Jeremia 14 | King James Version

1 The word of the LORD that came to Jeremiah concerning the dearth. 2 Judah mourneth, and the gates thereof languish; they are black unto the ground; and the cry of Jerusalem is gone up. 3 And their nobles have sent their little ones to the waters: they came to the pits, and found no water; they returned with their vessels empty; they were ashamed and confounded, and covered their heads. 4 Because the ground is chapt, for there was no rain in the earth, the plowmen were ashamed, they covered their heads. 5 Yea, the hind also calved in the field, and forsook it , because there was no grass. 6 And the wild asses did stand in the high places, they snuffed up the wind like dragons; their eyes did fail, because there was no grass. 7 O LORD, though our iniquities testify against us, do thou it for thy name' sake: for our backslidings are many; we have sinned against thee. 8 O the hope of Israel, the saviour thereof in time of trouble, why shouldest thou be as a stranger in the land, and as a wayfaring man that turneth aside to tarry for a night? 9 Why shouldest thou be as a man astonied, as a mighty man that cannot save? yet thou, O LORD, art in the midst of us, and we are called by thy name; leave us not. 10 Thus saith the LORD unto this people, Thus have they loved to wander, they have not refrained their feet, therefore the LORD doth not accept them; he will now remember their iniquity, and visit their sins. 11 Then said the LORD unto me, Pray not for this people for their good. 12 When they fast, I will not hear their cry; and when they offer burnt offering and an oblation, I will not accept them: but I will consume them by the sword, and by the famine, and by the pestilence. 13 Then said I, Ah, Lord GOD! behold, the prophets say unto them, Ye shall not see the sword, neither shall ye have famine; but I will give you assured peace in this place. 14 Then the LORD said unto me, The prophets prophesy lies in my name: I sent them not, neither have I commanded them, neither spake unto them: they prophesy unto you a false vision and divination, and a thing of nought, and the deceit of their heart. 15 Therefore thus saith the LORD concerning the prophets that prophesy in my name, and I sent them not, yet they say, Sword and famine shall not be in this land; By sword and famine shall those prophets be consumed. 16 And the people to whom they prophesy shall be cast out in the streets of Jerusalem because of the famine and the sword; and they shall have none to bury them, them, their wives, nor their sons, nor their daughters: for I will pour their wickedness upon them. 17 Therefore thou shalt say this word unto them; Let mine eyes run down with tears night and day, and let them not cease: for the virgin daughter of my people is broken with a great breach, with a very grievous blow. 18 If I go forth into the field, then behold the slain with the sword! and if I enter into the city, then behold them that are sick with famine! yea, both the prophet and the priest go about into a land that they know not. 19 Hast thou utterly rejected Judah? hath thy soul lothed Zion? why hast thou smitten us, and there is no healing for us? we looked for peace, and there is no good; and for the time of healing, and behold trouble! 20 We acknowledge, O LORD, our wickedness, and the iniquity of our fathers: for we have sinned against thee. 21 Do not abhor us , for thy name' sake, do not disgrace the throne of thy glory: remember, break not thy covenant with us. 22 Are there any among the vanities of the Gentiles that can cause rain? or can the heavens give showers? art not thou he, O LORD our God? therefore we will wait upon thee: for thou hast made all these things .

Библия, ревизирано издание

Предсказание за суша, война и глад

1 ГОСПОДНЕТО слово, което дойде към Йеремия за бездъждието: 2 Юда ридае и хората в портите му са изнемощели; седят на земята облечени в черно; и викът на Йерусалим се издигна. 3 Големците му пращат подчинените си за вода; те отиват при кладенците, но не намират вода; връщат се с празните си съдове; посрамват се и се смущават, и покриват главите си. 4 Понеже земята се напука, защото няма дъжд на земята, затова орачите се посрамват, покриват главите си. 5 Още и кошутата ражда на полето и оставя рожбата си, понеже няма трева. 6 И дивите осли, като застават по голите височини, задушават се за въздух като чакали; очите им чезнат, понеже няма трева. 7 ГОСПОДИ, при все че беззаконията ни свидетелстват против нас, Ти действай заради името Си; защото отстъпничествата ни са много; пред Тебе съгрешихме. 8 Надеждо на Израил, Спасителю негов в скръбно време, защо да си като пришълец в тази страна и като пътник, отбил се да пренощува? 9 Защо да си като смаян човек, като силен мъж, който не може да избави? Обаче Ти, ГОСПОДИ, си сред нас; ние се наричаме с Твоето име; не ни изоставяй. 10 Така казва ГОСПОД на този народ: Както обикнаха да се скитат и не въздържаха краката си, така ГОСПОД не благоволи към тях; сега ще си спомни беззаконието им и ще накаже греховете им. 11 И ГОСПОД ми каза: Недей се моли за доброто на този народ. 12 Даже ако постят, няма да послушам вика им, и ако принесат всеизгаряния и приноси, няма да благоволя към тях; а ще ги довърша с меч, глад и мор. 13 Тогава казах: Уви, ГОСПОДИ ЙЕХОВА! Ето, пророците им казват: Няма да видите меч, нито ще има глад у вас, а ще ви дам сигурен мир на това място. 14 Тогава ГОСПОД ми каза: Лъжливо пророкуват пророците в името Ми; Аз не съм ги пратил, нито съм им заповядал, нито съм им говорил; те ви пророкуват лъжливо видение, гадание, суетата и измамата на своето сърце. 15 Затова така казва ГОСПОД: За пророците, които пророкуват в Моето име, без да съм ги изпратил, а които казват: Меч и глад няма да има в тази страна, – с меч и глад ще бъдат изтребени тези пророци. 16 А народът, на който те пророкуват, ще бъдат изхвърлени от йерусалимските улици, загинали от глад и меч; и няма да има кой да ги заравя – тях и жените им, синовете и дъщерите им; защото ще излея върху тях собственото им зло. 17 И ще им кажеш това слово: Нека ронят очите ми сълзи нощем и денем, без да престанат; защото девицата, дъщерята на народа ми, е поразена с голямо поразяване, с много люта рана. 18 Ако изляза на полето – ето убитите с меч! А ако вляза в града – ето изнемощелите от глад. Дори пророкът и свещеникът обходиха земята, но не знаят какво да се направи. 19 Отхвърлил ли си съвсем Юда? Погнусила ли се е душата Ти от Сион? Защо си ни поразил и няма изцеление за нас? Очаквахме мир, но никакво добро не дойде, и време за изцеление, но, ето, смущение! 20 Признаваме, ГОСПОДИ, нечестието си и беззаконието на бащите си, защото сме съгрешили пред Тебе. 21 Заради името Си недей се погнусява от нас, не опозорявай славния Си престол; спомни си, не нарушавай завета Си с нас. 22 Между идолите на народите има ли някой да дава дъжд? Или небето от себе си ли дава дъждове? Не си ли Ти, Който даваш, ГОСПОДИ, Боже наш? Затова Тебе чакаме, защото Ти си сторил всичко това.

Jeremia 14 | King James Version Библия, ревизирано издание

Предсказание за суша, война и глад