1.Samuel 17 | New International Version

David and Goliath

1 Now the Philistines gathered their forces for war and assembled at Sokoh in Judah. They pitched camp at Ephes Dammim, between Sokoh and Azekah. 2 Saul and the Israelites assembled and camped in the Valley of Elah and drew up their battle line to meet the Philistines. 3 The Philistines occupied one hill and the Israelites another, with the valley between them. 4 A champion named Goliath, who was from Gath, came out of the Philistine camp. His height was six cubits and a span.* 5 He had a bronze helmet on his head and wore a coat of scale armour of bronze weighing five thousand shekels*; 6 on his legs he wore bronze greaves, and a bronze javelin was slung on his back. 7 His spear shaft was like a weaver’s rod, and its iron point weighed six hundred shekels.* His shield-bearer went ahead of him. 8 Goliath stood and shouted to the ranks of Israel, ‘Why do you come out and line up for battle? Am I not a Philistine, and are you not the servants of Saul? Choose a man and let him come down to me. 9 If he is able to fight and kill me, we will become your subjects; but if I overcome him and kill him, you will become our subjects and serve us.’ 10 Then the Philistine said, ‘This day I defy the armies of Israel! Give me a man and let us fight each other.’ 11 On hearing the Philistine’s words, Saul and all the Israelites were dismayed and terrified. 12 Now David was the son of an Ephrathite named Jesse, who was from Bethlehem in Judah. Jesse had eight sons, and in Saul’s time he was very old. 13 Jesse’s three eldest sons had followed Saul to the war: the firstborn was Eliab; the second, Abinadab; and the third, Shammah. 14 David was the youngest. The three eldest followed Saul, 15 but David went back and forth from Saul to tend his father’s sheep at Bethlehem. 16 For forty days the Philistine came forward every morning and evening and took his stand. 17 Now Jesse said to his son David, ‘Take this ephah* of roasted grain and these ten loaves of bread for your brothers and hurry to their camp. 18 Take along these ten cheeses to the commander of their unit. See how your brothers are and bring back some assurance* from them. 19 They are with Saul and all the men of Israel in the Valley of Elah, fighting against the Philistines.’ 20 Early in the morning David left the flock in the care of a shepherd, loaded up and set out, as Jesse had directed. He reached the camp as the army was going out to its battle positions, shouting the war cry. 21 Israel and the Philistines were drawing up their lines facing each other. 22 David left his things with the keeper of supplies, ran to the battle lines and asked his brothers how they were. 23 As he was talking with them, Goliath, the Philistine champion from Gath, stepped out from his lines and shouted his usual defiance, and David heard it. 24 Whenever the Israelites saw the man, they all fled from him in great fear. 25 Now the Israelites had been saying, ‘Do you see how this man keeps coming out? He comes out to defy Israel. The king will give great wealth to the man who kills him. He will also give him his daughter in marriage and will exempt his family from taxes in Israel.’ 26 David asked the men standing near him, ‘What will be done for the man who kills this Philistine and removes this disgrace from Israel? Who is this uncircumcised Philistine that he should defy the armies of the living God?’ 27 They repeated to him what they had been saying and told him, ‘This is what will be done for the man who kills him.’ 28 When Eliab, David’s eldest brother, heard him speaking with the men, he burned with anger at him and asked, ‘Why have you come down here? And with whom did you leave those few sheep in the wilderness? I know how conceited you are and how wicked your heart is; you came down only to watch the battle.’ 29 ‘Now what have I done?’ said David. ‘Can’t I even speak?’ 30 He then turned away to someone else and brought up the same matter, and the men answered him as before. 31 What David said was overheard and reported to Saul, and Saul sent for him. 32 David said to Saul, ‘Let no-one lose heart on account of this Philistine; your servant will go and fight him.’ 33 Saul replied, ‘You are not able to go out against this Philistine and fight him; you are only a young man, and he has been a warrior from his youth.’ 34 But David said to Saul, ‘Your servant has been keeping his father’s sheep. When a lion or a bear came and carried off a sheep from the flock, 35 I went after it, struck it and rescued the sheep from its mouth. When it turned on me, I seized it by its hair, struck it and killed it. 36 Your servant has killed both the lion and the bear; this uncircumcised Philistine will be like one of them, because he has defied the armies of the living God. 37 The Lord who rescued me from the paw of the lion and the paw of the bear will rescue me from the hand of this Philistine.’ Saul said to David, ‘Go, and the Lord be with you.’ 38 Then Saul dressed David in his own tunic. He put a coat of armour on him and a bronze helmet on his head. 39 David fastened on his sword over the tunic and tried walking around, because he was not used to them. ‘I cannot go in these,’ he said to Saul, ‘because I am not used to them.’ So he took them off. 40 Then he took his staff in his hand, chose five smooth stones from the stream, put them in the pouch of his shepherd’s bag and, with his sling in his hand, approached the Philistine. 41 Meanwhile, the Philistine, with his shield-bearer in front of him, kept coming closer to David. 42 He looked David over and saw that he was little more than a boy, glowing with health and handsome, and he despised him. 43 He said to David, ‘Am I a dog, that you come at me with sticks?’ And the Philistine cursed David by his gods. 44 ‘Come here,’ he said, ‘and I’ll give your flesh to the birds and the wild animals!’ 45 David said to the Philistine, ‘You come against me with sword and spear and javelin, but I come against you in the name of the Lord Almighty, the God of the armies of Israel, whom you have defied. 46 This day the Lord will deliver you into my hands, and I’ll strike you down and cut off your head. This very day I will give the carcasses of the Philistine army to the birds and the wild animals, and the whole world will know that there is a God in Israel. 47 All those gathered here will know that it is not by sword or spear that the Lord saves; for the battle is the Lord’s, and he will give all of you into our hands.’ 48 As the Philistine moved closer to attack him, David ran quickly towards the battle line to meet him. 49 Reaching into his bag and taking out a stone, he slung it and struck the Philistine on the forehead. The stone sank into his forehead, and he fell face down on the ground. 50 So David triumphed over the Philistine with a sling and a stone; without a sword in his hand he struck down the Philistine and killed him. 51 David ran and stood over him. He took hold of the Philistine’s sword and drew it from the sheath. After he killed him, he cut off his head with the sword. When the Philistines saw that their hero was dead, they turned and ran. 52 Then the men of Israel and Judah surged forward with a shout and pursued the Philistines to the entrance of Gath* and to the gates of Ekron. Their dead were strewn along the Shaaraim road to Gath and Ekron. 53 When the Israelites returned from chasing the Philistines, they plundered their camp. 54 David took the Philistine’s head and brought it to Jerusalem; he put the Philistine’s weapons in his own tent. 55 As Saul watched David going out to meet the Philistine, he said to Abner, commander of the army, ‘Abner, whose son is that young man?’ Abner replied, ‘As surely as you live, Your Majesty, I don’t know.’ 56 The king said, ‘Find out whose son this young man is.’ 57 As soon as David returned from killing the Philistine, Abner took him and brought him before Saul, with David still holding the Philistine’s head. 58 ‘Whose son are you, young man?’ Saul asked him. David said, ‘I am the son of your servant Jesse of Bethlehem.’

Библия, ревизирано издание

Победата на Давид над Голиат

1 След това филистимците свикаха войските си за война, събраха се в Сокхот Юдин и разположиха стан в Ехес-дамим, между Сокхот и Азика. 2 А Саул и Израилевите мъже се събраха и разположиха стан в долината Ила, и се приготвиха за бой против филистимците. 3 Филистимците стояха на хълма от едната страна, а Израил стоеше на хълма от другата страна и долината беше между тях. 4 И от филистимския стан излезе юнак на име Голиат, от Гет, шест лакътя и една педя висок. 5 Той имаше меден шлем на главата си и беше облечен с люспеста броня. Тежестта на бронята беше пет хиляди сикъла мед. 6 Имаше медни наколенки на пищялите си и медно щитче на раменете си. 7 Дръжката на копието му беше като кросно на тъкач; и острието на копието му тежеше шестстотин сикъла желязо. Щитоносецът му вървеше пред него. 8 И той застана и извика към Израилевите редици: Защо излязохте да се биете? Не съм ли аз филистимец и вие Саулови слуги? Изберете си един мъж и нека слезе при мен. 9 Ако може да се бие с мен и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги. Но ако аз го надвия и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате. 10 Филистимецът каза още: Аз хвърлям презрение днес върху Израилевите редици. Дайте ми мъж да се бием двамата. 11 А Саул и целият Израил, когато чуха думите на филистимеца, се смаяха и се уплашиха много. 12 А Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем Юдейски, чието име беше Есей и който имаше осем сина. В Сауловите дни този човек имаше старейшински чин между хората. 13 Тримата по-големи сина на Есей бяха последвали Саул във войната; имената на тримата му сина, които отидоха на война, бяха: на първородния – Елиав, на втория след него – Авинадав, и на третия – Сама. 14 Давид беше най-младият; а тримата по-големи следваха Саул. 15 А Давид оставяше Саул, за да пасе овцете на баща си във Витлеем, и после пак се връщаше. 16 И филистимецът се приближаваше сутрин и вечер и се представяше четиридесет дни. 17 В това време Есей каза на сина си Давид: Вземи сега за братята си една ефа пържено жито и тези десет хляба и им ги занеси бързо в стана. 18 А тези десет пити сирене занеси на хилядника им. Виж здрави ли са братята ти и ми донеси вест от тях. 19 Саул и братята ти, и всички Израилеви мъже са в долината Ила, където се бият с филистимците. 20 И така, на сутринта Давид стана рано, остави овцете на пазач, взе нещата и отиде, както Есей му беше заповядал. Той отиде при оградата от коли, когато войската бе подредена за битката и с викове се готвеше за бой. 21 И Израил и филистимците се опълчиха войска срещу войска. 22 А Давид остави товара си при пазача на колите и като се завтече към войската, дойде и попита братята си за здравето им. 23 Докато разговаряше с тях, ето, юнакът, филистимецът от Гет на име Голиат, излезе от филистимските редици и повтори същите думи; и Давид го чу. 24 А всички Израилеви мъже, като видяха този мъж, побегнаха от него и много се уплашиха. 25 Израилевите мъже казваха: Видяхте ли този мъж, който излиза? Настина той излезе да хвърли презрение върху Израил; който обаче го убие, него царят ще надари с голямо богатство и ще му даде дъщеря си, и ще направи бащиния му дом свободен в Израил. 26 И Давид проговори на стоящите при него мъже: Какво ще стане с онзи, който порази този филистимец и премахне укора от Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, за да хвърли презрение върху войските на живия Бог? 27 И народът му отговори според казаните думи: Това ще бъде дадено на мъжа, който би го поразил. 28 А като чу Елиав, най-големият му брат, как Давид говореше на мъжете, Елиав се разгневи на Давид и каза: Защо си слязъл тук? И на кого си оставил малкото овце в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавството на сърцето ти. Ти си дошъл, за да видиш битката. 29 Давид отговори: Какво съм сторил сега? Няма ли причина? 30 И се обърна към друг и говори по същия начин; и народът пак му отговори, както преди това. 31 А когато се разчуха думите, които Давид казваше, ги известиха на Саул; и той го повика при себе си. 32 Давид каза на Саул: Да не отпада сърцето на никого заради този филистимец. Слугата ти ще иде и ще се бие с него. 33 Но Саул отвърна на Давид: Ти не можеш да идеш против този филистимец и да се биеш с него. Ти си дете, а той е войнствен мъж още от младостта си. 34 А Давид каза на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си; и когато връхлетеше лъв или мечка и грабнеше агне от стадото, 35 аз го подгонвах и го нападах, и отървавах грабнатото от устата му. А когато се нахвърляше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го и го убивах. 36 Слугата ти е убивал и лъв, и мечка. Този необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог. 37 Давид каза още: ГОСПОД, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, ще ме отърве и от ръката на този филистимец. И Саул каза на Давид: Върви; и ГОСПОД да бъде с тебе. 38 Тогава Саул облече Давид с облеклото си и сложи меден шлем на главата му, и го облече с броня. 39 Давид препаса неговия меч над облеклото му и се опита да походи, защото не беше свикнал с тях. И Давид каза на Саул: Не мога да ходя с тези оръжия, защото не съм свикнал. И Давид ги съблече. 40 Той взе тоягата си в ръка и като избра пет гладки камъка от потока, ги сложи в овчарската си торба. Тогава Давид започна да се приближава към филистимеца с прашката си в ръка. 41 И филистимецът идваше и се приближаваше към Давид; а щитоносецът му вървеше пред него. 42 И когато филистимецът се огледа и видя Давид, изгледа го с презрение, защото беше дете, беше рус и красив. 43 Филистимецът каза на Давид: Куче ли съм аз, че идваш против мене с тояга? И филистимецът прокле Давид с боговете си. 44 Филистимецът каза също на Давид: Ела при мен и ще дам месата ти на летящите птици и на земните зверове. 45 А Давид отвърна на филистимеца: Ти идваш против мене с меч, копие и сулица; а аз идвам против тебе в името на ГОСПОДА на Силите, Бога на Израилевите войски, върху които ти хвърли презрение. 46 Днес ГОСПОД ще те предаде в ръката ми. Като те убия, ще ти отнема главата и днес ще предам труповете на филистимското множество на летящите птици и на земните зверове; за да познае целият свят, че има Бог в Израил. 47 Да познаят всички хора, събрани тук, че ГОСПОД не избавя с меч и копие; защото боят е на ГОСПОДА и Той ще ви предаде в нашите ръце. 48 И когато филистимецът се изправи, идваше и се приближаваше срещу Давид, Давид побърза и се затича към редиците да посрещне филистимеца. 49 Давид бръкна в торбата си, взе оттам един камък и като го хвърли с прашката си, удари филистимеца в челото му, така че камъкът се заби в главата му. И филистимецът падна по лице на земята. 50 Така Давид победи филистимеца с прашка и камък, удари го и го уби. Но в ръката на Давид нямаше меч; 51 затова той се затича и застана над филистимеца, хвана меча му, изтръгна го от ножницата му и като го уби, отсече главата му с меча. А филистимците, като видяха, че юнакът им умря, побегнаха. 52 Тогава Израилевите и Юдовите мъже скочиха, нададоха вик и подгониха филистимците до прохода на Гая и до портите на Акарон. И ранените филистимци падаха по пътя за Саараим до Гет и до Акарон. 53 А израилтяните, като се върнаха от преследването на филистимците, разграбиха стана им. 54 И Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Йерусалим, а оръжията му сложи в шатъра си. 55 А Саул, когато видя, че Давид излизаше против филистимеца, каза на военачалника си Авенир: Авенире, чий син е този момък? А Авенир отвърна: Заклевам се в живота на душата ти, царю, не зная. 56 Царят каза: Попитай чий син е този момък. 57 И когато Давид се връщаше от поражението на филистимеца, Авенир го извика и го доведе пред Саул. А главата на филистимеца беше в ръката му. 58 Саул го попита: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Аз съм син на слугата ти, витлеемеца Есей.

1.Samuel 17 | New International Version Библия, ревизирано издание

David and Goliath

Победата на Давид над Голиат