Johannes 8 | King James Version
1Jesus went unto the mount of Olives.2And early in the morning he came again into the temple, and all the people came unto him; and he sat down, and taught them.3And the scribes and Pharisees brought unto him a woman taken in adultery; and when they had set her in the midst,4They say unto him, Master, this woman was taken in adultery, in the very act.5Now Moses in the law commanded us, that such should be stoned: but what sayest thou?6This they said, tempting him, that they might have to accuse him. But Jesus stooped down, and with his finger wrote on the ground, as though he heard them not.7So when they continued asking him, he lifted up himself, and said unto them, He that is without sin among you, let him first cast a stone at her.8And again he stooped down, and wrote on the ground.9And they which heard it, being convicted by their own conscience, went out one by one, beginning at the eldest, even unto the last: and Jesus was left alone, and the woman standing in the midst.10When Jesus had lifted up himself, and saw none but the woman, he said unto her, Woman, where are those thine accusers? hath no man condemned thee?11She said, No man, Lord. And Jesus said unto her, Neither do I condemn thee: go, and sin no more.12Then spake Jesus again unto them, saying, I am the light of the world: he that followeth me shall not walk in darkness, but shall have the light of life.13The Pharisees therefore said unto him, Thou bearest record of thyself; thy record is not true.14Jesus answered and said unto them, Though I bear record of myself, yet my record is true: for I know whence I came, and whither I go; but ye cannot tell whence I come, and whither I go.15Ye judge after the flesh; I judge no man.16And yet if I judge, my judgment is true: for I am not alone, but I and the Father that sent me.17It is also written in your law, that the testimony of two men is true.18I am one that bear witness of myself, and the Father that sent me beareth witness of me.19Then said they unto him, Where is thy Father? Jesus answered, Ye neither know me, nor my Father: if ye had known me, ye should have known my Father also.20These words spake Jesus in the treasury, as he taught in the temple: and no man laid hands on him; for his hour was not yet come.21Then said Jesus again unto them, I go my way, and ye shall seek me, and shall die in your sins: whither I go, ye cannot come.22Then said the Jews, Will he kill himself? because he saith, Whither I go, ye cannot come.23And he said unto them, Ye are from beneath; I am from above: ye are of this world; I am not of this world.24I said therefore unto you, that ye shall die in your sins: for if ye believe not that I am he, ye shall die in your sins.25Then said they unto him, Who art thou? And Jesus saith unto them, Even the same that I said unto you from the beginning.26I have many things to say and to judge of you: but he that sent me is true; and I speak to the world those things which I have heard of him.27They understood not that he spake to them of the Father.28Then said Jesus unto them, When ye have lifted up the Son of man, then shall ye know that I am he, and that I do nothing of myself; but as my Father hath taught me, I speak these things.29And he that sent me is with me: the Father hath not left me alone; for I do always those things that please him.30As he spake these words, many believed on him.31Then said Jesus to those Jews which believed on him, If ye continue in my word, then are ye my disciples indeed;32And ye shall know the truth, and the truth shall make you free.33They answered him, We be Abraham's seed, and were never in bondage to any man: how sayest thou, Ye shall be made free?34Jesus answered them, Verily, verily, I say unto you, Whosoever committeth sin is the servant of sin.35And the servant abideth not in the house for ever: but the Son abideth ever.36If the Son therefore shall make you free, ye shall be free indeed.37I know that ye are Abraham's seed; but ye seek to kill me, because my word hath no place in you.38I speak that which I have seen with my Father: and ye do that which ye have seen with your father.39They answered and said unto him, Abraham is our father. Jesus saith unto them, If ye were Abraham's children, ye would do the works of Abraham.40But now ye seek to kill me, a man that hath told you the truth, which I have heard of God: this did not Abraham.41Ye do the deeds of your father. Then said they to him, We be not born of fornication; we have one Father, even God.42Jesus said unto them, If God were your Father, ye would love me: for I proceeded forth and came from God; neither came I of myself, but he sent me.43Why do ye not understand my speech? even because ye cannot hear my word.44Ye are of your father the devil, and the lusts of your father ye will do. He was a murderer from the beginning, and abode not in the truth, because there is no truth in him. When he speaketh a lie, he speaketh of his own: for he is a liar, and the father of it.45And because I tell you the truth, ye believe me not.46Which of you convinceth me of sin? And if I say the truth, why do ye not believe me?47He that is of God heareth God's words: ye therefore hear them not, because ye are not of God.48Then answered the Jews, and said unto him, Say we not well that thou art a Samaritan, and hast a devil?49Jesus answered, I have not a devil; but I honour my Father, and ye do dishonour me.50And I seek not mine own glory: there is one that seeketh and judgeth.51Verily, verily, I say unto you, If a man keep my saying, he shall never see death.52Then said the Jews unto him, Now we know that thou hast a devil. Abraham is dead, and the prophets; and thou sayest, If a man keep my saying, he shall never taste of death.53Art thou greater than our father Abraham, which is dead? and the prophets are dead: whom makest thou thyself?54Jesus answered, If I honour myself, my honour is nothing: it is my Father that honoureth me; of whom ye say, that he is your God:55Yet ye have not known him; but I know him: and if I should say, I know him not, I shall be a liar like unto you: but I know him, and keep his saying.56Your father Abraham rejoiced to see my day: and he saw it, and was glad.57Then said the Jews unto him, Thou art not yet fifty years old, and hast thou seen Abraham?58Jesus said unto them, Verily, verily, I say unto you, Before Abraham was, I am.59Then took they up stones to cast at him: but Jesus hid himself, and went out of the temple, going through the midst of them, and so passed by.
Библия, ревизирано издание
Исус Христос прощава на прелюбодейката
1А Исус отиде на Елеонския хълм.2И рано сутринта пак дойде в храма; а целият народ идваше при Него и Той седна и ги поучаваше.3И книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, хваната в прелюбодейство, и като я поставиха насред, Му казаха:4Учителю, тази жена бе хваната в самото дело на прелюбодейство.5Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни. А Ти какво ще кажеш за нея?6И това казаха да Го изпитат, за да имат за какво да Го обвиняват. А Исус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята.7Но като продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: Който от вас е безгрешен*, нека пръв хвърли камък по нея.8И пак се наведе надолу и пишеше с пръст по земята.9А те, като чуха това, разотидоха се един по един, като се почна от по-старите, та до последните; а Исус остана сам с жената, която стоеше насред.10И когато се изправи, Исус и каза: Жено, къде са онези? Никой ли не те осъди?11И тя отговори: Никой, Господи. Исус каза: И Аз не те осъждам; иди си, отсега нататък не съгрешавай вече.
Исус Христос – Светлината на света
12Тогава Исус отново им говори: Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.13Затова фарисеите Му казаха: Ти сам свидетелстваш за Себе Си; Твоето свидетелство не е истинно.14Исус им отговори: Макар Аз сам да свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинно, защото зная откъде идвам и накъде отивам; а вие не знаете откъде идвам и накъде отивам.15Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.16И даже ако съдя, Моят съд е истинен, защото не съм сам, но сме Аз и Отец, Който Ме е пратил.17И в закона, да, във вашия закон е писано, че свидетелството на двама човека е истинно.18Аз съм, Който свидетелствам за Себе Си; и Отец, Който Ме е пратил, свидетелства за Мене.19Тогава Му казаха: Къде е Твоят Отец? Исус отговори: Нито Мене познавате, нито Моя Отец; ако познавахте Мене, бихте познавали и Моя Отец.20Тези думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му още не беше дошъл.21И Исус пак им каза: Аз си отивам; и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Където отивам Аз, вие не можете да дойдете.22Затова юдеите се питаха: Да не би да се самоубие, че казва: Където отивам Аз, вие не можете да дойдете?23Исус им каза: Вие сте от тези, които са долу; Аз съм от онези, които са горе. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.24Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм Този, за Когото ви казвам, в греховете си ще умрете.25Тогава те Го попитаха: Ти кой си? Исус им каза: Аз съм именно това, което ви говоря отначало.26Много неща имам да говоря и да съдя за вас; но Този, Който Ме е пратил, е истинен; и каквото съм чул от Него, това говоря на света.27Те не разбраха, че им говореше за Отца.28Тогава Исус каза: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм Аз и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря.29И Този, Който ме е пратил, е с Мене; не Ме е оставил сам, защото Аз върша винаги онова, което Му е угодно.30Когато говореше това, мнозина повярваха в Него.
За истината
31Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици.32И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.33Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога не сме били слуги на никого; как казваш Ти: Ще станете свободни.34Исус им отговори: Истина, истина ви казвам: Всеки, който върши грях, слуга е на греха.35А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.36И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.37Зная, че сте Авраамово потомство; и все пак искате да Ме убиете, защото за Моето учение няма място у вас.38Аз говоря това, което съм видял у Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща.39Те Му отговориха: Наш баща е Авраам. Исус им каза: Ако бяхте Авраамови чеда, Авраамовите дела щяхте да вършите.40А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е правил.41Вие вършите делата на баща си. Те му казаха: Ние не сме родени от блудство; имаме един Отец – Бога.42Исус им каза: Ако Бог беше вашият Отец, то вие щяхте да Ме обичате, защото Аз съм излязъл и дошъл от Бога; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати.43Защо не разбирате онова, което говоря? Защото не можете да слушате Моето учение.44Ваш баща е дяволът и вие желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай време човекоубиец и не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, той говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата.45А понеже Аз говоря истината, вие не Ми вярвате.46Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истината, защо не Ми вярвате?47Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога.
Исус Христос и Авраам
48Юдеите Му отвърнаха: Не сме ли прави, като казваме, че си самарянин и имаш бяс?49Исус отговори: Нямам бяс; но Аз почитам Своя Отец, а вие Ме позорите.50Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди.51Истина, истина ви казвам: Ако някой опази Моето учение, няма да види смърт вовеки.52Юдеите Му казаха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците, а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да вкуси смърт вовеки.53Нима Ти си по-голям от баща ни Авраам, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?54Исус отговори: Ако Аз славя Себе Си, славата Ми е нищо; Моят Отец е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог;55и въпреки това не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако кажа, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз Го познавам и пазя словото Му.56Баща ви Авраам ликуваше, че ще види Моя ден; и го видя и се възрадва.57Юдеите Му казаха: Петдесет години още нямаш, а и Авраам ли си видял?58Исус им каза: Истина, истина ви казвам – преди да се е родил Авраам, Аз съм.59Тогава взеха да хвърлят камъни по Него; но Исус се скри и излезе от храма, като мина сред тях; и така си отиде.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.