Psalm 77 | Hoffnung für alle

Gott, hast du uns für immer verstoßen?

1 Ein Lied von Asaf. Für Jedutun. 2 Ich rufe zu Gott, ja, ich schreie mein Gebet hinaus, damit er mich endlich hört. 3 Ich habe große Angst und sehe keinen Ausweg mehr. Unaufhörlich bete ich zu Gott – sogar in der Nacht strecke ich meine Hände nach ihm aus. Ich bin untröstlich. 4 Wenn ich an Gott denke, fange ich an zu seufzen; grüble ich über meine Lage nach, so verliere ich allen Mut. 5 Ich kann nicht schlafen, weil er mich wach hält; die Unruhe treibt mich umher und lässt mich verstummen. 6 Ich erinnere mich an frühere Zeiten, an Jahre, die längst vergangen sind, 7 als ich beim Spiel auf der Harfe noch fröhlich sein konnte. Jede Nacht grüble ich nach; das Herz wird mir schwer, weil meine Gedanken immer um die gleichen Fragen kreisen: 8 Hat der Herr uns für alle Zeiten verstoßen? Wird er nie wieder freundlich zu uns sein? 9 Ist seine Gnade für immer zu Ende? Gelten seine Zusagen nicht mehr? 10 Hat Gott vergessen, uns gnädig zu sein? Warum verschließt er vor uns im Zorn sein Herz? 11 Das ist es, was mich am meisten schmerzt: Gott, der Höchste, verhält sich jetzt anders als vorher – er setzt sich nicht mehr für uns ein! 12 Ich erinnere mich an deine großen Taten, HERR, und denke an die Wunder, die du einst vollbracht hast. 13 Ich führe mir vor Augen, was du getan hast, immer wieder mache ich es mir bewusst. 14 O Gott, heilig ist alles, was du tust. Kein anderer Gott ist so mächtig wie du! 15 Du allein bist der Gott, der Wunder vollbringt; du hast die Völker deine Macht spüren lassen. 16 Mit starker Hand hast du dein Volk aus der Gefangenschaft in Ägypten befreit, die Nachkommen von Jakob und Josef. 17 Als dich die Wasserfluten sahen, begannen sie zu brodeln, sogar die Tiefen des Meeres erzitterten vor dir. 18 Aus den Wolken floss strömender Regen, gewaltige Donnerschläge krachten, und deine Blitze durchzuckten die Luft. 19 Ja, im Sturm donnerte deine Stimme; grelle Blitze erhellten die Erde, sie zitterte und bebte. 20 Du bahntest dir einen Weg mitten durch das Meer. Dein Pfad führte durch mächtige Fluten, doch deine Spuren konnte niemand erkennen. 21 Durch Mose und Aaron, deine Diener, hast du dein Volk wie ein Hirte geführt.

Библия, синодално издание

Учение Асафово.

1 Слушай, народе мой, закона ми, наклонете ухо към думите на устата ми. 2 Ще отворя устата си с притчи и ще изговоря гатанки от старо време. 3 Каквото сме чули и узнали и каквото са ни разказвали отците ни, 4 няма да скрием от техните деца, като разгласяме на идещия род славата на Господа, силата Му и чудесата Му, които Той стори. 5 Той нареди наредби у Иакова и положи закон у Израиля, който заповяда на бащите ни да разказват на децата си, 6 за да знае идещият род, децата, които ще се родят, та и те в свое време да разказват на своите деца, – 7 да възлагат надеждата си на Бога, да не забравят делата Божии, да пазят Неговите заповеди 8 и да не бъдат като бащите – род упорит и бунтовен, непостоянен по сърце и неверен Богу по дух. 9 Синовете Ефремови, въоръжени, стрелящи с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката: 10 те не спазиха завета на Бога и се отрекоха да ходят по Неговия закон; 11 забравиха Неговите дела и чудеса, които им беше явил. 12 Той пред очите на техните бащи стори чудеса в Египетската земя, в поле Цоан: 13 раздели морето и ги преведе през него, и постави водите като стена; 14 денем ги води с облак, а цяла нощ с огнена светлина; 15 разсече камък в пустинята и ги напои като из голяма бездна; 16 из скала изведе потоци, и води потекоха като реки. 17 Но те продължаваха да грешат пред Него и да дразнят Всевишния в пустинята: 18 изкушаваха Бога в сърцето си, искайки храна по угодата си, 19 говореха против Бога и казаха: „може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?“ 20 Ето, Той удари в камък – и рукнаха води, потекоха ручеи. „Може ли Той да даде и хляб, може ли да приготви месо за Своя народ?“ 21 Господ чу и пламна от гняв, и огън се разгоря против Иакова, и гняв се подигна против Израиля, 22 задето не вярваха в Бога и се не уповаваха на спасение от Него. 23 Той заповяда на облаците отгоре и отвори вратите на небето, 24 та ги одъжди с мана за храна, и им даде хляб небесен. 25 Хляб ангелски яде човек: Той им прати храна до насита. 26 Подигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния, 27 и ги одъжди с месо като с прах и с птици пернати като с пясък морски: 28 нахвърли ги посред техния стан, около техните жилища, 29 и те ядоха и се преситиха; и това, що желаеха, им даде. 30 Ала не бе минала още прищявката им, храната им бе още в устата им, 31 и гняв Божий дойде върху тях, уби техните тлъсти и повали Израилевите момци. 32 При все това те продължаваха да грешат и не вярваха в чудесата Му. 33 И Той погуби дните им в суета и годините им в смутове. 34 Когато ги убиваше, те Го търсеха и се обръщаха и от ранни зори прибягваха към Бога, 35 и си спомняха, че Бог е тяхно прибежище, и Всевишният Бог е техен Избавител, 36 и с устата си Го лъстеха и с езика си лъжеха пред Него; 37 но сърцето им беше неправо пред Него, и те не бяха верни на завета Му. 38 Но Той, Милостивият, прощаваше греха и ги не изтребваше, много пъти отклоняваше Своя гняв и не възбуждаше всичката Си ярост: 39 Той помнеше, че те са плът, дихание, което отива и се не връща. 40 Колко пъти бяха Го дразнили в пустинята и бяха Го разгневявали в необитаемата страна! 41 и пак изкушаваха Бога и оскърбяваха Светия Израилев, 42 не помнеха Неговата ръка, деня, когато Той ги избави от потисничество, 43 когато извърши в Египет Своите личби и на поле Цоан – Своите чудеса; 44 и превърна реките им и потоците им в кръв, за да не могат да пият; 45 напрати на тях насекоми да ги жилят и жаби да ги погубват; 46 земните им сеитби предаде на гъсеници и труда им – на скакалци; 47 лозята им уби с град и смоковниците им – със слана; 48 добитъка им порази с градушка и стадата им – с гръмотевици; 49 напрати върху тях пламъка на Своя гняв, и негодувание, и ярост, и нещастия напрати зли ангели; 50 уравняше пътеката на Своя гняв, не вардеше душите им от смърт и добитъка им предаде на мор; 51 порази всичко първородно в Египет, начатъците от силите в Хамовите шатри; 52 и поведе Своя народ като овци, и ги води като стадо през пустинята: 53 води ги безопасно, и те не се бояха, а враговете им море покри; 54 и ги доведе в светата Своя област, на тая планина, която десницата Му бе придобила; 55 прогони отпред лицето им народите, а земята им раздели за тяхно наследие, и засели Израилевите колена в шатрите им. 56 Но те още изкушаваха и огорчаваха Бога Всевишни и не спазваха наредбите Му; 57 отстъпваха и изменяха като бащите си, връщаха се назад като неверен лък; 58 огорчаваха Го със своите оброчища, и със своите истукани възбуждаха ревнуването Му. 59 Бог чу и пламна от гняв и силно възнегодува против Израиля; 60 отритна жилището в Силом, скинията, в която обитаваше Той между човеците; 61 и предаде на плен Своята сила, и Своята слава – в ръцете на врага; 62 предаде на меч Своя народ и презря Своето наследие. 63 Момиите му огън поглъщаше, и на девиците Му не пееха брачни песни; 64 свещениците Му падаха от меч, и вдовиците Му не плачеха. 65 Но Господ се вдигна, като че събуден от сън, като исполин от вино победен, 66 и порази враговете му в тила, предаде ги на вечен срам; 67 и отхвърли Иосифовата шатра и не избра коляното Ефремово, 68 а избра коляното Иудино, Сион планина, която възлюби. 69 И уреди като небето Своето светилище и като земята го утвърди навеки, 70 и избра Своя раб Давида, взе го от овчите кошари, 71 и изсред дойниците го доведе да пасе Неговия народ – Иакова, и Неговото наследие – Израиля. 72 И той ги пасе с чисто сърце и ги води с мъдра ръка.

Psalm 77 | Hoffnung für alle Библия, синодално издание

Gott, hast du uns für immer verstoßen?

Учение Асафово.