Psalm 74 | King James Version

1 Maschil of Asaph. O God, why hast thou cast us off for ever? why doth thine anger smoke against the sheep of thy pasture? 2 Remember thy congregation, which thou hast purchased of old; the rod of thine inheritance, which thou hast redeemed; this mount Zion, wherein thou hast dwelt. 3 Lift up thy feet unto the perpetual desolations; even all that the enemy hath done wickedly in the sanctuary. 4 Thine enemies roar in the midst of thy congregations; they set up their ensigns for signs. 5 A man was famous according as he had lifted up axes upon the thick trees. 6 But now they break down the carved work thereof at once with axes and hammers. 7 They have cast fire into thy sanctuary, they have defiled by casting down the dwelling place of thy name to the ground. 8 They said in their hearts, Let us destroy them together: they have burned up all the synagogues of God in the land. 9 We see not our signs: there is no more any prophet: neither is there among us any that knoweth how long. 10 O God, how long shall the adversary reproach? shall the enemy blaspheme thy name for ever? 11 Why withdrawest thou thy hand, even thy right hand? pluck it out of thy bosom. 12 For God is my King of old, working salvation in the midst of the earth. 13 Thou didst divide the sea by thy strength: thou brakest the heads of the dragons in the waters. 14 Thou brakest the heads of leviathan in pieces, and gavest him to be meat to the people inhabiting the wilderness. 15 Thou didst cleave the fountain and the flood: thou driedst up mighty rivers. 16 The day is thine, the night also is thine: thou hast prepared the light and the sun. 17 Thou hast set all the borders of the earth: thou hast made summer and winter. 18 Remember this, that the enemy hath reproached, O LORD, and that the foolish people have blasphemed thy name. 19 O deliver not the soul of thy turtledove unto the multitude of the wicked : forget not the congregation of thy poor for ever. 20 Have respect unto the covenant: for the dark places of the earth are full of the habitations of cruelty. 21 O let not the oppressed return ashamed: let the poor and needy praise thy name. 22 Arise, O God, plead thine own cause: remember how the foolish man reproacheth thee daily. 23 Forget not the voice of thine enemies: the tumult of those that rise up against thee increaseth continually.

Библия, ревизирано издание

Молитва за избавление на народа

(По слав. 73.)

1 Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил завинаги? Защо се е разпалил гневът Ти против овцете на пасбището Ти? 2 Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, което си изкупил да бъде племето*, което ще имаш за наследство; спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал. 3 Отправи стъпките Си горе, към постоянните запустявания, към цялото зло, което неприятелят е извършил в светилището. 4 Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти; поставиха своите знамена за знамения. 5 Станаха познати като хора, които вдигат брадва върху гъсти дървета; 6 и сега всичките му ваяни изделия те събарят изведнъж с брадви и чукове. 7 Предадоха на огън светилището Ти; оскверниха обиталището на името Ти, като го повалиха на земята. 8 Казаха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем. Изгориха всички богослужебни домове по земята. 9 Знамения да се извършат за нас, не виждаме; няма вече пророк, нито има между нас някой да знае докога ще продължава това. 10 Докога, Боже, противникът ще укорява? Довека ли врагът ще хули името Ти? 11 Защо теглиш назад ръката Си? Да! Десницата Ти? Изтегли я от пазвата Си и ги погуби. 12 А Бог е от древността мой Цар, Който извършва избавления сред земята. 13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища. 14 Ти си строшил главите на Левиатан, дал си го за ястие на народа, намиращ се в пустинята. 15 Ти си разцепил скали, за да изтичат извори и потоци; пресушил си реки непресъхвали. 16 Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето. 17 Ти си поставил всички предели по земята; Ти си направил лятото и зимата. 18 Помни това, че врагът е укорил ГОСПОДА и че безумни хора са похулили Твоето име. 19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; не забравяй завинаги живота* на Твоите немотни. 20 Зачети завета Си, защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие. 21 Угнетеният да не се върне назад посрамен; сиромахът и бедният да хвалят името Ти. 22 Стани, Боже, защити Своето дело; помни как всеки ден безумният Те укорява. 23 Не забравяй гласа на противниците Си; размирието на онези, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.

Psalm 74 | King James Version Библия, ревизирано издание

Молитва за избавление на народа

(По слав. 73.)