1.Könige 12 | New International Version

Israel rebels against Rehoboam

1 Rehoboam went to Shechem, for all Israel had gone there to make him king. 2 When Jeroboam son of Nebat heard this (he was still in Egypt, where he had fled from King Solomon), he returned from* Egypt. 3 So they sent for Jeroboam, and he and the whole assembly of Israel went to Rehoboam and said to him: 4 ‘Your father put a heavy yoke on us, but now lighten the harsh labour and the heavy yoke he put on us, and we will serve you.’ 5 Rehoboam answered, ‘Go away for three days and then come back to me.’ So the people went away. 6 Then King Rehoboam consulted the elders who had served his father Solomon during his lifetime. ‘How would you advise me to answer these people?’ he asked. 7 They replied, ‘If today you will be a servant to these people and serve them and give them a favourable answer, they will always be your servants.’ 8 But Rehoboam rejected the advice the elders gave him and consulted the young men who had grown up with him and were serving him. 9 He asked them, ‘What is your advice? How should we answer these people who say to me, “Lighten the yoke your father put on us”?’ 10 The young men who had grown up with him replied, ‘These people have said to you, “Your father put a heavy yoke on us, but make our yoke lighter.” Now tell them, “My little finger is thicker than my father’s waist. 11 My father laid on you a heavy yoke; I will make it even heavier. My father scourged you with whips; I will scourge you with scorpions.” ’ 12 Three days later Jeroboam and all the people returned to Rehoboam, as the king had said, ‘Come back to me in three days.’ 13 The king answered the people harshly. Rejecting the advice given him by the elders, 14 he followed the advice of the young men and said, ‘My father made your yoke heavy; I will make it even heavier. My father scourged you with whips; I will scourge you with scorpions.’ 15 So the king did not listen to the people, for this turn of events was from the Lord, to fulfil the word the Lord had spoken to Jeroboam son of Nebat through Ahijah the Shilonite. 16 When all Israel saw that the king refused to listen to them, they answered the king: ‘What share do we have in David, what part in Jesse’s son? To your tents, Israel! Look after your own house, David!’ So the Israelites went home. 17 But as for the Israelites who were living in the towns of Judah, Rehoboam still ruled over them. 18 King Rehoboam sent out Adoniram,* who was in charge of forced labour, but all Israel stoned him to death. King Rehoboam, however, managed to get into his chariot and escape to Jerusalem. 19 So Israel has been in rebellion against the house of David to this day. 20 When all the Israelites heard that Jeroboam had returned, they sent and called him to the assembly and made him king over all Israel. Only the tribe of Judah remained loyal to the house of David. 21 When Rehoboam arrived in Jerusalem, he mustered all Judah and the tribe of Benjamin – a hundred and eighty thousand able young men – to go to war against Israel and to regain the kingdom for Rehoboam son of Solomon. 22 But this word of God came to Shemaiah the man of God: 23 ‘Say to Rehoboam son of Solomon king of Judah, to all Judah and Benjamin, and to the rest of the people, 24 “This is what the Lord says: do not go up to fight against your brothers, the Israelites. Go home, every one of you, for this is my doing.” ’ So they obeyed the word of the Lord and went home again, as the Lord had ordered.

Golden calves at Bethel and Dan

25 Then Jeroboam fortified Shechem in the hill country of Ephraim and lived there. From there he went out and built up Peniel.* 26 Jeroboam thought to himself, ‘The kingdom is now likely to revert to the house of David. 27 If these people go up to offer sacrifices at the temple of the Lord in Jerusalem, they will again give their allegiance to their lord, Rehoboam king of Judah. They will kill me and return to King Rehoboam.’ 28 After seeking advice, the king made two golden calves. He said to the people, ‘It is too much for you to go up to Jerusalem. Here are your gods, Israel, who brought you up out of Egypt.’ 29 One he set up in Bethel, and the other in Dan. 30 And this thing became a sin; the people came to worship the one at Bethel and went as far as Dan to worship the other.* 31 Jeroboam built shrines on high places and appointed priests from all sorts of people, even though they were not Levites. 32 He instituted a festival on the fifteenth day of the eighth month, like the festival held in Judah, and offered sacrifices on the altar. This he did in Bethel, sacrificing to the calves he had made. And at Bethel he also installed priests at the high places he had made. 33 On the fifteenth day of the eighth month, a month of his own choosing, he offered sacrifices on the altar he had built at Bethel. So he instituted the festival for the Israelites and went up to the altar to make offerings.

Библия, ревизирано издание

Възцаряване на Ровоам и отпадане на десетте северни племена

1 Ровоам отиде в Сихем, защото там се беше стекъл целият Израил, за да го направи цар. 2 А Еровоам, Наватовият син, който още беше в Египет, където беше побягнал от присъствието на цар Соломон, като разбра за това, остана в Египет. 3 Но пратиха вестоносци и го повикаха. Тогава Еровоам и цялото Израилево общество дойдоха и казаха на Ровоам: 4 Баща ти направи непоносим хомота ни. Облекчи сега жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който той наложи върху нас, и ще ти работим. 5 А той им отговори: Идете си, чакайте три дни. После се върнете при мен. И народът си отиде. 6 Тогава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служили при баща му Соломон, докато беше още жив, и им каза: Как ме съветвате да отговоря на този народ? 7 Те му отвърнаха: Ако днес станеш слуга на този народ, да им слугуваш и им отговориш, като им продумаш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги завинаги. 8 Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, и се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него. 9 Запита ги: Как ме съветвате да отговорим на този народ, който ми каза: Облекчи хомота, който баща ти наложи върху нас? 10 И младежите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха следното: Така кажи на този народ, който ти каза: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти ни го облекчи, – така да им отговориш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст. 11 Ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви. Ако баща ми ви е наказвал с бичове, аз ще ви наказвам със скорпиони. 12 Тогава Еровоам и целият народ дойдоха при Ровоам на третия ден, както царят беше казал: Върнете се при мене на третия ден. 13 И царят отговори на народа остро, като пренебрегна съвета, който старейшините му дадоха, 14 и им отговори според съвета на младите: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще го направя още по-тежък. Баща ми ви наказа с бичове, но аз ще ви накажа със скорпиони. 15 Така царят не послуша народа; защото това стана от ГОСПОДА, за да се изпълни словото, което ГОСПОД беше говорил чрез силонеца Ахия на Еровоам, Наватовия син. 16 А след като целият Израил видя, че царят не ги послуша, народът отговори на царя: Какъв дял имаме ние с Давид? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! В шатрите си, Израилю! Промисли сега, Давиде, за дома си. 17 А колкото до израилтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях. 18 Тогава цар Ровоам прати при израилтяните Адорам, който отговаряше за данъците. Но целият Израил го затрупаха с камъни и той умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да се скрие в Йерусалим. 19 Така Израил въстана против Давидовия дом, както е и до днес. 20 А когато целият Израил чу, че Еровоам се завърнал, пратиха да го повикат пред обществото и го направиха цар над целия Израил. Никое друго племе освен Юдовото не последва Давидовия дом. 21 Тогава Ровоам, като дойде в Йерусалим, събра целия Юдов дом и Вениаминовото племе, сто и осемдесет хиляди отбрани войници, за да се бият против Израилевия дом и да възвърнат царството пак на Ровоам, Соломоновия син. 22 Но Божието слово дойде към Божия човек Семая и каза: 23 Говори на Ровоам, Соломоновия син, Юдейския цар, и на целия Юдов и Вениаминов дом, и на останалите от народа, следното: 24 Така казва ГОСПОД: Не излизайте, нито се бийте против братята си, израилтяните. Върнете се всеки у дома си; защото от Мене стана това. И те послушаха ГОСПОДНЕТО слово, върнаха се и си отидоха според ГОСПОДНЕТО слово. 25 Тогава Еровоам съгради Сихем в хълмистата земя на Ефрем и се засели в него. После излезе оттам и съгради Фануил. 26 А Еровоам каза в сърцето си: Сега царството ще се върне в Давидовия дом; 27 защото, ако този народ отива да принася жертви на ГОСПОДНИЯ дом в Йерусалим, тогава сърцето на този народ ще се обърне пак към господаря им, Юдейския цар Ровоам, а мене ще убият; и ще се върнат при Юдейския цар Ровоам. 28 Затова царят, като се посъветва, направи две златни телета; и каза на народа: Трудно ви е да възлизате в Йерусалим. Това са боговете ти, Израилю, които те изведоха от Египетската земя. 29 И единия идол постави във Ветил, а другия постави в Дан. 30 А това беше грях, защото народът, за да се кланя пред всеки от тях, отиваше чак до Дан. 31 Царят направи и капища на високите места и постави жреци от всякакъв народ, които не бяха от Левиевите потомци. 32 Тогава Еровоам установи празник в осмия месец на петнадесетия ден от месеца подобен на празника, който ставаше в Юдея, и принесе жертва на жертвеника. Така направи и във Ветил, като пожертва телетата, които беше направил; и настани във Ветил жреците на високите места, които беше направил. 33 А на петнадесетия ден от осмия месец, в месеца, който беше намислил в сърцето си, принесе жертва на жертвеника, който беше издигнал във Ветил. И установи празник за израилтяните и се възкачи на жертвеника, за да покади.

1.Könige 12 | New International Version Библия, ревизирано издание

Israel rebels against Rehoboam

Golden calves at Bethel and Dan

Възцаряване на Ровоам и отпадане на десетте северни племена