Matthäus 18 | New International Reader’s Version

Who is the most important person in the kingdom?

1 At that time the disciples came to Jesus. They asked him, ‘Then who is the most important person in the kingdom of heaven?’ 2 Jesus called a little child over to him. He had the child stand among them. 3 Jesus said, ‘What I’m about to tell you is true. You need to change and become like little children. If you don’t, you will never enter the kingdom of heaven. 4 Anyone who takes the humble position of this child is the most important in the kingdom of heaven. 5 Anyone who welcomes a little child like this one in my name welcomes me.

Do not cause people to sin

6 ‘What if someone causes one of these little ones who believe in me to sin? If they do, it would be better for them to have a large millstone hung around their neck and be drowned at the bottom of the sea. 7 How terrible it will be for the world because of the things that cause people to sin! Things like that must come. But how terrible for the person who causes them! 8 If your hand or foot causes you to sin, cut it off and throw it away. It would be better to enter the kingdom of heaven with only one hand than go into hell with two hands. It would be better to enter the kingdom of heaven with only one foot than go into hell with two feet. In hell the fire burns for ever. 9 If your eye causes you to sin, poke it out and throw it away. It would be better to enter the kingdom of heaven with one eye than to have two eyes and be thrown into the fire of hell.

The story of the wandering sheep

10 ‘See that you don’t look down on one of these little ones. Here is what I tell you. Their angels in heaven are always with my Father who is in heaven. 12 ‘What do you think? Suppose a man owns 100 sheep and one of them wanders away. Won’t he leave the 99 sheep on the hills? Won’t he go and look for the one that wandered off? 13 What I’m about to tell you is true. If he finds that sheep, he is happier about the one than about the 99 that didn’t wander off. 14 It is the same with your Father in heaven. He does not want any of these little ones to die.

When someone sins against you

15 ‘If your brother or sister sins against you, go to them. Tell them what they did wrong. Keep it between the two of you. If they listen to you, you have won them back. 16 But what if they won’t listen to you? Then take one or two others with you. Scripture says, “Every matter must be proved by the words of two or three witnesses.” 17 But what if they also refuse to listen to the witnesses? Then tell it to the church. And what if they refuse to listen even to the church? Then don’t treat them as a brother or sister. Treat them as you would treat an ungodly person or a tax collector. 18 ‘What I’m about to tell you is true. What you lock on earth will be locked in heaven. What you unlock on earth will be unlocked in heaven. 19 ‘Again, here is what I tell you. Suppose two of you on earth agree about anything you ask for. My Father in heaven will do it for you. 20 Where two or three people gather in my name, I am there with them.’

The servant who had no mercy

21 Peter came to Jesus. He asked, ‘Lord, how many times should I forgive my brother or sister who sins against me? Up to seven times?’ 22 Jesus answered, ‘I tell you, not seven times, but 77 times. 23 ‘The kingdom of heaven is like a king who wanted to collect all the money his servants owed him. 24 As the king began to do it, a man who owed him 10,000 bags of gold was brought to him. 25 The man was not able to pay. So his master gave an order. The man, his wife, his children, and all he owned had to be sold to pay back what he owed. 26 ‘Then the servant fell on his knees in front of him. “Give me time,” he begged. “I’ll pay everything back.” 27 His master felt sorry for him. He forgave him what he owed and let him go. 28 ‘But then that servant went out and found one of the other servants who owed him 100 silver coins. He grabbed him and began to choke him. “Pay back what you owe me!” he said. 29 ‘The other servant fell on his knees. “Give me time,” he begged him. “I’ll pay it back.” 30 ‘But the first servant refused. Instead, he went and had the man thrown into prison. The man would be held there until he could pay back what he owed. 31 The other servants saw what had happened and were very angry. They went and told their master everything that had happened. 32 ‘Then the master called the first servant in. “You evil servant,” he said. “I forgave all that you owed me because you begged me to. 33 Shouldn’t you have had mercy on the other servant just as I had mercy on you?” 34 In anger his master handed him over to the jailers. He would be punished until he paid back everything he owed. 35 ‘This is how my Father in heaven will treat each of you unless you forgive your brother or sister from your heart.’

Библия, ревизирано издание

Проповед за децата

1 В същото време учениците дойдоха при Исус и казаха: Кой е по-голям в небесното царство? 2 А Той повика едно детенце, постави го посред тях и каза: 3 Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като дечицата, няма да влезете в небесното царство. 4 И така, който се смири като това детенце, той е по-голям в небесното царство. 5 И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема. 6 А който съблазни едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи на врата му един воденичен камък и да потъне в морските дълбочини. 7 Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото идва съблазънта! 8 Ако те съблазни ръката ти или кракът ти, отсечи го и го хвърли. По-добре е за тебе да влезеш в живота сакат или куц, отколкото с две ръце или с два крака да бъдеш хвърлен във вечния огън. 9 И ако те съблазни окото, извади го и го хвърли. По-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл. 10 Внимавайте да не презирате нито едно от тези, малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец, Който е на небесата. 11 Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото.

Притча за загубената овца

12 Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесет и деветте и не отива ли по хълмовете да търси заблудилата се? 13 И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесет и деветте незаблудили се. 14 Също така не е по волята на вашия Отец, Който е на небесата, да загине нито един от тези, малките.

Прощаването на брата

15 И ако съгреши брат ти спрямо теб, иди, покажи вината му между теб и него насаме. Ако те послуша, спечелил си брат си. 16 Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума. 17 И ако не послуша тях, кажи това на църквата; а ако не послуша и църквата, нека бъде за теб езичник и бирник. 18 Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата. 19 Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Моя Отец, Който е на небесата. 20 Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях. 21 Тогава Петър се приближи и Му каза: Господи, до колко пъти, като съгреши брат ми спрямо мене, да му прощавам? До седем пъти ли? 22 Исус му каза: Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем.

Притча за безмилостния слуга

23 Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си. 24 И когато започна да ги преглежда, докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта. 25 И понеже нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му и всичко, което имаше, и дългът да бъде платен. 26 Затова слугата падна, кланяше му се и каза: Господарю, имай търпение към мен и ще ти платя всичко. 27 И господарят на този слуга, понеже го съжали, пусна го и му опрости заема. 28 Но този слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто динария; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш. 29 Затова служителят му падна, молеше му се и каза: Имай търпение към мен и ще ти платя. 30 Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница – да лежи, докато изплати дълга. 31 А съслужителите му, като видяха станалото, дълбоко се огорчиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, което беше станало. 32 Тогава господарят му го повика и му каза: Лукав слуга! Аз ти опростих целия онзи дълг, понеже ми се примоли. 33 Не трябваше ли и ти да се смилиш над съслужителя си, както и аз се смилих над теб? 34 И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават, докато изплати целия дълг. 35 Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брат си.

Matthäus 18 | New International Reader’s Version Библия, ревизирано издание