1.Korinther 9 | King James Version

1 Am I not an apostle? am I not free? have I not seen Jesus Christ our Lord? are not ye my work in the Lord? 2 If I be not an apostle unto others, yet doubtless I am to you: for the seal of mine apostleship are ye in the Lord. 3 Mine answer to them that do examine me is this, 4 Have we not power to eat and to drink? 5 Have we not power to lead about a sister, a wife, as well as other apostles, and as the brethren of the Lord, and Cephas? 6 Or I only and Barnabas, have not we power to forbear working? 7 Who goeth a warfare any time at his own charges? who planteth a vineyard, and eateth not of the fruit thereof? or who feedeth a flock, and eateth not of the milk of the flock? 8 Say I these things as a man? or saith not the law the same also? 9 For it is written in the law of Moses, Thou shalt not muzzle the mouth of the ox that treadeth out the corn. Doth God take care for oxen? 10 Or saith he it altogether for our sakes? For our sakes, no doubt, this is written: that he that ploweth should plow in hope; and that he that thresheth in hope should be partaker of his hope. 11 If we have sown unto you spiritual things, is it a great thing if we shall reap your carnal things? 12 If others be partakers of this power over you, are not we rather? Nevertheless we have not used this power; but suffer all things, lest we should hinder the gospel of Christ. 13 Do ye not know that they which minister about holy things live of the things of the temple? and they which wait at the altar are partakers with the altar? 14 Even so hath the Lord ordained that they which preach the gospel should live of the gospel. 15 But I have used none of these things: neither have I written these things, that it should be so done unto me: for it were better for me to die, than that any man should make my glorying void. 16 For though I preach the gospel, I have nothing to glory of: for necessity is laid upon me; yea, woe is unto me, if I preach not the gospel! 17 For if I do this thing willingly, I have a reward: but if against my will, a dispensation of the gospel is committed unto me. 18 What is my reward then? Verily that, when I preach the gospel, I may make the gospel of Christ without charge, that I abuse not my power in the gospel. 19 For though I be free from all men, yet have I made myself servant unto all, that I might gain the more. 20 And unto the Jews I became as a Jew, that I might gain the Jews; to them that are under the law, as under the law, that I might gain them that are under the law; 21 To them that are without law, as without law, (being not without law to God, but under the law to Christ,) that I might gain them that are without law. 22 To the weak became I as weak, that I might gain the weak: I am made all things to all men, that I might by all means save some. 23 And this I do for the gospel's sake, that I might be partaker thereof with you. 24 Know ye not that they which run in a race run all, but one receiveth the prize? So run, that ye may obtain. 25 And every man that striveth for the mastery is temperate in all things. Now they do it to obtain a corruptible crown; but we an incorruptible. 26 I therefore so run, not as uncertainly; so fight I, not as one that beateth the air: 27 But I keep under my body, and bring it into subjection: lest that by any means, when I have preached to others, I myself should be a castaway.

Библия, ревизирано издание

Апостолът се отказва от правата си

1 Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исус, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа? 2 Ако на други не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печатът на моето апостолство. 3 Ето моето оправдание пред тези, които изпитват поведението ми: 4 Нямаме ли право да ядем и да пием за сметка на църквите? 5 Нямаме ли право и ние, както другите апостоли и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите? 6 Или само аз и Варнава нямаме право да не работим запрехраната си? 7 Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото? 8 По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът? 9 Защото в Моисеевия закон е писано: „Да не обвързваш устата на вола, когато вършее.“ За воловете ли тук се грижи Бог, 10 или го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в плода. 11 Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното? 12 Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Обаче ние не използвахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие. 13 Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от светилището и че тези, които служат на жертвеника, вземат дял от жертвеника? 14 Така и Господ е наредил проповедниците на благовестието да живеят от благовестието. 15 Но аз не съм използвал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мен е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала. 16 Защото ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже съм тласкан от неотменна необходимост; защото горко ми, ако не благовествам. 17 Понеже ако върша това доброволно, имам награда, но ако е с принуждение, тосамо изпълнявам повереното ми настойничество. 18 И така, каква е моята награда? Тази, че като проповядвам благовестието, да мога да направя благовестието безплатно, така че да не използвам напълно моето право в благовестието. 19 Защото, при все че съм свободен от всички човеци, аз направих себе си роб на всички, за да придобия мнозина. 20 За юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон (при все че самият аз не съм под закон), за да придобия тези, които са под закон. 21 За онези, които нямат този закон, бях като да нямам закона – макар пред Бога да не съм без закон, понеже съм под закона на Христос, за да спечеля онези, които нямат закона. 22 За слабите станах слаб, за да придобия слабите. За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина. 23 Всичко това върша заради благовестието, за да участвам и аз в него. 24 Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, че да я получите. 25 А всеки, който се състезава, се въздържа от всичко. Тевършат това, за да получат тленен венец, а ние – нетленен. 26 И така, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям – не като че бия въздуха; 27 но уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, самият аз да стана неодобрен.

1.Korinther 9 | King James Version Библия, ревизирано издание

Апостолът се отказва от правата си