Psalm 90 | King James Version

1 A Prayer of Moses the man of God. Lord, thou hast been our dwelling place in all generations. 2 Before the mountains were brought forth, or ever thou hadst formed the earth and the world, even from everlasting to everlasting, thou art God. 3 Thou turnest man to destruction; and sayest, Return, ye children of men. 4 For a thousand years in thy sight are but as yesterday when it is past, and as a watch in the night. 5 Thou carriest them away as with a flood; they are as a sleep: in the morning they are like grass which groweth up. 6 In the morning it flourisheth, and groweth up; in the evening it is cut down, and withereth. 7 For we are consumed by thine anger, and by thy wrath are we troubled. 8 Thou hast set our iniquities before thee, our secret sins in the light of thy countenance. 9 For all our days are passed away in thy wrath: we spend our years as a tale that is told . 10 The days of our years are threescore years and ten; and if by reason of strength they be fourscore years, yet is their strength labour and sorrow; for it is soon cut off, and we fly away. 11 Who knoweth the power of thine anger? even according to thy fear, so is thy wrath. 12 So teach us to number our days, that we may apply our hearts unto wisdom. 13 Return, O LORD, how long? and let it repent thee concerning thy servants. 14 O satisfy us early with thy mercy; that we may rejoice and be glad all our days. 15 Make us glad according to the days wherein thou hast afflicted us, and the years wherein we have seen evil. 16 Let thy work appear unto thy servants, and thy glory unto their children. 17 And let the beauty of the LORD our God be upon us: and establish thou the work of our hands upon us; yea, the work of our hands establish thou it.

Библия, ревизирано издание

Божията справедливост и човешката ограниченост

(По слав. 89.)

1 Молитва на Божия човек Моисей*. Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род, 2 преди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и вселената, отвека и довека Ти си Бог. 3 Превръщаш човека в пръст и казваш: Върнете се, човешки синове. 4 Защото хиляда години са пред Тебе като вчерашния ден, който е преминал, и като нощна стража. 5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; сутрин са като трева, която пораства; 6 сутрин цъфти и расте; вечер се окосява и изсъхва. 7 Защото се довършваме от Твоя гняв и от негодуванието Ти сме смутени. 8 Положил си беззаконията ни пред Себе Си, тайните ни грехове – в светлината на лицето Си. 9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти, свършваме годините си като въздишка. 10 Дните на живота ни са естествено* седемдесет години или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо преминават и ние отлитаме. 11 Кой знае силата на гнева Ти и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх? 12 Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце. 13 Върни се, ГОСПОДИ; докога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си. 14 Насити ни рано с милостта Си, за да се радваме и веселим през всичките си дни. 15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал, и с годините, в които сме виждали зло. 16 Нека се яви Твоето дело на слугите Ти и Твоята слава – върху децата им. 17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи; и утвърждавай за нас делото на ръцете ни. Да! Делото на ръцете ни – утвърждавай го.

Psalm 90 | King James Version Библия, ревизирано издание

Божията справедливост и човешката ограниченост

(По слав. 89.)