Jesaja 1 | New International Version

1 The vision concerning Judah and Jerusalem that Isaiah son of Amoz saw during the reigns of Uzziah, Jotham, Ahaz and Hezekiah, kings of Judah.

A rebellious nation

2 Hear me, you heavens! Listen, earth! For the Lord has spoken: ‘I reared children and brought them up, but they have rebelled against me. 3 The ox knows its master, the donkey its owner’s manger, but Israel does not know, my people do not understand.’ 4 Woe to the sinful nation, a people whose guilt is great, a brood of evildoers, children given to corruption! They have forsaken the Lord; they have spurned the Holy One of Israel and turned their backs on him. 5 Why should you be beaten anymore? Why do you persist in rebellion? Your whole head is injured, your whole heart afflicted. 6 From the sole of your foot to the top of your head there is no soundness – only wounds and bruises and open sores, not cleansed or bandaged or soothed with oil. 7 Your country is desolate, your cities burned with fire; your fields are being stripped by foreigners right before you, laid waste as when overthrown by strangers. 8 Daughter Zion is left like a shelter in a vineyard, like a hut in a cucumber field, like a city under siege. 9 Unless the Lord Almighty had left us some survivors, we would have become like Sodom, we would have been like Gomorrah. 10 Hear the word of the Lord, you rulers of Sodom; listen to the instruction of our God, you people of Gomorrah! 11 ‘The multitude of your sacrifices – what are they to me?’ says the Lord. ‘I have more than enough of burnt offerings, of rams and the fat of fattened animals; I have no pleasure in the blood of bulls and lambs and goats. 12 When you come to appear before me, who has asked this of you, this trampling of my courts? 13 Stop bringing meaningless offerings! Your incense is detestable to me. New Moons, Sabbaths and convocations – I cannot bear your worthless assemblies. 14 Your New Moon feasts and your appointed festivals I hate with all my being. They have become a burden to me; I am weary of bearing them. 15 When you spread out your hands in prayer, I hide my eyes from you; even when you offer many prayers, I am not listening. Your hands are full of blood! 16 Wash and make yourselves clean. Take your evil deeds out of my sight; stop doing wrong. 17 Learn to do right; seek justice. Defend the oppressed.* Take up the cause of the fatherless; plead the case of the widow. 18 ‘Come now, let us settle the matter,’ says the Lord. ‘Though your sins are like scarlet, they shall be as white as snow; though they are red as crimson, they shall be like wool. 19 If you are willing and obedient, you will eat the good things of the land; 20 but if you resist and rebel, you will be devoured by the sword.’ For the mouth of the Lord has spoken. 21 See how the faithful city has become a prostitute! She once was full of justice; righteousness used to dwell in her – but now murderers! 22 Your silver has become dross, your choice wine is diluted with water. 23 Your rulers are rebels, partners with thieves; they all love bribes and chase after gifts. They do not defend the cause of the fatherless; the widow’s case does not come before them. 24 Therefore the Lord, the Lord Almighty, the Mighty One of Israel, declares: ‘Ah! I will vent my wrath on my foes and avenge myself on my enemies. 25 I will turn my hand against you;* I will thoroughly purge away your dross and remove all your impurities. 26 I will restore your leaders as in days of old, your rulers as at the beginning. Afterwards you will be called the City of Righteousness, the Faithful City.’ 27 Zion will be delivered with justice, her penitent ones with righteousness. 28 But rebels and sinners will both be broken, and those who forsake the Lord will perish. 29 ‘You will be ashamed because of the sacred oaks in which you have delighted; you will be disgraced because of the gardens that you have chosen. 30 You will be like an oak with fading leaves, like a garden without water. 31 The mighty man will become tinder and his work a spark; both will burn together, with no-one to quench the fire.’

Библия, ревизирано издание

Божието обвинение срещу Израилевия народ

1 Видението на Амосовия син Исайя, което видя за Юдея и Йерусалим в дните на Юдейските царе Озия, Йотам, Ахаз и Езекия: 2 Чуйте, небеса, и дай ухо, земльо. Защото ГОСПОД е говорил, като е казал: Деца отхраних и възпитах; но те се разбунтуваха против Мене. 3 Волът познава стопанина си и оселът – яслите на господаря си; но Израил не знае, народът Ми не разсъждава. 4 Уви, грешни народе, народ, натоварен с беззаконие, роде на злодеи, деца, които постъпвате разтленно! Изоставиха ГОСПОДА, презряха Святия Израилев, отделиха се и се върнаха назад. 5 Защо да бъдете още бити, че се бунтувате повече и повече? Вече всяка глава е болна и всяко сърце – изнемощяло; 6 от стъпалото на крака дори до главата няма в някое тяло здраво място, а струпеи и синини, и гноясали рани, които не са почистени, нито превързани, нито омекчени с масло. 7 Страната ви е пуста, градовете ви – изгорени с огън; земята ви – чужденци я пояждат пред очите ви, и тя е пуста като разорена от чужденци. 8 И сионовата дъщеря е оставена като колиба в лозе, като навес в градина с краставици, като обсаден град. 9 Ако ГОСПОД на Силите не беше ни оставил малък остатък, като Содом бихме станали, на Гомор бихме заприличали. 10 Чуйте словото ГОСПОДНЕ, князе содомски; слушайте поуката на нашия Бог, народе гоморски. 11 Защо Ми е големият брой на жертвите ви? ГОСПОД казва: Сит съм от всеизгаряне на овни и от тлъстина на угоени; и не Ми е угодна кръв от телета или от агнета, или от едри козли. 12 Когато идвате да се явявате пред Мене, кой е поискал от вас* това, да тъпчете дворовете Ми? 13 Не принасяйте вече суетни приноси; тамянът е мерзост за Мене, също и новолунията, и съботите, и свикването на събранията; не мога да търпя беззаконието заедно с* тържественото събрание. 14 Душата Ми мрази новолунията ви и празниците ви; досада са за Мене; дотегна Ми да ги търпя. 15 И когато простирате ръцете си, ще крия очите Си от вас; даже когато принасяте много молитви, не искам да слушам; ръцете ви са пълни с кръв. 16 Измийте се, очистете се, отстранете от очите Ми злото на делата си, престанете да вършите зло. 17 Научете се да правите добро, настоявайте за правосъдие, поправяйте угнетителя, отсъждайте право на сирачето, застъпвайте се за вдовицата. 18 Елате сега, за да разискваме, казва ГОСПОД; ако греховете ви са като мораво, ще станат бели като сняг; ако са румени като червено, ще станат като бяла вълна. 19 Ако слушате на драго сърце, ще ядете благото на земята; 20 но ако откажете и се разбунтувате, ще бъдете изпосечени с меч, защото устата ГОСПОДНИ изговориха това. 21 Как стана блудница верният град, който беше пълен с правосъдие! Правда обитаваше в него, а сега – убийци. 22 Среброто ти стана шлак; виното ти се смеси с вода. 23 Твоите князе са бунтовници и съучастници на крадци; всеки от тях обича подкупи и тича след възнаграждения; те не осъждат право сирачето, нито идва при тях делото на вдовицата. 24 Затова, казва Господ, ЙЕХОВА на Силите, Всемогъщият Израилев: Ах! Ще се облекча от противниците Си и ще отдам възмездие на враговете Си; 25 и пак ще сложа ръката Си върху теб и ще очистя шлака ти като с луга, и ще отделя от тебе всеки примес; 26 и ще възстановя съдиите ти, както по-рано, и съветниците ти, както отначало; след което ще се наречеш Град на правда, Верен град; 27 Сион ще се изкупи чрез правосъдие и тези, които се върнат в него, чрез правда. 28 А беззаконниците и грешниците ще бъдат съкрушени заедно и тези, които са изоставили ГОСПОДА, ще загинат. 29 Защото ще се посрамят поради дъбовете, които пожелахте; и ще се смутите поради градините, които избрахте; 30 понеже ще стана като дъб, чиито листа вехнат, и като градина, която няма вода. 31 И силният ще бъде като кълчища, а делото му – като искра; и то ще изгори заедно с него, без да има кой да ги гаси.

Jesaja 1 | New International Version Библия, ревизирано издание

A rebellious nation

Божието обвинение срещу Израилевия народ