Apostelgeschichte 4 | New International Reader’s Version

Peter and John are taken to the Sanhedrin

1 Peter and John were speaking to the people. The priests, the captain of the temple guard, and the Sadducees came up to the apostles. 2 They were very upset by what the apostles were teaching the people. The apostles were saying that people can be raised from the dead. They said this can happen because Jesus rose from the dead. 3 So the temple authorities arrested Peter and John. It was already evening, so they put them in prison until the next day. 4 But many who heard the message believed. The number of men who believed grew to about 5,000. 5 The next day the rulers, the elders and the teachers of the law met in Jerusalem. 6 Annas, the high priest, was there. So were Caiaphas, John, Alexander and other people in the high priest’s family. 7 They had Peter and John brought to them. They wanted to question them. ‘By what power did you do this?’ they asked. ‘And through whose name?’ 8 Peter was filled with the Holy Spirit. He said to them, ‘Rulers and elders of the people! 9 Are you asking us to explain our actions today? Do you want to know why we were kind to a man who couldn’t walk? Are you asking how he was healed? 10 Then listen to this, you and all the people of Israel! You nailed Jesus Christ of Nazareth to the cross. But God raised him from the dead. It is through Jesus’ name that this man stands healed in front of you. 11 Scripture says that Jesus is ‘ “the stone you builders did not accept. But it has become the most important stone of all.” 12 You can’t be saved by believing in anyone else. God has given people no other name under heaven that will save them.’ 13 The leaders saw how bold Peter and John were. They also realised that Peter and John were ordinary men with no training. This surprised the leaders. They realised that these men had been with Jesus. 14 The leaders could see the man who had been healed. He was standing there with them. So there was nothing they could say. 15 They ordered Peter and John to leave the Sanhedrin. Then they talked things over. 16 ‘What can we do with these men?’ they asked. ‘Everyone living in Jerusalem knows they have performed an unusual miracle. We can’t say it didn’t happen. 17 We have to stop this thing. It must not spread any further among the people. We have to warn these men. They must never speak to anyone in Jesus’ name again.’ 18 Once again the leaders called in Peter and John. They commanded them not to speak or teach at all in Jesus’ name. 19 But Peter and John replied, ‘Which is right from God’s point of view? Should we listen to you? Or should we listen to God? You be the judges! 20 There’s nothing else we can do. We have to speak about the things we’ve seen and heard.’ 21 The leaders warned them again. Then they let them go. They couldn’t decide how to punish Peter and John. They knew that all the people were praising God for what had happened. 22 The man who had been healed by the miracle was over 40 years old.

The believers pray

23 Peter and John were allowed to leave. They went back to their own people. They reported everything the chief priests and the elders had said to them. 24 The believers heard this. Then they raised their voices together in prayer to God. ‘Lord and King,’ they said, ‘you made the heavens, the earth and the sea. You made everything in them. 25 Long ago you spoke by the Holy Spirit. You spoke through the mouth of our father David, who served you. You said, ‘ “Why are the nations angry? Why do the people make useless plans? 26 The kings of the earth rise up. The rulers of the earth gather together against the Lord and against his anointed king.” 27 In fact, Herod and Pontius Pilate met with the Gentiles in this city. They also met with the people of Israel. All of them made plans against your holy servant Jesus. He is the one you anointed. 28 They did what your power and purpose had already decided should happen. 29 Now, Lord, consider the bad things they say they are going to do. Help us to be very bold when we speak your word. 30 Stretch out your hand to heal. Do signs and wonders through the name of your holy servant Jesus.’ 31 After they prayed, the place where they were meeting was shaken. They were all filled with the Holy Spirit. They were bold when they spoke God’s word.

The believers share what they own

32 All the believers were agreed in heart and mind. They didn’t claim that anything they had was their own. Instead, they shared everything they owned. 33 With great power the apostles continued their teaching. They were telling people that the Lord Jesus had risen from the dead. And God’s grace was working powerfully in all of them. 34 So there were no needy people among them. From time to time, those who owned land or houses sold them. They brought the money from the sales. 35 They put it down at the apostles’ feet. It was then given out to anyone who needed it. 36 Joseph was a Levite from Cyprus. The apostles called him Barnabas. The name Barnabas means Son of Help. 37 Barnabas sold a field he owned. He brought the money from the sale. He put it down at the apostles’ feet.

Библия, ревизирано издание

Апостолите Петър и Йоан пред Синедриона

1 И когато те още говореха на хората, свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите надойдоха при тях 2 възмутени, че те поучаваха народа и проповядваха, в името на Исус, възкресението на мъртвите. 3 И така, сложиха ръце на тях и ги поставиха под стража до следващия ден, защото вече беше привечер. 4 А мнозина от тези, които чуха словото, повярваха; и броят на повярвалите мъже достигна до пет хиляди. 5 И на другия ден се събраха в Йерусалим началниците им, старейшините и книжниците; 6 и първосвещеникът Анна, и Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род. 7 И като поставиха Петър и Йоан на средата, ги питаха: С каква сила или в кое име извършихте това? 8 Тогава Петър, изпълнен със Святия Дух, им каза: Началници народни и старейшини, 9 ако ни изпитвате днес за едно благодеяние, сторено на немощен човек, чрез какво той бе изцелен, 10 да знаете всички вие и целият Израилев народ, че чрез името на Исус Христос Назарянина, Когото вие разпънахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име този човек стои пред вас здрав. 11 Той е камъкът, който бе пренебрегнат от вас, зидарите, но стана глава на ъгъла. 12 И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на* човеците, чрез което трябва да се спасим. 13 А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и вече бяха забелязали, че са неуки и обикновени хора, се чудеха; и познаха, че са били с Исус. 14 А като видяха изцеления човек, който стоеше с тях, нямаха какво да противоречат. 15 Затова, като им заповядаха да излязат навън от Синедриона, се съвещаваха помежду си: 16 Какво да направим на тези човеци, защото на всички йерусалимски жители е известно, че стана бележито знамение чрез тях; и не можем да го опровергаем. 17 Но за да не се разнася повече между народа, нека ги заплашим, за да не говорят вече на никого в това име. 18 И така, те ги повикаха и им заръчаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Исусовото име. 19 А Петър и Йоан им отвърнаха с думите: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете; 20 защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули. 21 А те, като ги заплашиха отново, ги пуснаха, понеже не знаеха как да ги накажат поради народа, защото всички славеха Бога за станалото. 22 Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.

Молитва за Божия подкрепа

23 И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и известиха всичко, което им казаха главните свещеници и старейшините. 24 А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях, 25 Ти чрез Святия Дух, Който говори чрез устата на слугата Ти, нашия баща Давид, си казал: „Защо се разяряваха народите и хората намисляха суети? 26 Опълчваха се земните царе и управниците се събираха заедно против Господа и против Неговия Помазаник.“ 27 Защото наистина и Ирод, и Пилат Понтийски, с езичниците и Израилевия народ се събраха в този град против Твоя свят Син* Исус, Когото си помазал, 28 за да извършат всичко, което Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане. 29 И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост, 30 докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Син Исус. 31 И като се помолиха, потресе се мястото, където бяха събрани, и всички се изпълниха със Святия Дух и с дързост говореха Божието слово.

Общата собственост на благата при първите християни

32 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо. 33 И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Исус; и голяма благодат почиваше над всички тях. 34 А и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, ги продаваха и донасяха стойността на продаденото, 35 и я слагаха пред краката на апостолите; и на всеки се раздаваше, според колкото имаше нужда. 36 Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи „син на утешение“), левит, родом от Кипър, 37 като имаше земя, продаде я, донесе парите и ги сложи пред краката на апостолите.

Apostelgeschichte 4 | New International Reader’s Version Библия, ревизирано издание