Jeremia 15 | King James Version

1 Then said the LORD unto me, Though Moses and Samuel stood before me, yet my mind could not be toward this people: cast them out of my sight, and let them go forth. 2 And it shall come to pass, if they say unto thee, Whither shall we go forth? then thou shalt tell them, Thus saith the LORD; Such as are for death, to death; and such as are for the sword, to the sword; and such as are for the famine, to the famine; and such as are for the captivity, to the captivity. 3 And I will appoint over them four kinds, saith the LORD: the sword to slay, and the dogs to tear, and the fowls of the heaven, and the beasts of the earth, to devour and destroy. 4 And I will cause them to be removed into all kingdoms of the earth, because of Manasseh the son of Hezekiah king of Judah, for that which he did in Jerusalem. 5 For who shall have pity upon thee, O Jerusalem? or who shall bemoan thee? or who shall go aside to ask how thou doest? 6 Thou hast forsaken me, saith the LORD, thou art gone backward: therefore will I stretch out my hand against thee, and destroy thee; I am weary with repenting. 7 And I will fan them with a fan in the gates of the land; I will bereave them of children, I will destroy my people, since they return not from their ways. 8 Their widows are increased to me above the sand of the seas: I have brought upon them against the mother of the young men a spoiler at noonday: I have caused him to fall upon it suddenly, and terrors upon the city. 9 She that hath borne seven languisheth: she hath given up the ghost; her sun is gone down while it was yet day: she hath been ashamed and confounded: and the residue of them will I deliver to the sword before their enemies, saith the LORD. 10 Woe is me, my mother, that thou hast borne me a man of strife and a man of contention to the whole earth! I have neither lent on usury, nor men have lent to me on usury; yet every one of them doth curse me. 11 The LORD said, Verily it shall be well with thy remnant; verily I will cause the enemy to entreat thee well in the time of evil and in the time of affliction. 12 Shall iron break the northern iron and the steel? 13 Thy substance and thy treasures will I give to the spoil without price, and that for all thy sins, even in all thy borders. 14 And I will make thee to pass with thine enemies into a land which thou knowest not: for a fire is kindled in mine anger, which shall burn upon you. 15 O LORD, thou knowest: remember me, and visit me, and revenge me of my persecutors; take me not away in thy longsuffering: know that for thy sake I have suffered rebuke. 16 Thy words were found, and I did eat them; and thy word was unto me the joy and rejoicing of mine heart: for I am called by thy name, O LORD God of hosts. 17 I sat not in the assembly of the mockers, nor rejoiced; I sat alone because of thy hand: for thou hast filled me with indignation. 18 Why is my pain perpetual, and my wound incurable, which refuseth to be healed? wilt thou be altogether unto me as a liar, and as waters that fail? 19 Therefore thus saith the LORD, If thou return, then will I bring thee again, and thou shalt stand before me: and if thou take forth the precious from the vile, thou shalt be as my mouth: let them return unto thee; but return not thou unto them. 20 And I will make thee unto this people a fenced brasen wall: and they shall fight against thee, but they shall not prevail against thee: for I am with thee to save thee and to deliver thee, saith the LORD. 21 And I will deliver thee out of the hand of the wicked, and I will redeem thee out of the hand of the terrible.

Библия, ревизирано издание

Присъдата над Юдея

1 Но ГОСПОД ми каза: Даже Моисей и Самуил ако биха застанали пред Мене, пак душата Ми не би се смилила над този народ. Отпъди ги от лицето Ми и нека си излязат. 2 А когато ти кажат: Къде да излезем? Тогава ще им отговориш: Така казва ГОСПОД: Които са за смърт – на смърт, и които са за меч – под меч; и които са за глад – на глад, и които са за плен – в плен. 3 И ще им докарам четири вида язви, казва ГОСПОД: Мечът да заколи и кучетата да разкъсат, а небесните птици и земните зверове да изядат и да изтребят. 4 И ще ги направя да бъдат тласкани по всичките царства на света заради Манасия, син на Юдейския цар Езекия, заради това, което стори в Йерусалим. 5 Защото кой ще се умилостиви за теб, Йерусалиме? Или кой ще те пожали? Или кой ще се обърне да те попита: Как си? 6 Ти си Ме отхвърлил, казва ГОСПОД, отишъл си назад, затова ще простра ръката Си против теб и ще те погубя; дотегна Ми да показвам милост. 7 И ще отвея с веяло в портите на тази земя, ще ги оставя без деца, ще изтребя народа Си, защото не се връщат от пътищата си. 8 Вдовиците им се умножиха пред Мене повече от морския пясък; на пладне доведох грабител върху тях против майката на младите; внезапно докарах върху нея мъка и ужаси. 9 Онази, която роди седем, изнемощя, предаде дух; нейното слънце залезе, когато беше още ден, тя беше посрамена и смутена; а останалите от тях ще предам на меч пред неприятелите им, казва ГОСПОД.

Жалбата на Йеремия и Божият отговор

10 Горко ми, майко моя, затова, че си ме родила човек за каране и човек за препиране с целия свят! Аз нито съм давал с лихва, нито са ми давали с лихва, все пак обаче всеки от тях ме кълне. 11 ГОСПОД ми каза: Непременно ще те укрепя за добро; непременно ще заставя неприятеля да ти се моли в лошо време и в скръбно време. 12 Има ли желязо, което може да счупи северното желязо и медта? 13 Имота и съкровищата ти ще предам на разграбване без замяна и по всички твои предели, и то поради всичките ти грехове. 14 И ще те отведа с неприятелите ти в страна, която не познаваш; защото огънят на гнева Ми се запали и ще гори върху вас. 15 Ти, ГОСПОДИ, познаваш делото ми; спомни си за мене; посети ме и отплати за мене на гонителите ми; в дълготърпението Си не ме погубвай. Знай, че заради Тебе претърпях укор. 16 Като намерих Твоите думи, ги изядох и Твоето слово ми беше радост и веселие на сърцето; защото се наричам с Твоето име, ГОСПОДИ, Боже на Силите. 17 Не седях в събрание на веселещите се, нито се радвах с тях; седях сам поради ръката Ти, защото Ти ме изпълни с негодувание. 18 Защо е постоянна болката ми и раната ми – така тежка, че не приема изцеление? Ще ми станеш ли като измамлив поток, като непостоянни води? 19 Затова така казва ГОСПОД: Ако се върнеш от този си ум, тогава пак ще те възстановя, за да стоиш пред Мен; и ако отделиш скъпоценното от нищожното, тогава ще те направя да бъдеш като Моите уста. Те нека се обърнат към тебе, но ти не се обръщай към тях. 20 И ще те направя срещу този народ яка медна стена; те ще воюват против тебе, но няма да те надвият, защото Аз съм с тебе, за да те избавям и да те отървавам, казва ГОСПОД. 21 Ще те отърва от ръката на нечестивите и ще те изкупя от ръката на насилниците.

Jeremia 15 | King James Version Библия, ревизирано издание

Присъдата над Юдея

Жалбата на Йеремия и Божият отговор