2.Samuel 15 | King James Version

1 And it came to pass after this, that Absalom prepared him chariots and horses, and fifty men to run before him. 2 And Absalom rose up early, and stood beside the way of the gate: and it was so , that when any man that had a controversy came to the king for judgment, then Absalom called unto him, and said, Of what city art thou? And he said, Thy servant is of one of the tribes of Israel. 3 And Absalom said unto him, See, thy matters are good and right; but there is no man deputed of the king to hear thee. 4 Absalom said moreover, Oh that I were made judge in the land, that every man which hath any suit or cause might come unto me, and I would do him justice! 5 And it was so , that when any man came nigh to him to do him obeisance, he put forth his hand, and took him, and kissed him. 6 And on this manner did Absalom to all Israel that came to the king for judgment: so Absalom stole the hearts of the men of Israel. 7 And it came to pass after forty years, that Absalom said unto the king, I pray thee, let me go and pay my vow, which I have vowed unto the LORD, in Hebron. 8 For thy servant vowed a vow while I abode at Geshur in Syria, saying, If the LORD shall bring me again indeed to Jerusalem, then I will serve the LORD. 9 And the king said unto him, Go in peace. So he arose, and went to Hebron. 10 But Absalom sent spies throughout all the tribes of Israel, saying, As soon as ye hear the sound of the trumpet, then ye shall say, Absalom reigneth in Hebron. 11 And with Absalom went two hundred men out of Jerusalem, that were called; and they went in their simplicity, and they knew not any thing. 12 And Absalom sent for Ahithophel the Gilonite, David' counsellor, from his city, even from Giloh, while he offered sacrifices. And the conspiracy was strong; for the people increased continually with Absalom. 13 And there came a messenger to David, saying, The hearts of the men of Israel are after Absalom. 14 And David said unto all his servants that were with him at Jerusalem, Arise, and let us flee; for we shall not else escape from Absalom: make speed to depart, lest he overtake us suddenly, and bring evil upon us, and smite the city with the edge of the sword. 15 And the king' servants said unto the king, Behold, thy servants are ready to do whatsoever my lord the king shall appoint. 16 And the king went forth, and all his household after him. And the king left ten women, which were concubines, to keep the house. 17 And the king went forth, and all the people after him, and tarried in a place that was far off. 18 And all his servants passed on beside him; and all the Cherethites, and all the Pelethites, and all the Gittites, six hundred men which came after him from Gath, passed on before the king. 19 Then said the king to Ittai the Gittite, Wherefore goest thou also with us? return to thy place, and abide with the king: for thou art a stranger, and also an exile. 20 Whereas thou camest but yesterday, should I this day make thee go up and down with us? seeing I go whither I may, return thou, and take back thy brethren: mercy and truth be with thee. 21 And Ittai answered the king, and said, As the LORD liveth, and as my lord the king liveth, surely in what place my lord the king shall be, whether in death or life, even there also will thy servant be. 22 And David said to Ittai, Go and pass over. And Ittai the Gittite passed over, and all his men, and all the little ones that were with him. 23 And all the country wept with a loud voice, and all the people passed over: the king also himself passed over the brook Kidron, and all the people passed over, toward the way of the wilderness. 24 And lo Zadok also, and all the Levites were with him, bearing the ark of the covenant of God: and they set down the ark of God; and Abiathar went up, until all the people had done passing out of the city. 25 And the king said unto Zadok, Carry back the ark of God into the city: if I shall find favour in the eyes of the LORD, he will bring me again, and shew me both it, and his habitation: 26 But if he thus say, I have no delight in thee; behold, here am I, let him do to me as seemeth good unto him. 27 The king said also unto Zadok the priest, Art not thou a seer? return into the city in peace, and your two sons with you, Ahimaaz thy son, and Jonathan the son of Abiathar. 28 See, I will tarry in the plain of the wilderness, until there come word from you to certify me. 29 Zadok therefore and Abiathar carried the ark of God again to Jerusalem: and they tarried there. 30 And David went up by the ascent of mount Olivet, and wept as he went up, and had his head covered, and he went barefoot: and all the people that was with him covered every man his head, and they went up, weeping as they went up. 31 And one told David, saying, Ahithophel is among the conspirators with Absalom. And David said, O LORD, I pray thee, turn the counsel of Ahithophel into foolishness. 32 And it came to pass, that when David was come to the top of the mount , where he worshipped God, behold, Hushai the Archite came to meet him with his coat rent, and earth upon his head: 33 Unto whom David said, If thou passest on with me, then thou shalt be a burden unto me: 34 But if thou return to the city, and say unto Absalom, I will be thy servant, O king; as I have been thy father' servant hitherto, so will I now also be thy servant: then mayest thou for me defeat the counsel of Ahithophel. 35 And hast thou not there with thee Zadok and Abiathar the priests? therefore it shall be, that what thing soever thou shalt hear out of the king' house, thou shalt tell it to Zadok and Abiathar the priests. 36 Behold, they have there with them their two sons, Ahimaaz Zadok' son , and Jonathan Abiathar' son ; and by them ye shall send unto me every thing that ye can hear. 37 So Hushai David' friend came into the city, and Absalom came into Jerusalem.

Библия, ревизирано издание

Въстанието на Авесалом и бягството на Давид от Йерусалим

1 След това Авесалом си набави колесници и коне и петдесет мъже, които да тичат пред него. 2 И Авесалом ставаше рано, заставаше край пътя до портата; и когато някой имаше дело, за което трябваше да дойде пред царя за съд, Авесалом го викаше и го питаше: От кой град си? А той отговаряше: Слугата ти е от еди-кое си Израилево племе. 3 Тогава Авесалом му казваше: Виж, твоята работа е добра и права, но от страна на царя няма кой да те чуе. 4 Авесалом прибавяше още: Да бях само поставен съдия на тази страна, за да може да идва при мене всеки, който има спор или дело, за да го оправдавам! 5 И когато някой се приближаваше да му се поклони, той протягаше ръка, прегръщаше го и го целуваше. 6 Така постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който идваше при царя за съд. По този начин Авесалом подмамваше сърцата на Израилевите мъже. 7 След като изминаха четири години*, Авесалом каза на царя: Моля, позволи ми да отида в Хеврон, за да изпълня оброка, който направих на ГОСПОДА. 8 Слугата ти направи оброк, когато живееше в Гесур, в Сирия, като казах: Ако наистина ГОСПОД ме върне в Йерусалим, тогава ще послужа на ГОСПОДА. 9 Царят му каза: Иди с мир. И така, той тръгна и отиде в Хеврон. 10 А Авесалом разпрати шпиони по всички Израилеви племена да казват: Щом чуете тръбния звук, кажете: Авесалом се възцари в Хеврон. 11 А с Авесалом тръгнаха от Йерусалим двеста мъже; те бяха поканени и отидоха чистосърдечно, без да знаят нещо. 12 После, докато принасяше жертвите, Авесалом покани Давидовия съветник, гилонеца Ахитофел, от града му Гило. И заговорът беше силен, понеже народът постоянно се умножаваше около Авесалом. 13 Тогава при Давид дойде вестоносец и му каза: Сърцата на Израилевите мъже се обърнаха към Авесалом. 14 А Давид нареди на всички слуги, които бяха с него в Йерусалим: Станете да бягаме, иначе никой от нас няма да може да се спаси от Авесалом. Побързайте да вървим, да не би да ни застигне скоро, да докара зло върху нас и да порази града с острието на меча. 15 Царските слуги казаха на царя: Слугите ти са готови да вършат всичко, което избере господарят ни, царят. 16 И така, царят излезе и целият му дом след него. А царят остави десет жени, наложници, да пазят къщата. 17 Царят излезе и целият народ го последва, и се спряха на едно далечно място. 18 Всичките му слуги вървяха близо до него, а всички херетци, фелетци и гетци, шестстотин мъже, които го бяха последвали от Гет, вървяха пред царя. 19 Тогава царят каза на гетеца Итай: Защо идваш и ти с нас? Върни се и остани с царя, защото си чужденец и си се преселил от мястото си. 20 Ти дойде вчера; и днес да те карам ли да скиташ с нас? Аз ще ида където мога, а ти се върни. Заведи с теб и братята си. Милост и вярност да бъдат с теб! 21 А Итай отговори на царя: Заклевам се в живота на ГОСПОДА и в живота на господаря ми, царя, където и да бъде господарят ми, царят, било за смърт, било за живот, там ще бъде и слугата ти. 22 Тогава Давид каза на Итай: Иди и премини. И така, преминаха гетецът Итай и всичките му мъже, и всички деца, които бяха с него. 23 А хората от цялата местност плачеха със силен глас, докато преминаваше целият народ. Царят премина потока Кедрон и целият народ потегли по пътя за пустинята. 24 Дойде и Садок и заедно с него – всички левити, които носеха ковчега за плочите на Божия завет. И сложиха Божия ковчег (при който се качи и Авиатар), докато целият народ излезе от града. 25 Тогава царят каза на Садок: Върни Божия ковчег в града. Ако придобия благоволението на ГОСПОДА, Той ще ме възвърне, за да видя Него и обиталището Му. 26 Но ако каже така: Нямам благоволение в теб, ето ме, нека ми стори каквото Му се вижда за добро. 27 Царят каза още на свещеника Садок: Нали си ясновидец? Върни се в града с мир. С вас нека се върнат и двамата ви сина – твоят син Ахимаас и Авиатаровият син Йонатан. 28 Аз ще се бавя при бродовете в пустинята, докато дойде вест от вас, за да знам какво да направя. 29 И така, Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Йерусалим и останаха там. 30 А Давид се изкачваше по възвишението на маслинения хълм и плачеше, като се изкачваше. Вървеше бос и с покрита глава. И всички хора, които бяха с него, покриваха всеки главата си и плачеха, като се изкачваха. 31 Тогава известиха на Давид, че и Ахитофел е между заговорниците с Авесалом. А Давид каза: ГОСПОДИ, моля Ти се, осуети съвета на Ахитофел. 32 И когато Давид стигна на върха на хълма, където ставаше богопоклонение, архиецът Хусай го посрещна с раздраната си дреха и с пръст на главата си. 33 Давид му каза: Ако дойдеш с мене, ще ми бъдеш в тежест, 34 но ако се върнеш в града и кажеш на Авесалом: Царю, ще ти бъда слуга; както бях слуга на баща ти досега, така ще бъда слуга на тебе, тогава можеш да осуетиш в моя полза съвета на Ахитофел. 35 Не са ли там с тебе свещениците Садок и Авиатар? И така, всичко, каквото би чул от царския дом, съобщи на свещениците Садок и Авиатар. 36 Там с тях са двамата им сина, Ахимаас Садоков и Йонатан Авиатаров. Чрез тях ми съобщавайте всичко, каквото узнаете. 37 И така, Давидовият приятел Хусай влезе в града. Също и Авесалом влезе в Йерусалим.

2.Samuel 15 | King James Version Библия, ревизирано издание

Въстанието на Авесалом и бягството на Давид от Йерусалим