Jona 1 | New International Version

Jonah flees from the Lord

1 The word of the Lord came to Jonah son of Amittai: 2 ‘Go to the great city of Nineveh and preach against it, because its wickedness has come up before me.’ 3 But Jonah ran away from the Lord and headed for Tarshish. He went down to Joppa, where he found a ship bound for that port. After paying the fare, he went aboard and sailed for Tarshish to flee from the Lord. 4 Then the Lord sent a great wind on the sea, and such a violent storm arose that the ship threatened to break up. 5 All the sailors were afraid and each cried out to his own god. And they threw the cargo into the sea to lighten the ship. But Jonah had gone below deck, where he lay down and fell into a deep sleep. 6 The captain went to him and said, ‘How can you sleep? Get up and call on your god! Maybe he will take notice of us so that we will not perish.’ 7 Then the sailors said to each other, ‘Come, let us cast lots to find out who is responsible for this calamity.’ They cast lots and the lot fell on Jonah. 8 So they asked him, ‘Tell us, who is responsible for making all this trouble for us? What kind of work do you do? Where do you come from? What is your country? From what people are you?’ 9 He answered, ‘I am a Hebrew and I worship the Lord, the God of heaven, who made the sea and the dry land.’ 10 This terrified them and they asked, ‘What have you done?’ (They knew he was running away from the Lord, because he had already told them so.) 11 The sea was getting rougher and rougher. So they asked him, ‘What should we do to you to make the sea calm down for us?’ 12 ‘Pick me up and throw me into the sea,’ he replied, ‘and it will become calm. I know that it is my fault that this great storm has come upon you.’ 13 Instead, the men did their best to row back to land. But they could not, for the sea grew even wilder than before. 14 Then they cried out to the Lord, ‘Please, Lord, do not let us die for taking this man’s life. Do not hold us accountable for killing an innocent man, for you, Lord, have done as you pleased.’ 15 Then they took Jonah and threw him overboard, and the raging sea grew calm. 16 At this the men greatly feared the Lord, and they offered a sacrifice to the Lord and made vows to him.

Jonah’s prayer

17 Now the Lord provided a huge fish to swallow Jonah, and Jonah was in the belly of the fish three days and three nights.

Библия, ревизирано издание

Йона не се подчинява на Бога

1 ГОСПОДНЕТО слово дойде към Йона, Аматиевия син, и каза: 2 Стани, иди в големия град Ниневия и викай против него; защото нечестието му излезе пред Мене. 3 Но Йона стана да побегне в Тарсис от ГОСПОДНЕТО присъствие; и като слезе в Йопия, намери кораб, който отиваше в Тарсис, плати за превоза си и се качи на него, за да отиде с тях в Тарсис, бягайки от ГОСПОДНЕТО присъствие. 4 Но ГОСПОД повдигна силен вятър по морето и настана голяма буря в морето, така че имаше опасност корабът да се разбие. 5 Тогава моряците, уплашени, извикаха всеки към своя бог и хвърлиха в морето стоките, които бяха в кораба, за да олекне от тях; а Йона беше слязъл и легнал в дъното на кораба, и спеше дълбоко. 6 Затова капитанът на кораба се приближи до него и му каза: Какво става с тебе, спящи? Стани, призови Бога си, дано Бог си спомни за нас и не загинем. 7 После си казаха един на друг: Елате, да хвърлим жребий, за да разберем поради каква причина е това зло върху нас. И като хвърлиха жребий, той се падна на Йона. 8 Тогава му казаха: Кажи ни, молим ти се, каква е причината за това зло върху нас? Каква е работата ти и откъде идваш? От коя земя си и от кой народ си? 9 А той им отговори: Аз съм евреин и се боя от ГОСПОДА, небесния Бог, Който създаде морето и сушата. 10 Тогава хората много се уплашиха и му казаха: Защо си сторил това? (Защото те знаеха, че бягаше от ГОСПОДНЕТО присъствие, понеже им беше казал.) 11 Тогава му казаха: Какво да ти сторим, за да утихне морето за нас? (Защото морето ставаше все по-бурно.) 12 И той им отвърна: Вземете ме и ме хвърлете в морето и морето ще утихне за вас; защото зная, че заради мене ви постигна тази голяма буря. 13 Но хората все още гребяха усилено, за да се върнат към сушата; но не можаха, защото морето ставаше все по-бурно против тях. 14 Затова извикаха към ГОСПОДА: Молим Ти се, ГОСПОДИ, молим Ти се, да не загинем поради живота на този човек; и не налагай върху нас невинна кръв; защото Ти, ГОСПОДИ, си сторил каквото си искал. 15 И така, хванаха Йона и го хвърлиха в морето. Тогава яростта на морето престана. 16 А хората се уплашиха твърде много от ГОСПОДА, принесоха Му жертва и направиха оброци. 17 А ГОСПОД беше определил една голяма риба да погълне Йона; и Йона остана във вътрешността на рибата три дни и три нощи.

Jona 1 | New International Version Библия, ревизирано издание

Jonah flees from the Lord

Jonah’s prayer

Йона не се подчинява на Бога