Jeremia 2 | King James Version

1 Moreover the word of the LORD came to me, saying, 2 Go and cry in the ears of Jerusalem, saying, Thus saith the LORD; I remember thee, the kindness of thy youth, the love of thine espousals, when thou wentest after me in the wilderness, in a land that was not sown. 3 Israel was holiness unto the LORD, and the firstfruits of his increase: all that devour him shall offend; evil shall come upon them, saith the LORD. 4 Hear ye the word of the LORD, O house of Jacob, and all the families of the house of Israel: 5 Thus saith the LORD, What iniquity have your fathers found in me, that they are gone far from me, and have walked after vanity, and are become vain? 6 Neither said they, Where is the LORD that brought us up out of the land of Egypt, that led us through the wilderness, through a land of deserts and of pits, through a land of drought, and of the shadow of death, through a land that no man passed through, and where no man dwelt? 7 And I brought you into a plentiful country, to eat the fruit thereof and the goodness thereof; but when ye entered, ye defiled my land, and made mine heritage an abomination. 8 The priests said not, Where is the LORD? and they that handle the law knew me not: the pastors also transgressed against me, and the prophets prophesied by Baal, and walked after things that do not profit. 9 Wherefore I will yet plead with you, saith the LORD, and with your children' children will I plead. 10 For pass over the isles of Chittim, and see; and send unto Kedar, and consider diligently, and see if there be such a thing. 11 Hath a nation changed their gods, which are yet no gods? but my people have changed their glory for that which doth not profit. 12 Be astonished, O ye heavens, at this, and be horribly afraid, be ye very desolate, saith the LORD. 13 For my people have committed two evils; they have forsaken me the fountain of living waters, and hewed them out cisterns, broken cisterns, that can hold no water. 14 Is Israel a servant? is he a homeborn slave ? why is he spoiled? 15 The young lions roared upon him, and yelled, and they made his land waste: his cities are burned without inhabitant. 16 Also the children of Noph and Tahapanes have broken the crown of thy head. 17 Hast thou not procured this unto thyself, in that thou hast forsaken the LORD thy God, when he led thee by the way? 18 And now what hast thou to do in the way of Egypt, to drink the waters of Sihor? or what hast thou to do in the way of Assyria, to drink the waters of the river? 19 Thine own wickedness shall correct thee, and thy backslidings shall reprove thee: know therefore and see that it is an evil thing and bitter, that thou hast forsaken the LORD thy God, and that my fear is not in thee, saith the Lord GOD of hosts. 20 For of old time I have broken thy yoke, and burst thy bands; and thou saidst, I will not transgress; when upon every high hill and under every green tree thou wanderest, playing the harlot. 21 Yet I had planted thee a noble vine, wholly a right seed: how then art thou turned into the degenerate plant of a strange vine unto me? 22 For though thou wash thee with nitre, and take thee much soap, yet thine iniquity is marked before me, saith the Lord GOD. 23 How canst thou say, I am not polluted, I have not gone after Baalim? see thy way in the valley, know what thou hast done: thou art a swift dromedary traversing her ways; 24 A wild ass used to the wilderness, that snuffeth up the wind at her pleasure; in her occasion who can turn her away? all they that seek her will not weary themselves; in her month they shall find her. 25 Withhold thy foot from being unshod, and thy throat from thirst: but thou saidst, There is no hope: no; for I have loved strangers, and after them will I go. 26 As the thief is ashamed when he is found, so is the house of Israel ashamed; they, their kings, their princes, and their priests, and their prophets, 27 Saying to a stock, Thou art my father; and to a stone, Thou hast brought me forth: for they have turned their back unto me, and not their face: but in the time of their trouble they will say, Arise, and save us. 28 But where are thy gods that thou hast made thee? let them arise, if they can save thee in the time of thy trouble: for according to the number of thy cities are thy gods, O Judah. 29 Wherefore will ye plead with me? ye all have transgressed against me, saith the LORD. 30 In vain have I smitten your children; they received no correction: your own sword hath devoured your prophets, like a destroying lion. 31 O generation, see ye the word of the LORD. Have I been a wilderness unto Israel? a land of darkness? wherefore say my people, We are lords; we will come no more unto thee? 32 Can a maid forget her ornaments, or a bride her attire? yet my people have forgotten me days without number. 33 Why trimmest thou thy way to seek love? therefore hast thou also taught the wicked ones thy ways. 34 Also in thy skirts is found the blood of the souls of the poor innocents: I have not found it by secret search, but upon all these. 35 Yet thou sayest, Because I am innocent, surely his anger shall turn from me. Behold, I will plead with thee, because thou sayest, I have not sinned. 36 Why gaddest thou about so much to change thy way? thou also shalt be ashamed of Egypt, as thou wast ashamed of Assyria. 37 Yea, thou shalt go forth from him, and thine hands upon thine head: for the LORD hath rejected thy confidences, and thou shalt not prosper in them.

Библия, ревизирано издание

Вероотстъпничеството на Израил

1 Словото ГОСПОДНЕ дойде към мен и каза: 2 Иди и прогласи в ушите на йерусалимската дъщеря: Така казва ГОСПОД: Помня за тебе милеенето ти, когато беше млада, любовта ти, когато беше невяста, как Ме следваше в пустинята, в незасята земя. 3 Израил беше свят на ГОСПОДА, първият от рожбите Му, всички, които го пояждаха, бяха сметнати за виновни; зло ги постигаше, казва ГОСПОД. 4 Чуйте словото ГОСПОДНЕ, доме Яковов и всички родове на Израилевия дом: 5 Така казва ГОСПОД: Каква неправда намериха в Мене бащите ви, че се отдалечиха от Мен и ходиха след суетата, и станаха суетни? 6 Нито казаха: Къде е ГОСПОД, Който ни изведе от Египетската земя, Който ни води през пустинята, през страна пуста и пълна с пропасти, през страна безводна и покрита с мрачна тъмнина, през страна, по която не минаваше човек и където човек не живееше? 7 И ви въведох в плодородна страна, за да ядете плодовете и и благата и; но като влязохте, осквернихте земята Ми и направихте мерзост наследството Ми. 8 Свещениците не казаха: Къде е ГОСПОД? Законниците не Ме познаха; също и управниците станаха престъпници против Мен и пророците пророкуваха чрез Ваал и ходиха след безполезните идоли. 9 Затова Аз още ще се съдя с вас, казва ГОСПОД, и с внуците ви ще се съдя. 10 Защото посетете Китимските острови и вижте, пратете в Кидар и разгледайте внимателно, и вижте, ставало ли е такова нещо – 11 разменил ли е някой народ боговете си, при все че не са богове? Моят народ, обаче, са разменили Славата си срещу онова, от което няма полза. 12 Ужасете се, небеса, поради това, настръхнете, смутете се премного, казва ГОСПОД, 13 защото две злини стори Моят народ: изоставиха Мен, извора на живите води, и си издълбаха водоеми, пукнати водоеми, които не могат да държат вода. 14 Израил слуга ли е? Домороден роб ли е? Тогава защо стана пленник? 15 Млади лъвове ръмжаха против него и реваха, и запустиха земята му; градовете му са изгорени и обезлюдени, 16 още и жителите* на Мемфис и Тафнес строшиха темето на главата ти. 17 Не докара ли ти това сам на себе си, като си изоставил ГОСПОДА, своя Бог, когато те водеше в пътя? 18 И сега, защо ти е пътят за Египет? Да пиеш водата на Нил* ли? Или защо ти е пътят за Асирия? Да пиеш водата на Ефрат* ли? 19 Твоето нечестие ще те накаже и твоите отстъпления ще те изобличат. И така, познай и виж, че е зло и горчиво нещо, че си изоставил ГОСПОДА, своя Бог, и че нямаш страх от Мене, казва Господ, ЙЕХОВА на Силите. 20 Понеже отдавна съм строшил хомота ти и съм разкъсал връзките ти; и ти каза: Няма вече да бъда престъпница; а независимо от това – на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво си лягала като блудница. 21 А пък Аз те бях насадил като лоза отбрана, семе съвсем чисто; тогава ти как си се променила в изродени пръчки на чужда за Мене лоза? 22 Затова, макар и да се измиеш с луга и да употребиш много сапун, пак твоето беззаконие си остава петно пред Мене, казва Господ ЙЕХОВА. 23 Как можеш да кажеш: Не съм се осквернила, не съм ходила след ваалимите? Виж пътя си в долината, познай какво си сторила, подобно на камила, която бързо тича насам-натам по пътищата, 24 подобно на дива ослица, свикнала с пустинята, която в страстта на душата си смърка въздуха; в устрема и кой може да я отвърне? Онези, които я търсят, няма да си дават труд за нея – в месеца и ще я намерят. 25 Въздържай крака си, за да не ходиш боса, и гърлото си – за да не съхне от жажда. Но ти си казала: Напразно! Не; защото залюбих чужденци и след тях ще ида. 26 Както се посрамва крадец, когато е открит, така ще се посрами Израилевият дом – те, царете им, първенците им, свещениците им и пророците им, 27 които казват на дървото: Ти си мой отец, и на камъка: Ти си ме родил; защото обърнаха към Мене гърба си, а не лицето си; но пак по време на бедствието си ще кажат: Стани и ни избави. 28 Но къде са твоите богове, които си си направил? Нека те станат, ако могат да те избавят по време на бедствието ти; защото колкото са градовете ти, толкова са и боговете ти, Юдо. 29 Защо бихте искали да се препирате с Мене? Вие всички сте отстъпници от Мене, казва ГОСПОД. 30 Напразно поразих децата ви; те не приеха да се поправят; собственият ви меч погуби пророците ви като лъв – изтребител. 31 О, хора на този род, вижте словото на ГОСПОДА, Който казва: Бил ли съм Аз пустиня за Израил или земя на мрачна тъмнина? Защо тогава народът Ми казва: Ние сме скъсали връзките си, не искаме да дойдем вече при Тебе? 32 Може ли момата да забрави накита си или невястата – украшенията си? А народът Ми Ме забравяше през безбройни дни. 33 Как украсяваш пътя си, за да търсиш любов! Така че си научила и лошите жени на твоите пътища! 34 Също и по полите ти бе намерена кръвта на души – невинни сиромаси; не намерих кървите с разкопаване, а по всички тези поли. 35 А при все това ти казваш: Невинна съм, затова гневът Му непременно ще се отвърне от мен. Ето, Аз ще се съдя с тебе затова, че казваш: Не съм съгрешила. 36 Защо се луташ толкова много, за да промениш пътя си? Ще се посрамиш и от Египет, както се посрами от Асирия. 37 Ще излезеш и оттам с ръцете си на главата си; защото ГОСПОД отхвърли онези, на които уповаваш, и ти няма да успееш с тях.

Jeremia 2 | King James Version Библия, ревизирано издание

Вероотстъпничеството на Израил