Psalm 34 | Lutherbibel 2017 Библия, синодално издание

✕

Anmelden
... und alle Funktionen nutzen!
Psalm 34 | Lutherbibel 2017

Unter Gottes Schutz

1 Von David, als er sich wahnsinnig stellte vor Abimelech und dieser ihn vertrieb und er wegging. 2 Ich will den HERRN loben allezeit; sein Lob soll immerdar in meinem Munde sein. 3 Meine Seele soll sich rühmen des HERRN, dass es die Elenden hören und sich freuen. 4 Preiset mit mir den HERRN und lasst uns miteinander seinen Namen erhöhen! 5 Da ich den HERRN suchte, antwortete er mir und errettete mich aus aller meiner Furcht. 6 Die auf ihn sehen, werden strahlen vor Freude, und ihr Angesicht soll nicht schamrot werden. 7 Als einer im Elend rief, hörte der HERR und half ihm aus allen seinen Nöten. 8 Der Engel des HERRN lagert sich um die her, die ihn fürchten, und hilft ihnen heraus. 9 Schmecket und sehet, wie freundlich der HERR ist. Wohl dem, der auf ihn trauet! 10 Fürchtet den HERRN, ihr seine Heiligen! Denn die ihn fürchten, haben keinen Mangel. 11 Reiche müssen darben und hungern; aber die den HERRN suchen, haben keinen Mangel an irgendeinem Gut. 12 Kommt her, ihr Kinder, höret mir zu! Ich will euch die Furcht des HERRN lehren. 13 Wer ist’s, der Leben begehrt und gerne gute Tage hätte? 14 Behüte deine Zunge vor Bösem und deine Lippen, dass sie nicht Trug reden. 15 Lass ab vom Bösen und tue Gutes; suche Frieden und jage ihm nach! 16 Die Augen des HERRN merken auf die Gerechten und seine Ohren auf ihr Schreien. 17 Das Antlitz des HERRN steht wider alle, die Böses tun, dass er ihren Namen ausrotte von der Erde. 18 Wenn die Gerechten schreien, so hört der HERR und errettet sie aus all ihrer Not. 19 Der HERR ist nahe denen, die zerbrochenen Herzens sind, und hilft denen, die ein zerschlagenes Gemüt haben. 20 Der Gerechte muss viel leiden, aber aus alledem hilft ihm der HERR. 21 Er bewahrt ihm alle seine Gebeine, dass nicht eines von ihnen zerbrochen wird. 22 Den Frevler wird das Unglück töten, und die den Gerechten hassen, fallen in Schuld. 23 Der HERR erlöst das Leben seiner Knechte, und alle, die auf ihn trauen, werden frei von Schuld.

Die Bibel nach Martin Luthers Übersetzung, revidiert 2017, © 2016 Deutsche Bibelgesellschaft, Stuttgart. Die Verwendung des Textes erfolgt mit Genehmigung der Deutschen Bibelgesellschaft. www.die-bibel.de

Библия, синодално издание

Псалом Давидов.

1 Застъпи се, Господи, в тъжбата с ония, които ме съдят, и обори борещите се с мене; 2 вземи щит и броня и дигни се мен на помощ; 3 извади меч и пресечи пътя на гонителите ми; кажи на душата ми: Аз съм твое спасение! 4 В стид и срам да потънат, които търсят душата ми; да се върнат назад и покрият с безчестие, които ми мислят зло; 5 да бъдат те като прах пред лицето на вятъра, и Ангел Господен да ги прогонва; 6 да бъде пътят им тъмен и плъзгав, и Ангел Господен да ги преследва, 7 защото без вина скриха за мене мрежата си, без вина изкопаха яма за душата ми. 8 Да дойде върху него неочаквана пагуба, и мрежата му, която е скрил за мене, да улови самия него; да падне в нея и да загине. 9 А моята душа ще се радва в Господа, ще се весели за спасението от Него. 10 Всичките ми кости ще кажат: Господи, кой е подобен Тебе, Който избавяш слаб от силен, беден и сиромах от грабителя му? 11 Дигнаха се против мене неправедни свидетели: каквото не зная, за това ме разпитват; 12 връщат ми зло за добро, причиняват сиротинство на душата ми. 13 През време на тяхната болест, аз се обличах във вретище, изнурявах душата си с пост, и молитвата ми се връщаше в пазухата ми. 14 Постъпвах тъй, като че това беше мой приятел, мой брат; ходех тъжен, с наведена глава, като че майка оплаквах. 15 А когато се препъвах, те се радваха и събираха; събираха се хулителите против мене, без да зная защо, хулеха и не преставаха; 16 с лицемерни присмехулници скърцаха зъби против мене. 17 Господи, докога ще гледаш това? Отърви душата ми от техните злодейства, самотната ми душа – от тия лъвове. 18 Ще Те прославя аз във великото събрание, сред многочислен народ ще Те възхваля, 19 за да не тържествуват над мене ония, които враждуват неправедно против мене, и да си не смигват с очи ония, които ме мразят без вина; 20 защото не за мир говорят те, а против мирните на земята кроят лукави заговори; 21 разтварят уста против мене; говорят: „добре! добре! окото ни видя“. 22 Ти видя, Господи, недей мълча; Господи, не се отдалечавай от мене! 23 Подигни се, пробуди се за моя съд, за моята тъжба, Боже мой и Господи мой! 24 Съди ме по Твоята правда, Господи, Боже мой, та да не тържествуват те над мене; 25 да не казват в сърцето си: „добре! (добре!) тъкмо по душата ни!“ Да не казват: „погълнахме го“. 26 В стид и срам да потънат всички, които се радват на моето нещастие; да се облекат в срам и позор, които се големеят над мене. 27 Да се радват и да се веселят, които желаят моята правота, и да говорят непрестанно: да се възвеличи Господ, Който желае мир на Своя раб! 28 И езикът ми ще проповядва Твоята правда и Твоята хвала всеки ден.