1.Könige 12 | King James Version

1 And Rehoboam went to Shechem: for all Israel were come to Shechem to make him king. 2 And it came to pass, when Jeroboam the son of Nebat, who was yet in Egypt, heard of it , (for he was fled from the presence of king Solomon, and Jeroboam dwelt in Egypt;) 3 That they sent and called him. And Jeroboam and all the congregation of Israel came, and spake unto Rehoboam, saying, 4 Thy father made our yoke grievous: now therefore make thou the grievous service of thy father, and his heavy yoke which he put upon us, lighter, and we will serve thee. 5 And he said unto them, Depart yet for three days, then come again to me. And the people departed. 6 And king Rehoboam consulted with the old men, that stood before Solomon his father while he yet lived, and said, How do ye advise that I may answer this people? 7 And they spake unto him, saying, If thou wilt be a servant unto this people this day, and wilt serve them, and answer them, and speak good words to them, then they will be thy servants for ever. 8 But he forsook the counsel of the old men, which they had given him, and consulted with the young men that were grown up with him, and which stood before him: 9 And he said unto them, What counsel give ye that we may answer this people, who have spoken to me, saying, Make the yoke which thy father did put upon us lighter? 10 And the young men that were grown up with him spake unto him, saying, Thus shalt thou speak unto this people that spake unto thee, saying, Thy father made our yoke heavy, but make thou it lighter unto us; thus shalt thou say unto them, My little finger shall be thicker than my father' loins. 11 And now whereas my father did lade you with a heavy yoke, I will add to your yoke: my father hath chastised you with whips, but I will chastise you with scorpions. 12 So Jeroboam and all the people came to Rehoboam the third day, as the king had appointed, saying, Come to me again the third day. 13 And the king answered the people roughly, and forsook the old men' counsel that they gave him; 14 And spake to them after the counsel of the young men, saying, My father made your yoke heavy, and I will add to your yoke: my father also chastised you with whips, but I will chastise you with scorpions. 15 Wherefore the king hearkened not unto the people; for the cause was from the LORD, that he might perform his saying, which the LORD spake by Ahijah the Shilonite unto Jeroboam the son of Nebat. 16 So when all Israel saw that the king hearkened not unto them, the people answered the king, saying, What portion have we in David? neither have we inheritance in the son of Jesse: to your tents, O Israel: now see to thine own house, David. So Israel departed unto their tents. 17 But as for the children of Israel which dwelt in the cities of Judah, Rehoboam reigned over them. 18 Then king Rehoboam sent Adoram, who was over the tribute; and all Israel stoned him with stones, that he died. Therefore king Rehoboam made speed to get him up to his chariot, to flee to Jerusalem. 19 So Israel rebelled against the house of David unto this day. 20 And it came to pass, when all Israel heard that Jeroboam was come again, that they sent and called him unto the congregation, and made him king over all Israel: there was none that followed the house of David, but the tribe of Judah only. 21 And when Rehoboam was come to Jerusalem, he assembled all the house of Judah, with the tribe of Benjamin, an hundred and fourscore thousand chosen men, which were warriors, to fight against the house of Israel, to bring the kingdom again to Rehoboam the son of Solomon. 22 But the word of God came unto Shemaiah the man of God, saying, 23 Speak unto Rehoboam, the son of Solomon, king of Judah, and unto all the house of Judah and Benjamin, and to the remnant of the people, saying, 24 Thus saith the LORD, Ye shall not go up, nor fight against your brethren the children of Israel: return every man to his house; for this thing is from me. They hearkened therefore to the word of the LORD, and returned to depart, according to the word of the LORD. 25 Then Jeroboam built Shechem in mount Ephraim, and dwelt therein; and went out from thence, and built Penuel. 26 And Jeroboam said in his heart, Now shall the kingdom return to the house of David: 27 If this people go up to do sacrifice in the house of the LORD at Jerusalem, then shall the heart of this people turn again unto their lord, even unto Rehoboam king of Judah, and they shall kill me, and go again to Rehoboam king of Judah. 28 Whereupon the king took counsel, and made two calves of gold, and said unto them, It is too much for you to go up to Jerusalem: behold thy gods, O Israel, which brought thee up out of the land of Egypt. 29 And he set the one in Bethel, and the other put he in Dan. 30 And this thing became a sin: for the people went to worship before the one, even unto Dan. 31 And he made an house of high places, and made priests of the lowest of the people, which were not of the sons of Levi. 32 And Jeroboam ordained a feast in the eighth month, on the fifteenth day of the month, like unto the feast that is in Judah, and he offered upon the altar. So did he in Bethel, sacrificing unto the calves that he had made: and he placed in Bethel the priests of the high places which he had made. 33 So he offered upon the altar which he had made in Bethel the fifteenth day of the eighth month, even in the month which he had devised of his own heart; and ordained a feast unto the children of Israel: and he offered upon the altar, and burnt incense.

Библия, ревизирано издание

Възцаряване на Ровоам и отпадане на десетте северни племена

1 Ровоам отиде в Сихем, защото там се беше стекъл целият Израил, за да го направи цар. 2 А Еровоам, Наватовият син, който още беше в Египет, където беше побягнал от присъствието на цар Соломон, като разбра за това, остана в Египет. 3 Но пратиха вестоносци и го повикаха. Тогава Еровоам и цялото Израилево общество дойдоха и казаха на Ровоам: 4 Баща ти направи непоносим хомота ни. Облекчи сега жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който той наложи върху нас, и ще ти работим. 5 А той им отговори: Идете си, чакайте три дни. После се върнете при мен. И народът си отиде. 6 Тогава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служили при баща му Соломон, докато беше още жив, и им каза: Как ме съветвате да отговоря на този народ? 7 Те му отвърнаха: Ако днес станеш слуга на този народ, да им слугуваш и им отговориш, като им продумаш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги завинаги. 8 Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, и се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него. 9 Запита ги: Как ме съветвате да отговорим на този народ, който ми каза: Облекчи хомота, който баща ти наложи върху нас? 10 И младежите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха следното: Така кажи на този народ, който ти каза: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти ни го облекчи, – така да им отговориш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст. 11 Ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви. Ако баща ми ви е наказвал с бичове, аз ще ви наказвам със скорпиони. 12 Тогава Еровоам и целият народ дойдоха при Ровоам на третия ден, както царят беше казал: Върнете се при мене на третия ден. 13 И царят отговори на народа остро, като пренебрегна съвета, който старейшините му дадоха, 14 и им отговори според съвета на младите: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще го направя още по-тежък. Баща ми ви наказа с бичове, но аз ще ви накажа със скорпиони. 15 Така царят не послуша народа; защото това стана от ГОСПОДА, за да се изпълни словото, което ГОСПОД беше говорил чрез силонеца Ахия на Еровоам, Наватовия син. 16 А след като целият Израил видя, че царят не ги послуша, народът отговори на царя: Какъв дял имаме ние с Давид? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! В шатрите си, Израилю! Промисли сега, Давиде, за дома си. 17 А колкото до израилтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях. 18 Тогава цар Ровоам прати при израилтяните Адорам, който отговаряше за данъците. Но целият Израил го затрупаха с камъни и той умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да се скрие в Йерусалим. 19 Така Израил въстана против Давидовия дом, както е и до днес. 20 А когато целият Израил чу, че Еровоам се завърнал, пратиха да го повикат пред обществото и го направиха цар над целия Израил. Никое друго племе освен Юдовото не последва Давидовия дом. 21 Тогава Ровоам, като дойде в Йерусалим, събра целия Юдов дом и Вениаминовото племе, сто и осемдесет хиляди отбрани войници, за да се бият против Израилевия дом и да възвърнат царството пак на Ровоам, Соломоновия син. 22 Но Божието слово дойде към Божия човек Семая и каза: 23 Говори на Ровоам, Соломоновия син, Юдейския цар, и на целия Юдов и Вениаминов дом, и на останалите от народа, следното: 24 Така казва ГОСПОД: Не излизайте, нито се бийте против братята си, израилтяните. Върнете се всеки у дома си; защото от Мене стана това. И те послушаха ГОСПОДНЕТО слово, върнаха се и си отидоха според ГОСПОДНЕТО слово. 25 Тогава Еровоам съгради Сихем в хълмистата земя на Ефрем и се засели в него. После излезе оттам и съгради Фануил. 26 А Еровоам каза в сърцето си: Сега царството ще се върне в Давидовия дом; 27 защото, ако този народ отива да принася жертви на ГОСПОДНИЯ дом в Йерусалим, тогава сърцето на този народ ще се обърне пак към господаря им, Юдейския цар Ровоам, а мене ще убият; и ще се върнат при Юдейския цар Ровоам. 28 Затова царят, като се посъветва, направи две златни телета; и каза на народа: Трудно ви е да възлизате в Йерусалим. Това са боговете ти, Израилю, които те изведоха от Египетската земя. 29 И единия идол постави във Ветил, а другия постави в Дан. 30 А това беше грях, защото народът, за да се кланя пред всеки от тях, отиваше чак до Дан. 31 Царят направи и капища на високите места и постави жреци от всякакъв народ, които не бяха от Левиевите потомци. 32 Тогава Еровоам установи празник в осмия месец на петнадесетия ден от месеца подобен на празника, който ставаше в Юдея, и принесе жертва на жертвеника. Така направи и във Ветил, като пожертва телетата, които беше направил; и настани във Ветил жреците на високите места, които беше направил. 33 А на петнадесетия ден от осмия месец, в месеца, който беше намислил в сърцето си, принесе жертва на жертвеника, който беше издигнал във Ветил. И установи празник за израилтяните и се възкачи на жертвеника, за да покади.

1.Könige 12 | King James Version Библия, ревизирано издание

Възцаряване на Ровоам и отпадане на десетте северни племена