Apostelgeschichte 10 | New International Reader’s Version

Cornelius calls for Peter

1 A man named Cornelius lived in Caesarea. He was a Roman commander in the Italian Regiment. 2 Cornelius and all his family were faithful and worshipped God. He gave freely to people who were in need. He prayed to God regularly. 3 One day about three o’clock in the afternoon he had a vision. He saw clearly an angel of God. The angel came to him and said, ‘Cornelius!’ 4 Cornelius was afraid. He stared at the angel. ‘What is it, Lord?’ he asked. The angel answered, ‘Your prayers and gifts to poor people are like an offering to God. So he has remembered you. 5 Now send men to Joppa. Let them bring back a man named Simon. He is also called Peter. 6 He is staying with another Simon, a man who works with leather. His house is by the sea.’ 7 The angel who spoke to him left. Then Cornelius called two of his servants. He also called a godly soldier who was one of his attendants. 8 He told them everything that had happened. Then he sent them to Joppa.

Peter has a vision

9 It was about noon the next day. The men were on their journey and were approaching the city. Peter went up on the roof to pray. 10 He became hungry. He wanted something to eat. While the meal was being prepared, Peter had a vision. 11 He saw heaven open up. There he saw something that looked like a large sheet. It was being let down to earth by its four corners. 12 It had all kinds of four-footed animals in it. It also had reptiles and birds in it. 13 Then a voice told him, ‘Get up, Peter. Kill and eat.’ 14 ‘No, Lord! I will not!’ Peter replied. ‘I have never eaten anything that is not pure and “clean”. ’ 15 The voice spoke to him a second time. It said, ‘Do not say anything is not pure that God has made “clean”. ’ 16 This happened three times. Right away the sheet was taken back up to heaven. 17 Peter was wondering what the vision meant. At that very moment the men sent by Cornelius found Simon’s house. They stopped at the gate 18 and called out. They asked if Simon Peter was staying there. 19 Peter was still thinking about the vision. The Holy Spirit spoke to him. ‘Simon’, he said, ‘three men are looking for you. 20 Get up and go downstairs. Don’t let anything keep you from going with them. I have sent them.’ 21 Peter went down and spoke to the men. ‘I’m the one you’re looking for,’ he said. ‘Why have you come?’ 22 The men replied, ‘We have come from Cornelius, the Roman commander. He is a good man who worships God. All the Jewish people respect him. A holy angel told him to invite you to his house. Then Cornelius can hear what you have to say.’

Peter goes to the house of Cornelius

23 Then Peter invited the men into the house to be his guests. The next day Peter went with the three men. Some of the believers from Joppa went along. 24 The following day he arrived in Caesarea. Cornelius was expecting them. He had called together his relatives and close friends. 25 When Peter entered the house, Cornelius met him. As a sign of respect, he fell at Peter’s feet. 26 But Peter made him get up. ‘Stand up’, he said. ‘I am only a man myself.’ 27 As he was talking with Cornelius, Peter went inside. There he found a large group of people. 28 He said to them, ‘You know that it is against our law for a Jew to enter a Gentile home. A Jew shouldn’t have any close contact with a Gentile. But God has shown me that I should not say anyone is not pure and “clean”. 29 So when you sent for me, I came without asking any questions. May I ask why you sent for me?’ 30 Cornelius answered, ‘Three days ago at this very hour I was in my house praying. It was three o’clock in the afternoon. Suddenly a man in shining clothes stood in front of me. 31 He said, “Cornelius, God has heard your prayer. He has remembered your gifts to poor people. 32 Send someone to Joppa to get Simon Peter. He is a guest in the home of another Simon, who works with leather. He lives by the sea.” 33 So I sent for you right away. It was good of you to come. Now we are all here. And God is here with us. We are ready to listen to everything the Lord has commanded you to tell us.’ 34 Then Peter began to speak. ‘I now realise how true it is that God treats everyone the same,’ he said. 35 ‘He accepts people from every nation. He accepts anyone who has respect for him and does what is right. 36 You know the message God sent to the people of Israel. It is the good news of peace through Jesus Christ. He is Lord of all. 37 You know what has happened all through the area of Judea. It started in Galilee after John preached about baptism. 38 You know how God anointed Jesus of Nazareth with the Holy Spirit and with power. Jesus went around doing good. He healed all who were under the devil’s power. God was with him. 39 ‘We are witnesses of everything he did in the land of the Jews and in Jerusalem. They killed him by nailing him to a cross. 40 But on the third day God raised him from the dead. God allowed Jesus to be seen. 41 But he wasn’t seen by all the people. He was seen only by us. We are witnesses whom God had already chosen. We ate and drank with him after he rose from the dead. 42 He commanded us to preach to the people. He told us to tell people that he is the one appointed by God to judge the living and the dead. 43 All the prophets tell about him. They say that all who believe in him have their sins forgiven through his name.’ 44 While Peter was still speaking, the Holy Spirit came on all who heard the message. 45 Some Jewish believers had come with Peter. They were amazed because the gift of the Holy Spirit had been poured out even on the Gentiles. 46 They heard them speaking in languages they had not known before. They also heard them praising God. Then Peter said, 47 ‘Surely no one can keep these people from being baptised with water. They have received the Holy Spirit just as we have.’ 48 So he ordered that they be baptised in the name of Jesus Christ. Then they asked Peter to stay with them for a few days.

Библия, ревизирано издание

Петър и стотникът Корнилий

1 Имаше в Цезарея един човек на име Корнилий, стотник от така наречения Италийски полк. 2 Той беше благочестив и се боеше от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на хората и непрестанно се молеше на Бога. 3 Около деветия час през деня той видя ясно във видение един ангел от Бога, който влезе при него и му каза: Корнилий! 4 А Той, като се взря в него, уплашен каза: Какво има, Господи? И ангелът му каза: Твоите молитви и твоите милостини се издигнаха пред Бога за спомен. 5 И сега изпрати човеци в Йопия да повикат Симон, когото наричат още Петър. 6 Той гостува у един кожар Симон, чиято къща е край морето, той ще ти каже какво трябва да правиш. 7 И като си отиде ангелът, който му говореше, той повика двама от слугите си и един благочестив войник от тези, които редовно му служеха; 8 и като им разказа всичко, прати ги в Йопия. 9 А на следващия ден, когато те пътуваха и наближаваха града, около шестия час Петър се качи на покрива на къщата да се помоли. 10 И като огладня, поиска да яде; но докато приготвяха, той се отнесе духом 11 и видя небето отворено и някакъв съд да слиза като голямо платнище, спускано за четирите краища към земята. 12 В него имаше всякакви земни четирикраки, зверове и небесни птици. 13 И дойде глас към него: Стани, Петре, заколи и яж. 14 А Петър каза: В никакъв случай, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно и нечисто. 15 И пак дойде към него втори път глас: Което Бог е очистил, ти не го смятай за мръсно. 16 И това стана три пъти, след което съдът се вдигна веднага на небето. 17 А докато Петър беше в недоумение какво значеше видението, което бе видял, ето, изпратените от Корнилий човеци, като бяха разпитали за Симоновата къща, застанаха пред вратата 18 и като повикаха отвън, попитаха: Тук ли гостува Симон, когото наричат Петър? 19 И докато Петър още размишляваше за видението, Духът му каза: Ето, трима човека те търсят. 20 Стани, слез и иди с тях; и никак не се съмнявай, защото Аз съм ги изпратил. 21 И така, Петър слезе при човеците и каза: Ето, аз съм онзи, когото търсите. Защо дойдохте? 22 А те казаха: Стотникът Корнилий, човек праведен и който се бои от Бога и е с добро име между целия юдейски народ, бе уведомен от Бога чрез един свят ангел да те повика в своя дом и да чуе думи от тебе. 23 Тогава той ги покани вътре и ги нагости. И на сутринта той стана и излезе с тях; а някои от братята от Йопия го придружиха. 24 И на другия ден влязоха в Цезарея; а Корнилий ги чакаше, като беше свикал роднините си и близките си приятели. 25 И когато Петър влезе, Корнилий го посрещна, падна пред него и се поклони. 26 А Петър го вдигна, като каза: Стани; и аз самият съм човек. 27 И като разговаряше с него, той влезе и намери мнозина събрани. 28 И им каза: Вие знаете колко е незаконно за юдеин да се събира или да дружи с другоплеменник; Бог обаче ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист. 29 Затова, щом ме повикахте, дойдох, без да възразявам; и така, питам ви, защо ме повикахте? 30 И Корнилий каза: Преди четири дни прекарвах деветия час в молитва у дома; и ето, пред мене застана човек със светло облекло, който каза: 31 Корнилий, твоята молитва е чута и твоите милостини се помнят пред Бога. 32 А сега, прати в Йопия да повикат Симон, когото наричат Петър; той гостува в дома на един кожар Симон край морето, той, като дойде, ще ти говори. 33 И така, начаса пратих до теб и ти си направил добре, че дойде. И така, ние всички присъстваме тук пред Бога, за да чуем всичко, което ти е заповядано от Господа.

Проповедта на Петър в дома на Корнилий

34 А Петър отвори уста и каза: Наистина, виждам, че Бог не гледа на лице; 35 но във всеки народ онзи, който се бои от Него и върши правото, Му е угоден. 36 Словото, което Той изпрати на израилтяните и им благовестяваше мир чрез Исус Христос (Който е Господар на всички), 37 това слово вие знаете, което след кръщението, проповядвано от Йоан, се разпространи по цяла Юдея, като започна от Галилея; 38 как Бог помаза със Святия Дух и със сила Исус от Назарет, Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него. 39 И ние сме свидетели на всичко, което извърши Той и в Юдейската земя, и в Йерусалим; Когото те убиха, като Го повесиха на дърво. 40 Него Бог възкреси на третия ден и Му даде да се яви 41 не на целия народ, а на нас – предварително избраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него, след като възкръсна от мъртвите. 42 И ни заповяда да проповядваме на народа и да свидетелстваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите. 43 За Него свидетелстват всички пророци, че всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име прощение на греховете си.

Езичници приемат Святия Дух

44 Докато Петър още говореше тези думи, Святият Дух слезе на всички, които слушаха словото. 45 И обрязаните вярващи, които бяха дошли с Петър, се смаяха, че дарът на Святия Дух се изля и на езичниците, 46 защото ги чуваха да говорят чужди езици и да величаят Бога. Тогава Петър проговори: 47 Може ли някой да забрани водата, за да не се кръстят тези, които приеха Святия Дух, както и ние? 48 И заповяда да бъдат кръстени в името на Исус Христос. Тогава му се примолиха да остане няколко дни у тях.

Apostelgeschichte 10 | New International Reader’s Version Библия, ревизирано издание