1You are always righteous, Lord, when I bring a case before you. Yet I would speak with you about your justice: why does the way of the wicked prosper? Why do all the faithless live at ease?2You have planted them, and they have taken root; they grow and bear fruit. You are always on their lips but far from their hearts.3Yet you know me, Lord; you see me and test my thoughts about you. Drag them off like sheep to be butchered! Set them apart for the day of slaughter!4How long will the land lie parched and the grass in every field be withered? Because those who live in it are wicked, the animals and birds have perished. Moreover, the people are saying, ‘He will not see what happens to us.’
God’s answer
5‘If you have raced with men on foot and they have worn you out, how can you compete with horses? If you stumble* in safe country, how will you manage in the thickets by* the Jordan?6Your relatives, members of your own family – even they have betrayed you; they have raised a loud cry against you. Do not trust them, though they speak well of you.7‘I will forsake my house, abandon my inheritance; I will give the one I love into the hands of her enemies.8My inheritance has become to me like a lion in the forest. She roars at me; therefore I hate her.9Has not my inheritance become to me like a speckled bird of prey that other birds of prey surround and attack? Go and gather all the wild beasts; bring them to devour.10Many shepherds will ruin my vineyard and trample down my field; they will turn my pleasant field into a desolate wasteland.11It will be made a wasteland, parched and desolate before me; the whole land will be laid waste because there is no-one who cares.12Over all the barren heights in the desert destroyers will swarm, for the sword of the Lord will devour from one end of the land to the other; no-one will be safe.13They will sow wheat but reap thorns; they will wear themselves out but gain nothing. They will bear the shame of their harvest because of the Lord’s fierce anger.’14This is what the Lord says: ‘As for all my wicked neighbours who seize the inheritance I gave to my people Israel, I will uproot them from their lands and I will uproot the people of Judah from among them.15But after I uproot them, I will again have compassion and will bring each of them back to their own inheritance and their own country.16And if they learn well the ways of my people and swear by my name, saying, “As surely as the Lord lives” – even as they once taught my people to swear by Baal – then they will be established among my people.17But if any nation does not listen, I will completely uproot and destroy it,’ declares the Lord.
Библия, ревизирано издание
Обещание към Израилевите съседни народи
1Праведен си, ГОСПОДИ, когато се съдя с Тебе; но пак да разисквам с Тебе за присъдите Ти: Защо успява пътят на нечестивите? Защо са охолни всички, които постъпват коварно?2Насадил си ги и те даже се вкорениха; растат, даже и принасят плод; Ти си близо до устата им, а далеч от сърцата* им.3Но Ти, ГОСПОДИ, ме познаваш; виждаш ме и изпитваш какво е сърцето ми спрямо Теб; отдели ги като овце за клане и ги приготви за деня, когато ще бъдат заклани.4Докога ще жалее страната и ще съхне тревата на цялата земя? Загинаха животните и птиците поради нечестието на жителите и, защото казаха: Той няма да види сетнината ни.5Ако тичаш с пешаците и те те изморят, тогава как ще се надбягваш с конете? И макар че в мирна страна си в безопасност, но какво би направил при прииждането на Йордан?6Защото братята ти и бащиният ти дом – даже и те се отнесоха коварно към тебе. Да! И те извикаха след тебе с висок глас; но не им вярвай, даже ако ти говорят добро.7Напуснах дома Си, отхвърлих наследството Си, предадох възлюбената на душата Ми в ръката на неприятелите и.8Наследството Ми стана за Мене като лъв в гора; то издаде гласа си против Мене; затова го намразих.9Наследството Ми е за Мене като пъстра хищна птица; хищните птици от всяка страна са против него; идете, съберете всички полски зверове, докарайте ги да го изпоядат.10Много овчари развалиха лозето Ми, потъпкаха Моя дял, обърнаха любимия Ми дял в непроходима пустиня.11Превърнаха го в пустота; той, като запустен, жалее пред Мене; цялата страна е опустошена, защото няма кой да вземе това присърце.12По всички голи височини на пустинята дойдоха разорители; защото мечът ГОСПОДЕН погубва от единия край на страната до другия; никоя твар няма мир.13Сяха жито, но са пожънали тръни; трудиха се, но никак не се ползват от труда си; и така, засрамете се от тези си произведения поради пламенния гняв на ГОСПОДА.14Така говори ГОСПОД против всичките ми зли съседи, които посягат на наследството, което дадох на народа Си Израил, като казва: Ето, ще ги изтръгна от земята им и ще изтръгна Юдовия дом измежду тях;15и след като ги изтръгна, пак ще им покажа милост и ще ги върна – всеки човек в наследството му и всеки човек в земята му.16И ако научат добре обходата на Моя народ, да се кълнат в Моето име, като казват: Заклевам се в живота на ГОСПОДА! (както те научиха Моя народ да се кълне във Ваал), тогава и те ще бъдат утвърдени сред народа Ми.17Но ако не послушат, съвсем ще изтръгна и ще изтребя онзи народ, казва ГОСПОД.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.