2.Samuel 21 | New International Version

The Gibeonites avenged

1 During the reign of David, there was a famine for three successive years; so David sought the face of the Lord. The Lord said, ‘It is on account of Saul and his blood-stained house; it is because he put the Gibeonites to death.’ 2 The king summoned the Gibeonites and spoke to them. (Now the Gibeonites were not a part of Israel but were survivors of the Amorites; the Israelites had sworn to spare them, but Saul in his zeal for Israel and Judah had tried to annihilate them.) 3 David asked the Gibeonites, ‘What shall I do for you? How shall I make atonement so that you will bless the Lord’s inheritance?’ 4 The Gibeonites answered him, ‘We have no right to demand silver or gold from Saul or his family, nor do we have the right to put anyone in Israel to death.’ ‘What do you want me to do for you?’ David asked. 5 They answered the king, ‘As for the man who destroyed us and plotted against us so that we have been decimated and have no place anywhere in Israel, 6 let seven of his male descendants be given to us to be killed and their bodies exposed before the Lord at Gibeah of Saul – the Lord’s chosen one.’ So the king said, ‘I will give them to you.’ 7 The king spared Mephibosheth son of Jonathan, the son of Saul, because of the oath before the Lord between David and Jonathan son of Saul. 8 But the king took Armoni and Mephibosheth, the two sons of Aiah’s daughter Rizpah, whom she had borne to Saul, together with the five sons of Saul’s daughter Merab,* whom she had borne to Adriel son of Barzillai the Meholathite. 9 He handed them over to the Gibeonites, who killed them and exposed their bodies on a hill before the Lord. All seven of them fell together; they were put to death during the first days of harvest, just as the barley harvest was beginning. 10 Rizpah daughter of Aiah took sackcloth and spread it out for herself on a rock. From the beginning of the harvest till the rain poured down from the heavens on the bodies, she did not let the birds touch them by day or the wild animals by night. 11 When David was told what Aiah’s daughter Rizpah, Saul’s concubine, had done, 12 he went and took the bones of Saul and his son Jonathan from the citizens of Jabesh Gilead. (They had stolen their bodies from the public square at Beth Shan, where the Philistines had hung them after they struck Saul down on Gilboa.) 13 David brought the bones of Saul and his son Jonathan from there, and the bones of those who had been killed and exposed were gathered up. 14 They buried the bones of Saul and his son Jonathan in the tomb of Saul’s father Kish, at Zela in Benjamin, and did everything the king commanded. After that, God answered prayer on behalf of the land.

Wars against the Philistines

15 Once again there was a battle between the Philistines and Israel. David went down with his men to fight against the Philistines, and he became exhausted. 16 And Ishbi-Benob, one of the descendants of Rapha, whose bronze spearhead weighed three hundred shekels* and who was armed with a new sword, said he would kill David. 17 But Abishai son of Zeruiah came to David’s rescue; he struck the Philistine down and killed him. Then David’s men swore to him, saying, ‘Never again will you go out with us to battle, so that the lamp of Israel will not be extinguished.’ 18 In the course of time, there was another battle with the Philistines, at Gob. At that time Sibbekai the Hushathite killed Saph, one of the descendants of Rapha. 19 In another battle with the Philistines at Gob, Elhanan son of Jair* the Bethlehemite killed the brother of* Goliath the Gittite, who had a spear with a shaft like a weaver’s rod. 20 In still another battle, which took place at Gath, there was a huge man with six fingers on each hand and six toes on each foot – twenty-four in all. He also was descended from Rapha. 21 When he taunted Israel, Jonathan son of Shimeah, David’s brother, killed him. 22 These four were descendants of Rapha in Gath, and they fell at the hands of David and his men.

Библия, ревизирано издание

Избиване на Сауловите потомци

1 В Давидовите дни настана глад за три години подред. Когато Давид се допита до ГОСПОДА за причината, ГОСПОД му каза: Поради Саул е и поради кръвожадния му дом, когато изби гаваонците. 2 Тогава царят повика гаваонците. (А гаваонците не бяха от израилтяните, но от останалите аморейци. Израилците бяха им се заклели да ги оставят да живеят, а Саул от ревност към израилтяните и юдеите беше поискал да ги избие.) 3 И така, Давид каза на гаваонците: Какво да ви сторя и с какво да извърша умилостивение, за да благословите ГОСПОДНЕТО наследство? 4 А гаваонците му отвърнаха: Не е въпрос за сребро или злато между нас и Саул или неговия дом, нито е наша работа да убием човек в Израил. И той каза: Каквото кажете, ще направя за вас. 5 Тогава те казаха на царя: От синовете на човека, който ни е погубвал, който е изхитрувал против нас с цел да бъдем изтребени, така че да не оставаме в никои от Израилевите предели, 6 от тях нека ни бъдат дадени седем човека и ще ги обесим пред ГОСПОДА в Гавая, града на Саул, ГОСПОДНИЯ избраник. И царят отвърна: Ще ги предам. 7 Обаче царят пожали Мемфивостей, син на Йонатан, Сауловия син, поради ГОСПОДНЯТА клетва помежду им, между Давид и Йонатан, Сауловия син. 8 Но царят взе Армоний и Мемфивостей, двамата сина на Ресфа, дъщеря на Айя, които тя беше родила на Саул, и петимата сина на Михала, Сауловата дъщеря, които тя беше родила на Адриил, син на меолатянина Верзелай, 9 и ги предаде в ръцете на гаваонците. И те ги обесиха на хълма пред ГОСПОДА. И седмината паднаха заедно, като бяха умъртвени в първите дни на жътвата, в началото на жътвата на ечемика. 10 Тогава Ресфа, дъщеря на Айя, взе вретище, постла го на канарата и от началото на жътвата, докато падна на телата дъжд от небето, не оставяше летящите птици да се допрат до тях денем, нито полските зверове нощем. 11 И съобщиха на Давид онова, което стори Ресфа, дъщеря на Айя, Сауловата наложница. 12 Тогава Давид отиде, взе костите на Саул и на сина му Йонатан от мъжете на Явис-галаад, които ги бяха грабнали от улицата на Ветасан, където ги бяха обесили филистимците в деня, когато филистимците убиха Саул в Гелвуе, 13 и изнесе оттам костите на Саул и на сина му Йонатан. Събраха и костите на обесените. 14 И погребаха костите на Саул и на сина му Йонатан в Сила, във Вениаминовата земя, в гроба на баща му Кис; и изпълниха всичко, което заповяда царят. След това Бог се умилостиви към земята.

Победи над филистимците

15 А филистимците пак воюваха против Израил. Давид и слугите му слязоха и се биха против филистимците; и Давид се умори. 16 А Исви-венов, който беше от синовете на исполина, чието копие тежеше триста медни сикъла и който беше препасан с нов меч, се надяваше да убие Давид. 17 Обаче Ависей, Саруиният син, му помогна, порази филистимеца и го уби. Тогава Давидовите мъже му се заклеха: Ти няма вече да излезеш с нас на бой, да не би да изгасиш светилото на Израил. 18 След това пак избухна война с филистимците в Гов, където хусатецът Сивехай уби Сафа, който беше от синовете на исполина. 19 И пак избухна война с филистимците в Гов. Тогава Елханин, син на витлеемеца Яреорегим, уби брата на гетеца Голиат, на чието копие дръжката беше като кросно на тъкач. 20 Отново избухна война в Гет, където имаше един висок и снажен мъж, с по шест пръста на ръцете и на краката си, двадесет и четири на брой. Също и той се беше родил на исполина. 21 А когато хвърли презрение върху Израил, Йонатан, син на Давидовия брат Самай, го уби. 22 Тези четиримата се бяха родили на исполина в Гет. И всичките паднаха чрез ръката на Давид и на слугите му.

2.Samuel 21 | New International Version Библия, ревизирано издание

The Gibeonites avenged

Wars against the Philistines

Избиване на Сауловите потомци

Победи над филистимците