Psalm 106 | New International Reader’s Version

1 Praise the LORD. Give thanks to the LORD, because he is good. His faithful love continues for ever. 2 Who can speak enough about the mighty acts of the LORD? Who can praise him as much as he should be praised? 3 Blessed are those who always do what is fair. Blessed are those who keep doing what is right. 4 LORD, remember me when you bless your people. Help me when you save them. 5 Then I will enjoy the good things you give your chosen ones. I will be joyful together with your people. I will join them when they praise you. 6 We have sinned, just as our people of long ago did. We too have done what is evil and wrong. 7 When our people were in Egypt, they forgot about the LORD’s miracles. They didn’t remember his many kind acts. At the Red Sea they refused to obey him. 8 But he saved them for the honour of his name. He did it to make his mighty power known. 9 He ordered the Red Sea to dry up, and it did. He led his people through it as if it were a desert. 10 He saved them from the power of their enemies. He set them free from their control. 11 The waters covered their enemies. Not one of them escaped alive. 12 Then his people believed his promises and sang praise to him. 13 But they soon forgot what he had done. They didn’t wait for what he had planned to happen. 14 In the desert they longed for food. In that dry and empty land they tested God. 15 So he gave them what they asked for. But he also sent a disease that killed many of them. 16 In their camp some of them became jealous of Moses and Aaron. Aaron had been set apart to serve the LORD. 17 The ground opened up and swallowed Dathan. It buried Abiram and his followers. 18 Fire blazed among all of them. Flames destroyed those evil people. 19 At Mount Horeb they made a metal statue of a bull calf. They worshipped that statue of a god. 20 They traded their glorious God for a statue of a bull that eats grass. 21 They forgot the God who saved them. They forgot the God who had done great things in Egypt. 22 They forgot the miracles he did in the land of Ham. They forgot the wonderful things he did by the Red Sea. 23 So he said he would destroy them. But Moses, his chosen one, stood up for them. He kept God’s anger from destroying them. 24 Later on, they refused to enter the pleasant land of Canaan. They didn’t believe God’s promise. 25 In their tents they told the LORD how unhappy they were. They didn’t obey him. 26 So he lifted up his hand and promised that he would make them die in the desert. 27 He promised he would scatter their children’s children among the nations. He would make them die in other lands. 28 They joined in worshipping the Baal that was worshipped at Peor. They ate food that had been offered to gods that aren’t even alive. 29 Their evil ways made the LORD angry. So a plague broke out among them. 30 But Phinehas stood up and took action. Then the plague stopped. 31 What Phinehas did made him right with the LORD. It will be remembered for all time to come. 32 By the waters of Meribah the LORD’s people made him angry. Moses got in trouble because of them. 33 They refused to obey the Spirit of God. So Moses spoke without thinking. 34 They didn’t destroy the nations in Canaan as the LORD had commanded them. 35 Instead, they mixed with those nations and adopted their ways. 36 They worshipped statues of their gods. That became a trap for them. 37 They sacrificed their sons and daughters as offerings to false gods. 38 They killed those who weren’t guilty of doing anything wrong. They killed their own sons and daughters. They sacrificed them as offerings to statues of the gods of Canaan. The land became ‘unclean’ because of the blood of their children. 39 The people made themselves impure by what they had done. They weren’t faithful to the LORD. 40 So the LORD became angry with his people. He turned away from his own children. 41 He handed them over to the nations. Their enemies ruled over them. 42 Their enemies treated them badly and kept them under their power. 43 Many times the LORD saved them. But they refused to obey him. So he destroyed them because of their sins. 44 Yet he heard them when they cried out. He paid special attention to their suffering. 45 Because they were his people, he remembered his covenant. Because of his great love, he felt sorry for them. 46 He made all those who held them as prisoners have mercy on them. 47 LORD our God, save us. Bring us back from among the nations. Then we will give thanks to you, because your name is holy. We will celebrate by praising you. 48 Give praise to the LORD, the God of Israel, for ever and ever. Let all the people say, ‘Amen!’ Praise the LORD.

Библия, ревизирано издание

Божията милост към Неговия народ

1 (По слав. 105.) Алилуя. Славете ГОСПОДА, защото е благ. Защото Неговата милост трае довека. 2 Кой може да изкаже великите дела на ГОСПОДА или да разгласи цялото Негово хваление? 3 Блажени онези, които пазят правосъдие; блажен онзи, който върши правда по всяко време. 4 Помни ме, ГОСПОДИ, с благоволението, което храниш към народа Си; посети ме със спасението Си; 5 за да видя благоденствието на Твоите избрани, за да се радвам във веселието на народа Ти, за да се хваля заедно с Твоето наследство. 6 Съгрешихме ние и бащите ни, беззаконие и нечестие извършихме. 7 Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, не си спомняха многото Твои милости, а се възпротивиха при морето, при Червеното море. 8 При все това Бог ги избави заради името Си, за да направи познато могъществото Си. 9 Смъмра Червеното море и то изсъхна; и така ги преведе през дълбочините като през пасбище 10 и ги спаси от ръката на ненавистника им, и ги изкупи от ръката на неприятеля. 11 Водите покриха противниците им; не остана нито един от тях. 12 Тогава повярваха на думите Му, пееха Му хваления. 13 Но скоро забравиха делата Му, не чакаха изпълнението на намерението Му, 14 а се полакомиха твърде много в пустинята и изпитаха Бога в безводната страна; 15 и Той им даде това, което искаха; прати обаче мършавост на душите им. 16 Също и на Моисей те завидяха в стана и на ГОСПОДНИЯ светия Аарон. 17 Земята се разтвори и погълна Датан, и покри Авироновата дружина; 18 и огън се запали сред дружината им; пламък изгори нечестивите. 19 Те направиха теле в Хорив и се поклониха на излят идол; 20 така размениха Славата си срещу подобие на вол, който яде трева! 21 Забравиха своя Избавител, Бога, Който беше извършил велики дела в Египет, 22 чудесни дела в Хамовата земя, страшни неща около Червеното море. 23 Затова Той каза, че ще ги изтреби; само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома, за да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби. 24 Дори те презряха желаната земя, не повярваха в Неговото слово, 25 а зароптаха в шатрите си и не послушаха гласа на ГОСПОДА. 26 Затова Той им се закле*, че ще ги повали в пустинята 27 и че ще повали потомството им между народите, и ще ги разпръсне по разни страни. 28 Също те се прилепиха към Ваалфегор и ядоха жертви, принесени на мъртви богове. 29 И така предизвикаха Бога с делата си дотолкова, че язвата направи пролом между тях. 30 Но стана Финеес и извърши посредничество, и язвата престана; 31 и това му се вмени за правда от род в род довека. 32 Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, така че нещастие сполетя Моисей заради тях; 33 защото се разбунтуваха против Духа Му и Моисей говори несмислено с устните си. 34 При това те не изтребиха племената, както ГОСПОД им беше заповядал, 35 а се смесиха с тези народи и се научиха на техните дела; 36 така че служиха на идолите им, които станаха примка за тях. 37 Да! Синовете си и дъщерите си принесоха в жертва на бесовете 38 и проляха невинна кръв – кръвта на синовете и дъщерите си, които пожертваха на ханаанските идоли; и земята се оскверни от кръвопролития. 39 Така те се оскверниха от делата си и блудстваха в действията си. 40 Затова гневът на ГОСПОДА пламна против народа Му и Той се погнуси от наследството Си. 41 Предаде ги в ръцете на народите; и ги завладяха противниците им. 42 Неприятелите им продължиха да ги притесняват и те останаха подчинени под ръката им. 43 Много пъти Той ги избавя; но понеже намеренията им бяха бунтовнически, затова се и унижиха поради беззаконието си. 44 Въпреки това обаче Той погледна към утеснението им, когато чу вика им; 45 спомни си за тях Своя завет и се разкая според голямата Си милост; 46 също направи да ги съжаляват всички, които ги бяха пленили. 47 Избави ни, ГОСПОДИ, Боже наш, и ни събери измежду народите, за да славословим Твоето свято име и да тържествуваме с Твоята хвала. 48 Благословен да е ГОСПОД, Израилевият Бог, отвека и довека; и целият народ да каже: Амин. Алилуя.

Psalm 106 | New International Reader’s Version Библия, ревизирано издание

Божията милост към Неговия народ