Richter 6 | New International Version

Gideon

1 The Israelites did evil in the eyes of the Lord, and for seven years he gave them into the hands of the Midianites. 2 Because the power of Midian was so oppressive, the Israelites prepared shelters for themselves in mountain clefts, caves and strongholds. 3 Whenever the Israelites planted their crops, the Midianites, Amalekites and other eastern peoples invaded the country. 4 They camped on the land and ruined the crops all the way to Gaza and did not spare a living thing for Israel, neither sheep nor cattle nor donkeys. 5 They came up with their livestock and their tents like swarms of locusts. It was impossible to count them or their camels; they invaded the land to ravage it. 6 Midian so impoverished the Israelites that they cried out to the Lord for help. 7 When the Israelites cried out to the Lord because of Midian, 8 he sent them a prophet, who said, ‘This is what the Lord, the God of Israel, says: I brought you up out of Egypt, out of the land of slavery. 9 I rescued you from the hand of the Egyptians. And I delivered you from the hand of all your oppressors; I drove them out before you and gave you their land. 10 I said to you, “I am the Lord your God; do not worship the gods of the Amorites, in whose land you live.” But you have not listened to me.’ 11 The angel of the Lord came and sat down under the oak in Ophrah that belonged to Joash the Abiezrite, where his son Gideon was threshing wheat in a winepress to keep it from the Midianites. 12 When the angel of the Lord appeared to Gideon, he said, ‘The Lord is with you, mighty warrior.’ 13 ‘Pardon me, my lord,’ Gideon replied, ‘but if the Lord is with us, why has all this happened to us? Where are all his wonders that our ancestors told us about when they said, “Did not the Lord bring us up out of Egypt?” But now the Lord has abandoned us and given us into the hand of Midian.’ 14 The Lord turned to him and said, ‘Go in the strength you have and save Israel out of Midian’s hand. Am I not sending you?’ 15 ‘Pardon me, my lord,’ Gideon replied, ‘but how can I save Israel? My clan is the weakest in Manasseh, and I am the least in my family.’ 16 The Lord answered, ‘I will be with you, and you will strike down all the Midianites, leaving none alive.’ 17 Gideon replied, ‘If now I have found favour in your eyes, give me a sign that it is really you talking to me. 18 Please do not go away until I come back and bring my offering and set it before you.’ And the Lord said, ‘I will wait until you return.’ 19 Gideon went inside, prepared a young goat, and from an ephah* of flour he made bread without yeast. Putting the meat in a basket and its broth in a pot, he brought them out and offered them to him under the oak. 20 The angel of God said to him, ‘Take the meat and the unleavened bread, place them on this rock, and pour out the broth.’ And Gideon did so. 21 Then the angel of the Lord touched the meat and the unleavened bread with the tip of the staff that was in his hand. Fire flared from the rock, consuming the meat and the bread. And the angel of the Lord disappeared. 22 When Gideon realised that it was the angel of the Lord, he exclaimed, ‘Alas, Sovereign Lord! I have seen the angel of the Lord face to face!’ 23 But the Lord said to him, ‘Peace! Do not be afraid. You are not going to die.’ 24 So Gideon built an altar to the Lord there and called it The Lord Is Peace. To this day it stands in Ophrah of the Abiezrites. 25 That same night the Lord said to him, ‘Take the second bull from your father’s herd, the one seven years old.* Tear down your father’s altar to Baal and cut down the Asherah pole* beside it. 26 Then build a proper kind of* altar to the Lord your God on the top of this height. Using the wood of the Asherah pole that you cut down, offer the second* bull as a burnt offering.’ 27 So Gideon took ten of his servants and did as the Lord told him. But because he was afraid of his family and the townspeople, he did it at night rather than in the daytime. 28 In the morning when the people of the town got up, there was Baal’s altar, demolished, with the Asherah pole beside it cut down and the second bull sacrificed on the newly-built altar! 29 They asked each other, ‘Who did this?’ When they carefully investigated, they were told, ‘Gideon son of Joash did it.’ 30 The people of the town demanded of Joash, ‘Bring out your son. He must die, because he has broken down Baal’s altar and cut down the Asherah pole beside it.’ 31 But Joash replied to the hostile crowd around him, ‘Are you going to plead Baal’s cause? Are you trying to save him? Whoever fights for him shall be put to death by morning! If Baal really is a god, he can defend himself when someone breaks down his altar.’ 32 So because Gideon broke down Baal’s altar, they gave him the name Jerub-Baal* that day, saying, ‘Let Baal contend with him.’ 33 Now all the Midianites, Amalekites and other eastern peoples joined forces and crossed over the Jordan and camped in the Valley of Jezreel. 34 Then the Spirit of the Lord came on Gideon, and he blew a trumpet, summoning the Abiezrites to follow him. 35 He sent messengers throughout Manasseh, calling them to arms, and also into Asher, Zebulun and Naphtali, so that they too went up to meet them. 36 Gideon said to God, ‘If you will save Israel by my hand as you have promised – 37 look, I will place a wool fleece on the threshing-floor. If there is dew only on the fleece and all the ground is dry, then I will know that you will save Israel by my hand, as you said.’ 38 And that is what happened. Gideon rose early the next day; he squeezed the fleece and wrung out the dew – a bowlful of water. 39 Then Gideon said to God, ‘Do not be angry with me. Let me make just one more request. Allow me one more test with the fleece, but this time make the fleece dry and let the ground be covered with dew.’ 40 That night God did so. Only the fleece was dry; all the ground was covered with dew.

Библия, ревизирано издание

Шести съдия – Гедеон

1 Израилтяните отново извършиха зло пред ГОСПОДА; и ГОСПОД ги предаде в ръката на Мадиам за седем години. 2 Мадиам надделя над Израил; и заради мадиамците израилтяните си направиха онези ровове, които са по горите и пещерите, и укрепленията. 3 След като Израил посееше нивите, мадиамците, амаличаните и източните жители идваха и нападаха против него. 4 Като разполагаха стан против тях, унищожаваха плода на земята чак до Газа и не оставяха храна на Израил, нито овца, нито говедо, нито осел. 5 Идваха с добитъка и шатрите си, навлизаха в страната многобройни като скакалци; неизброими бяха и те, и камилите им, и навлизаха в земята, за да я опустошават. 6 Така Израил изпадна в голямо униние заради мадиамците; затова израилтяните извикаха към ГОСПОДА. 7 И когато израилтяните извикаха към Него заради мадиамците, 8 ГОСПОД изпрати на израилтяните един пророк, който им каза: Така говори ГОСПОД, Израилевият Бог: Аз ви изведох от Египет и от дома на робството; 9 и ви избавих от египтяните и от всички, които ви потискаха, и като ги прогоних пред вас, ви дадох земята им. 10 И ви казах: Аз съм ГОСПОД, вашият Бог. Не почитайте боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Вие обаче не послушахте гласа Ми. 11 Тогава ангел ГОСПОДЕН дойде и седна под дъба, който е в Офра и принадлежеше на авиезереца Йоас; а синът му Гедеон чукаше жито в лина, за да го скрие от мадиамците. 12 И ангелът ГОСПОДЕН му се яви и му каза: ГОСПОД е с тебе, мъжо силни и храбри. 13 А Гедеон му отговори: О, господарю, ако ГОСПОД е с нас, то защо ни връхлетя всичко това? И къде са всичките Му чудеса, за които бащите ни са ни разказвали: Не ни ли изведе ГОСПОД от Египет? Но сега ГОСПОД ни е изоставил и ни е предал в ръката на мадиамците. 14 И ГОСПОД го погледна и му каза: Иди с тази твоя сила и ще освободиш Израил от ръката на мадиамците. Аз те изпращам. 15 А той Му възрази: О, ГОСПОДИ! С какво ще освободя Израил? Ето, моето семейството е най-незначителното в рода на Манасия и аз съм най-малък в бащиния си дом. 16 Но ГОСПОД му каза: Аз ще бъда с теб; и ти ще поразиш мадиамците като един човек. 17 Тогава Гедеон каза: Моля Ти се, ако съм придобил Твоето благоволение, покажи ми знамение, за да зная Кой си Ти, Който говориш с мене. 18 Моля Ти се, не си тръгвай оттук, докато не се върна при Теб и не донеса приноса си, и не го положа пред Теб. А Той отговори: Ще чакам, докато се върнеш. 19 Тогава Гедеон влезе и приготви яре и пресни пити от една ефа брашно. Месото сложи в кошница, а чорбата сипа в гърне и ги изнесе вън при Него под дъба, и ги представи. 20 И ангелът Божий му каза: Вземи месото и пресните пити и ги сложи на този камък, а чорбата* излей. И той направи така. 21 Тогава ангелът ГОСПОДЕН протегна жезъла, който държеше, и с края му докосна месото и пресните пити. От камъка излезе огън и изпепели месото и пресните пити. След това ангелът ГОСПОДЕН си отиде пред очите му. 22 Гедеон, като видя, че това беше ангел ГОСПОДЕН, каза: Горко ми, ГОСПОДИ ЙЕХОВА! Защото видях ангела ГОСПОДЕН лице в лице. 23 А ГОСПОД му отговори: Мир на тебе, не бой се; няма да умреш. 24 И Гедеон издигна там жертвеник на ГОСПОДА и го нарече ЙЕХОВА-шалом*. Той стои и до днес в Офра Авиезерова. 25 В същата нощ ГОСПОД му каза: Вземи бащиния си вол, втория вол, седемгодишния, и разруши Вааловия жертвеник, който се намира при баща ти, и съсечи ашерата, която е при него. 26 После на върха на тази скала издигни жертвеник на ГОСПОДА, твоя Бог, както му е редът, и вземи втория вол и го принеси за всеизгаряне, като използваш дървата от ашерата, която ще съсечеш. 27 И така, Гедеон взе десетина души от слугите си и направи, както ГОСПОД му каза. Но понеже се страхуваше от бащиния си дом и от градските жители, не го направи през деня, а през нощта. 28 А когато градските жители станаха на другата сутрин, видяха, че Вааловият жертвеник беше съборен и ашерата, която беше при него – отсечена, а вторият вол – цял изгорен на издигнатия жертвеник. 29 Те си казаха един на друг: Кой е извършил това? И като разпитаха и издириха, разбраха, че Гедеон, Йоасовият син, е извършил тази работа. 30 Тогава градските жители казаха на Йоас: Изведи сина си да бъде умъртвен, понеже той е съборил Вааловия жертвеник и понеже е отсякъл ашерата, която беше при него. 31 А Йоас каза на всички, които бяха застанали против него: Вие ли ще защитите делото на Ваал? Или вие ще го спасите? Който защити неговото дело, нека бъде умъртвен още тази сутрин. Ако Ваал е бог, нека сам защити делото си, щом са съборили жертвеника му. 32 Затова в същия ден той нарече сина си Йероваал*, като казваше: Нека се съди Ваал с него, щом е съборил жертвеника му. 33 Тогава всичките мадиамци, амаличани и източните жители се събраха заедно, преминаха реката и разположиха стан в долината Езраел. 34 А ГОСПОДНИЯТ Дух дойде върху Гедеон и той засвири с тръба; и авиезерците се събраха да го последват. 35 После изпрати вестоносци до цялото Манасиево племе и те се събраха да го последват; прати вестоносци и до Асир, до Завулон и до Нефталим, а те дойдоха и ги посрещнаха. 36 И Гедеон каза на Бога: Ако искаш да освободиш Израил с моята ръка, според както си казал, 37 ето, аз ще сложа руно вълна на хармана. Ако падне роса само на руното, а цялата почва остане суха, тогава ще знам, че ще освободиш Израил с моята ръка, според както си казал. 38 Така и стана. Като стана рано на сутринта, той изстиска руното и от него потече роса. Събра се пълен леген с вода. 39 Гедеон каза на Бога: Не се разгневявай против мен, аз ще проговоря само още веднъж, нека опитам, моля Ти се, само още веднъж с руното. Но сега нека остане сухо само руното, а по цялата почва нека падне роса. 40 И същата нощ Бог направи така – само руното остана сухо, а по цялата почва падна роса.

Richter 6 | New International Version Библия, ревизирано издание

Gideon

Шести съдия – Гедеон