Richter 5 | New International Version

The song of Deborah

1 On that day Deborah and Barak son of Abinoam sang this song: 2 ‘When the princes in Israel take the lead, when the people willingly offer themselves – praise the Lord! 3 ‘Hear this, you kings! Listen, you rulers! I, even I, will sing to* the Lord; I will praise the Lord, the God of Israel, in song. 4 ‘When you, Lord, went out from Seir, when you marched from the land of Edom, the earth shook, the heavens poured, the clouds poured down water. 5 The mountains quaked before the Lord, the One of Sinai, before the Lord, the God of Israel. 6 ‘In the days of Shamgar son of Anath, in the days of Jael, the highways were abandoned; travellers took to winding paths. 7 Villagers in Israel would not fight; they held back until I, Deborah, arose, until I arose, a mother in Israel. 8 God chose new leaders when war came to the city gates, but not a shield or spear was seen among forty thousand in Israel. 9 My heart is with Israel’s princes, with the willing volunteers among the people. Praise the Lord! 10 ‘You who ride on white donkeys, sitting on your saddle blankets, and you who walk along the road, consider 11 the voice of the singers* at the watering places. They recite the victories of the Lord, the victories of his villagers in Israel. ‘Then the people of the Lord went down to the city gates. 12 “Wake up, wake up, Deborah! Wake up, wake up, break out in song! Arise, Barak! Take captive your captives, son of Abinoam.” 13 ‘The remnant of the nobles came down; the people of the Lord came down to me against the mighty. 14 Some came from Ephraim, whose roots were in Amalek; Benjamin was with the people who followed you. From Makir captains came down, from Zebulun those who bear a commander’s* staff. 15 The princes of Issachar were with Deborah; yes, Issachar was with Barak, sent under his command into the valley. In the districts of Reuben there was much searching of heart. 16 Why did you stay among the sheepfolds* to hear the whistling for the flocks? In the districts of Reuben there was much searching of heart. 17 Gilead stayed beyond the Jordan. And Dan, why did he linger by the ships? Asher remained on the coast and stayed in his coves. 18 The people of Zebulun risked their very lives; so did Naphtali on the terraced fields. 19 ‘Kings came, they fought, the kings of Canaan fought. At Taanach, by the waters of Megiddo, they took no plunder of silver. 20 From the heavens the stars fought, from their courses they fought against Sisera. 21 The River Kishon swept them away, the age-old river, the River Kishon. March on, my soul; be strong! 22 Then thundered the horses’ hooves – galloping, galloping go his mighty steeds. 23 “Curse Meroz,” said the angel of the Lord. “Curse its people bitterly, because they did not come to help the Lord, to help the Lord against the mighty.” 24 ‘Most blessed of women be Jael, the wife of Heber the Kenite, most blessed of tent-dwelling women. 25 He asked for water, and she gave him milk; in a bowl fit for nobles she brought him curdled milk. 26 Her hand reached for the tent peg, her right hand for the workman’s hammer. She struck Sisera, she crushed his head, she shattered and pierced his temple. 27 At her feet he sank, he fell; there he lay. At her feet he sank, he fell; where he sank, there he fell – dead. 28 ‘Through the window peered Sisera’s mother; behind the lattice she cried out, “Why is his chariot so long in coming? Why is the clatter of his chariots delayed?” 29 The wisest of her ladies answer her; indeed, she keeps saying to herself, 30 “Are they not finding and dividing the spoils: a woman or two for each man, colourful garments as plunder for Sisera, colourful garments embroidered, highly embroidered garments for my neck – all this as plunder?” 31 ‘So may all your enemies perish, O Lord! But may all who love you be like the sun when it rises in its strength.’ Then the land had peace for forty years.

Библия, ревизирано издание

1 В онзи ден Девора и Варак, Авиноамовият син, пееха с думите: 2 Затова, че в Израил водителството взеха военачалниците, затова, че народът се предаде доброволно, хвалете ГОСПОДА. 3 Чуйте, царе! Дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея на ГОСПОДА; на ГОСПОДА, Израилевия Бог, ще пея хвала. 4 ГОСПОДИ, когато Ти излезе от Сиир, когато тръгна от полето Едом, земята се потресе, също и небето поръси, ей, облаците поръсиха вода. 5 Планините се разтопиха от присъствието ГОСПОДНЕ, самият Синай – от присъствието на ГОСПОДА, Израилевия Бог. 6 В дните на Самегар, сина на Анат, в дните на Яил пътищата бяха напуснати и пътниците вървяха по пътеки настрана. 7 Престанаха управниците в Израил; престанаха, докато се въздигнах аз, Девора, въздигнах се майка в Израил. 8 Избраха си нови богове; тогава настана бой в портите; но видя ли се щит или копие между четиридесет хиляди в Израил? 9 Сърцето ми е към началниците на Израил, които между народа предадоха себе си доброволно. Хвалете ГОСПОДА! 10 Вие, които яздите на бели осли, вие, които седите на меки постелки, и вие, които ходите по път, възвестете това! 11 Далеч от кипежа на стрелците*, на места, където черпят вода, там да възхваляват правдините на ГОСПОДА, праведните дела на владичеството Му в Израил. Тогава народът ГОСПОДЕН слезе при портите. 12 Събуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Варак, и заплени пленниците си, сине на Авиноам! 13 Тогава направи остатък от народа да владее благородните; ГОСПОД ме направи да владея силните. 14 Които са от корена Ефремов, слязоха против Амалик; след тебе, Вениамине, между твоите племена; от Махир слязоха началници и от Завулон – онези, които държат жезъл на повелител. 15 И първенците на Исахар бяха с Девора, Исахар още с Варак, спуснаха се след него в долината. При потоците на Рувим велики бяха сърдечните решения. 16 Защо си седнал между оградите да слушаш блеенето на* стадата? При потоците на Рувим големи бяха сърдечните изпитания. 17 Галаад мируваше оттатък Йордан; и Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайбрежията и мируваше в заливчетата си. 18 Завулон са народ, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим – по опасните* места на полето. 19 Дойдоха царете, воюваха; тогава воюваха ханаанските царе в Таанах, близо до водите на Магедон; пари не взеха. 20 От небето воюваха; звездите от пътищата си воюваха против Сисара. 21 Реката Кисон ги завлече, старата река, реката Кисон, стъпкала си мощ, душо моя. 22 Тогава се счупиха конските копита от стремителното тичане – стремителното тичане на силните им. 23 Кълнете Мироз, каза ангелът ГОСПОДЕН, горчиво кълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на ГОСПОДА, на помощ на ГОСПОДА против силните. 24 Благословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевер кенееца; повече от всички жени, живеещи в шатри, нека бъде благословена. 25 Вода поиска той; тя му даде мляко, масло донесе във великолепна чаша. 26 Ръката си протегна към кола и десницата си – към работническия чук; и с чук удари Сисара и му промуши главата, ей, проби и прониза слепоочието му. 27 В краката и се повали, падна; простря се; в краката и се повали, падна; където се повали, там и падна мъртъв. 28 Сисаровата майка надничаше през прозореца и викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му? 29 Мъдрите нейни придворни жени и отговаряха, даже и тя даваше отговор на себе си: 30 Не са ли намерили и не делят ли сега плячка? По мома, по две моми на всеки мъж; на Сисара плячка от пъстроцветни дрехи, плячка от пъстроцветни везани дрехи, от пъстроцветни дрехи, везани и от двете страни, свалени от раменете на пленените. 31 Така да погинат всички твои врагове, ГОСПОДИ; а онези, които Те обичат, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това на земята цареше мир четиридесет години.

Richter 5 | New International Version Библия, ревизирано издание

The song of Deborah