Lukas 24 | New International Version

Jesus has risen

1 On the first day of the week, very early in the morning, the women took the spices they had prepared and went to the tomb. 2 They found the stone rolled away from the tomb, 3 but when they entered, they did not find the body of the Lord Jesus. 4 While they were wondering about this, suddenly two men in clothes that gleamed like lightning stood beside them. 5 In their fright the women bowed down with their faces to the ground, but the men said to them, ‘Why do you look for the living among the dead? 6 He is not here; he has risen! Remember how he told you, while he was still with you in Galilee: 7 “The Son of Man must be delivered over to the hands of sinners, be crucified and on the third day be raised again.” ’ 8 Then they remembered his words. 9 When they came back from the tomb, they told all these things to the Eleven and to all the others. 10 It was Mary Magdalene, Joanna, Mary the mother of James, and the others with them who told this to the apostles. 11 But they did not believe the women, because their words seemed to them like nonsense. 12 Peter, however, got up and ran to the tomb. Bending over, he saw the strips of linen lying by themselves, and he went away, wondering to himself what had happened.

On the road to Emmaus

13 Now that same day two of them were going to a village called Emmaus, about seven miles* from Jerusalem. 14 They were talking with each other about everything that had happened. 15 As they talked and discussed these things with each other, Jesus himself came up and walked along with them; 16 but they were kept from recognising him. 17 He asked them, ‘What are you discussing together as you walk along?’ They stood still, their faces downcast. 18 One of them, named Cleopas, asked him, ‘Are you the only one visiting Jerusalem who does not know the things that have happened there in these days?’ 19 ‘What things?’ he asked. ‘About Jesus of Nazareth,’ they replied. ‘He was a prophet, powerful in word and deed before God and all the people. 20 The chief priests and our rulers handed him over to be sentenced to death, and they crucified him; 21 but we had hoped that he was the one who was going to redeem Israel. And what is more, it is the third day since all this took place. 22 In addition, some of our women amazed us. They went to the tomb early this morning 23 but didn’t find his body. They came and told us that they had seen a vision of angels, who said he was alive. 24 Then some of our companions went to the tomb and found it just as the women had said, but they did not see Jesus.’ 25 He said to them, ‘How foolish you are, and how slow to believe all that the prophets have spoken! 26 Did not the Messiah have to suffer these things and then enter his glory?’ 27 And beginning with Moses and all the Prophets, he explained to them what was said in all the Scriptures concerning himself. 28 As they approached the village to which they were going, Jesus continued on as if he were going further. 29 But they urged him strongly, ‘Stay with us, for it is nearly evening; the day is almost over.’ So he went in to stay with them. 30 When he was at the table with them, he took bread, gave thanks, broke it and began to give it to them. 31 Then their eyes were opened and they recognised him, and he disappeared from their sight. 32 They asked each other, ‘Were not our hearts burning within us while he talked with us on the road and opened the Scriptures to us?’ 33 They got up and returned at once to Jerusalem. There they found the Eleven and those with them, assembled together 34 and saying, ‘It is true! The Lord has risen and has appeared to Simon.’ 35 Then the two told what had happened on the way, and how Jesus was recognised by them when he broke the bread.

Jesus appears to the disciples

36 While they were still talking about this, Jesus himself stood among them and said to them, ‘Peace be with you.’ 37 They were startled and frightened, thinking they saw a ghost. 38 He said to them, ‘Why are you troubled, and why do doubts rise in your minds? 39 Look at my hands and my feet. It is I myself! Touch me and see; a ghost does not have flesh and bones, as you see I have.’ 40 When he had said this, he showed them his hands and feet. 41 And while they still did not believe it because of joy and amazement, he asked them, ‘Do you have anything here to eat?’ 42 They gave him a piece of broiled fish, 43 and he took it and ate it in their presence. 44 He said to them, ‘This is what I told you while I was still with you: everything must be fulfilled that is written about me in the Law of Moses, the Prophets and the Psalms.’ 45 Then he opened their minds so they could understand the Scriptures. 46 He told them, ‘This is what is written: the Messiah will suffer and rise from the dead on the third day, 47 and repentance for the forgiveness of sins will be preached in his name to all nations, beginning at Jerusalem. 48 You are witnesses of these things. 49 I am going to send you what my Father has promised; but stay in the city until you have been clothed with power from on high.’

The ascension of Jesus

50 When he had led them out to the vicinity of Bethany, he lifted up his hands and blessed them. 51 While he was blessing them, he left them and was taken up into heaven. 52 Then they worshipped him and returned to Jerusalem with great joy. 53 And they stayed continually at the temple, praising God.

Библия, ревизирано издание

Възкресението на Исус Христос

1 А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, като носеха аромати, които бяха приготвили. 2 И намериха камъка отвален от гроба. 3 И като влязоха, не намериха тялото на Господ Исус. 4 А докато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с ослепително облекло. 5 И обзети от страх, те наведоха лица към земята; а мъжете им казаха: Защо търсите Живия между мъртвите? 6 Няма Го тук, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея, 7 като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден на грешни човеци, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне. 8 И си спомниха думите Му. 9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други. 10 А това бяха Мария Магдалена, Йоанна и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите. 11 А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха. 12 А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя саваните, положени отделно; и отиде у дома си, като се чудеше за станалото.

Исус Христос се явява на двама ученици по пътя за Емаус

13 И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия* от Йерусалим. 14 И те разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало. 15 И докато разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях; 16 но силата на очите им бе отслабена, за да не Го познаят. 17 Той им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си по пътя? И те се спряха натъжени. 18 И един от тях, на име Клеопа, Му отговори: Нима само Ти ли си пришълец в Йерусалим и не си узнал това, което стана там тези дни? 19 И ги попита: Кое? А те му отговориха: Станалото с Исус Назарянина, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и пред целия народ; 20 и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха. 21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израил. И освен всичко това вече е трети ден, откакто стана това. 22 При това и някои от жените измежду нас ни смаяха, като отишли рано сутринта на гроба 23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив. 24 И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха всичко така, както казаха жените; а Него не видели. 25 И Той им каза: О, неразумни и мудни по сърце, да вярвате във всичко, което са говорили пророците! 26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава? 27 И като почна от Моисей и от всички пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания. 28 И приближиха селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч. 29 Но те Го задържаха и казаха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях. 30 И когато седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и им го подаде. 31 Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; а Той стана невидим за тях. 32 И разискваха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше Писанията? 33 И в същия час станаха и се върнаха в Йерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях, 34 които казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон. 35 Те пък разказаха за станалото по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба.

Исус Христос се явява на апостолите в Йерусалим

36 И когато говореха за това, сам Исус застана между тях и им каза: Мир вам! 37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. 38 И Той им каза: Защо се смущавате и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви? 39 Погледнете ръцете Ми и нозете Ми – Аз съм същият; пипнете Ме и вижте, защото дух няма плът и кости, както виждате, че Аз имам. 40 И като каза това, им показа ръцете и нозете Си. 41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене? 42 И Му дадоха парче печена риба и меден сок. 43 И взе и яде пред тях. 44 Исус им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите. 45 Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията. 46 И им каза: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, 47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи, като се започне от Йерусалим. 48 Вие сте свидетели за това. 49 И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Моя Отец; а вие стойте в града Йерусалим, докато се облечете със сила отгоре.

Възнесението на Исус Христос

50 И ги заведе до едно място срещу Витания; и вдигна ръцете Си да ги благослови. 51 И като ги благославяше, отдели се от тях и се възнесе на небето. 52 А те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост; 53 и прекарваха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога.

Lukas 24 | New International Version Библия, ревизирано издание