Apostelgeschichte 28 | New International Reader’s Version

On shore at Malta

1 When we were safe on shore, we found out that the island was called Malta. 2 The people of the island were unusually kind. It was raining and cold. So they built a fire and welcomed all of us. 3 Paul gathered some sticks and put them on the fire. A poisonous snake was driven out by the heat. It fastened itself on Paul’s hand. 4 The people of the island saw the snake hanging from his hand. They said to one another, ‘This man must be a murderer. He escaped from the sea. But the goddess Justice won’t let him live.’ 5 Paul shook the snake off into the fire. He was not harmed. 6 The people expected him to swell up. They thought he would suddenly fall dead. They waited for a long time. But they didn’t see anything unusual happen to him. So they changed their minds. They said he was a god. 7 Publius owned property nearby. He was the chief official on the island. He welcomed us to his home. For three days he took care of us. He treated us with kindness. 8 His father was ill in bed. The man suffered from fever and dysentery. So Paul went in to see him. Paul prayed for him. He placed his hands on him and healed him. 9 Then the rest of the ill people on the island came. They too were healed. 10 The people of the island honoured us in many ways. When we were ready to sail, they gave us the supplies we needed.

Paul arrives in Rome

11 After three months we headed out to sea. We sailed in a ship from Alexandria that had stayed at the island during the winter. On the front of the ship the figures of twin gods were carved. Their names were Castor and Pollux. 12 We landed at Syracuse and stayed there for three days. 13 From there we sailed to Rhegium. The next day the south wind came up. The day after that, we reached Puteoli. 14 There we found some believers. They invited us to spend a week with them. At last we came to Rome. 15 The believers there had heard we were coming. They travelled as far as the Forum of Appius and the Three Taverns to meet us. When Paul saw these people, he thanked God for them and was encouraged by them. 16 When we got to Rome, Paul was allowed to live by himself. But a soldier guarded him.

Paul preaches in Rome

17 Three days later Paul called a meeting of the local Jewish leaders. When they came, Paul spoke to them. He said, ‘My brothers, I have done nothing against our people. I have also done nothing against what our people of long ago practised. But I was arrested in Jerusalem. I was handed over to the Romans. 18 They questioned me. And they wanted to let me go. They saw I wasn’t guilty of any crime worthy of death. 19 But the Jews objected, so I had to make an appeal to Caesar. I certainly did not mean to bring any charge against my own people. 20 I share Israel’s hope. That is why I am held with this chain. So I have asked to see you and talk with you.’ 21 They replied, ‘We have not received any letters from Judea about you. None of our people here from Judea has reported or said anything bad about you. 22 But we want to hear what your ideas are. We know that people everywhere are talking against those who believe as you do.’ 23 They decided to meet Paul on a certain day. At that time even more people came to the place where he was staying. From morning until evening, he told them about God’s kingdom. Using the Law of Moses and the Prophets, he tried to get them to believe in Jesus. 24 Some believed what he said, and others did not. 25 They didn’t agree with one another. They began to leave after Paul had made a final statement. He said, ‘The Holy Spirit was right when he spoke to your people long ago. Through Isaiah the prophet the Spirit said, 26 ‘ “Go to your people. Say to them, ‘You will hear but never understand. You will see but never know what you are seeing.’ 27 These people’s hearts have become stubborn. They can barely hear with their ears. They have closed their eyes. Otherwise they might see with their eyes. They might hear with their ears. They might understand with their hearts. They might turn, and then I would heal them.” 28 ‘Here is what I want you to know. God has sent his salvation to the Gentiles. And they will listen!’ 30 For two whole years Paul stayed there in a house he rented. He welcomed all who came to see him. 31 He preached boldly about God’s kingdom. He taught people about the Lord Jesus Christ. And no one could keep him from teaching and preaching about these things.

Библия, ревизирано издание

На остров Малта

1 И когато се спасихме, научихме, че островът се наричаше Малта. 2 А местните жители показаха към нас необикновено човеколюбие, защото приеха всички нас и понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън. 3 И когато Павел натрупа един куп храсти и ги сложи на огъня, една отровна змия излезе поради топлината и се впи в ръката му. 4 А туземците, които видяха как змията висеше на ръката му, си говореха: Без съмнение този човек е убиец; затова, ако и да се е избавил от морето, пак божественото правосъдие не го оставя да живее. 5 Но той тръсна змията в огъня и не почувства никакво зло. 6 А те очакваха, че ще отече или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и виждаха, че не му се случва нищо лошо, промениха мнението си и казваха, че е бог. 7 А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни. 8 И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него и като се помоли, положи ръце на него и го изцели. 9 Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, идваха и се изцеляваха, 10 като ни оказваха много почести, и когато тръгнахме, сложиха в кораба необходимото за нуждите ни.

От Малта до Рим

11 И така, след три месеца отплавахме с един александрийски кораб, който беше презимувал на острова и който имаше за знак Близнаците. 12 И като стигнахме в Сиракуза, престояхме там три дни. 13 А оттам, като лъкатушехме срещу вятъра, стигнахме в Ригия; и след един ден, като повя южният вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли, 14 където намерихме братя, които ни замолиха да останем у тях седем дни. Така дойдохме в Рим, 15 откъдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми, за да ни посрещнат; и Павел, като ги видя, благодари на Бога и се ободри. 16 А когато влязохме в Рим, стотникът предаде задържаните на началника на стражата; а на Павел бе позволено да живее отделно с войника, който го пазеше.

Павел проповядва в Рим

17 И след три дни той свика по-първите от юдеите и като се събраха, им каза: Братя, без аз да съм направил нещо против народа ни или против бащините обичаи, пак от Йерусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните; 18 които, като ме разпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо, заслужаващо за смърт. 19 Но понеже юдеите се противопоставиха на това, принудих се да се отнеса до Цезаря, а не че имах да обвиня в нещо народа си. 20 По тази причина ви повиках, за да ви видя и да поговоря с вас, защото заради това, на което Израил се надява, съм вързан с тази верига. 21 А те му казаха: Нито ние сме получавали писма от Юдея за тебе, нито е идвал някой от братята да ни извести или да ни каже нещо лошо за тебе. 22 Но желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение. 23 И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там, където живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исус и от Моисеевия закон, и от пророците. 24 И едни повярваха на това, което говореше, а други не вярваха. 25 И те, понеже не бяха съгласни помежду си, се разотидоха, като Павел им каза една дума: Добре е говорил Святият Дух чрез пророк Исая на бащите ви, когато е казал: 26 „Иди, кажи на този народ: С уши ще чуете, но никак няма да разберете; и с очи ще гледате, но никак няма да прозрете. 27 Защото затлъстя сърцето на този народ и ушите им натегнаха, и очите си затвориха, да не би да видят с очите си и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, за да ги изцеля.“ 28 Затова, да знаете, че това Божие спасение бе изпратено на езичниците; и те ще го слушат. 29 И като каза това, юдеите си отидоха с големи спорове помежду си. 30 А Павел пребиваваше цели две години в отделна къща под наем, където приемаше всички, които отиваха при него, 31 като проповядваше Божието царство и с пълно дръзновение поучаваше за Господ Исус Христос, без някой да му забранява.

Apostelgeschichte 28 | New International Reader’s Version Библия, ревизирано издание