Psalm 72 | Hoffnung für alle

Der Friedenskönig

1 Von Salomo.* Gott, lass den König an deiner Stelle Recht sprechen! Gib ihm deinen Sinn für Gerechtigkeit ins Herz! 2 Als oberster Richter soll er dein Volk unparteiisch regieren und den Rechtlosen zu ihrem Recht verhelfen. 3 Durch seine Herrschaft kann das Volk in Frieden leben, im ganzen Land wird Gerechtigkeit herrschen.* 4 Der König wird für die Unterdrückten eintreten und sich zum Anwalt der Armen machen; die Unterdrücker aber wird er zerschmettern. 5 Er soll regieren,* solange Sonne und Mond am Himmel stehen, jetzt und in allen kommenden Generationen. 6 Seine Herrschaft sei wohltuend wie der Regen, der auf die Wiesen niedergeht, wie erfrischende Schauer, die trockene Felder bewässern. 7 Dann werden alle aufblühen, die Gott die Treue halten, Frieden und Glück werden herrschen bis ans Ende der Zeit*. 8 Seine Macht reiche von einem Meer zum anderen, vom Euphrat bis zum Ende der Erde! 9 Ihm sollen sich die Bewohner der Wüste unterwerfen, und auch seine Feinde sollen im Staub vor ihm kriechen. 10 Die Könige von Tarsis* und von den fernen Inseln werden ihm Geschenke bringen, und auch die Herrscher von Saba und Seba* werden ihm Abgaben entrichten. 11 Huldigen sollen ihm alle Könige und alle Völker ihm dienen! 12 Denn er rettet den Wehrlosen, der um Hilfe fleht; den Schwachen, dem jeder andere seine Unterstützung versagt. 13 Am Schicksal der Armen nimmt er Anteil und bewahrt die Entrechteten vor dem sicheren Tod. 14 Er befreit sie von Gewaltherrschaft, ihrer Unterdrückung macht er ein Ende, denn in seinen Augen ist ihr Leben wertvoll. 15 Lang lebe der König! Man bringe ihm Gold von Saba! Man bete allezeit für ihn und wünsche ihm Glück und Segen den ganzen Tag! 16 In seinem Land möge das Getreide im Überfluss wachsen, sogar noch auf den Gipfeln der Berge soll es gedeihen – so üppig, wie es die Wälder auf dem Libanon sind. In den Städten möge reges Leben herrschen.* 17 Der Name des Königs sei für immer bekannt; sein Ruhm nehme zu, solange die Erde besteht*! Mögen alle Völker durch ihn am Segen teilhaben* und ihn, den König, glücklich preisen! 18 Gelobt sei Gott, der HERR, der Gott Israels! Er vollbringt Wunder, er allein! 19 Lobt seinen erhabenen Namen für alle Zeit! Seine Herrlichkeit erfülle die ganze Welt! Amen, so soll es sein! 20 Hier sind die Gebete von David, Isais Sohn, zu Ende.

Библия, синодално издание

Псалом Асафов.

1 Колко е благ Господ към Израиля, към чистите по сърце! 2 Пък аз – безмалко се не разклатиха нозете ми, безмалко се не подхлъзнаха стъпките ми, – 3 аз пък завидях на безумните, гледайки добруването на нечестивите, 4 защото за тях няма страдания до смъртта им, и силите им са крепки; 5 за човешки труд ги няма, и на удари с другите люде не се излагат. 6 Затова гордост ги е обвила като огърлие, и дързост ги облича като накит; 7 изпъкнали са очите им от тлъстина, бликат помислите в сърцето; 8 на всички се присмиват, злобно разнасят клевети, говорят надменно; 9 дигат уста към небесата, и езикът им обикаля по земята. 10 Затова и народът Му натам се обръща, пият вода с пълна чаша 11 и казват: „как ще узнае Бог? и може ли да знае Всевишният?“ 12 И ето, тия нечестивци добруват на тоя свят, трупат богатство. 13 (И казах си:) та не напразно ли аз очиствах сърцето си, умивах в невинност ръцете си, 14 и се подлагах на рани всеки ден и на изобличаване всяка сутрин? 15 Но ако кажех: ще разсъждавам тъй, – то аз щях да бъда виновен пред рода на Твоите синове. 16 И мислех си, как да разбера това, но то беше мъчно в моите очи, 17 докле не влязох в Божието светилище и не разумях техния край. 18 Тъй, на плъзгави пътища си ги турил Ти и ги сваляш в пропаст. 19 Как неочаквано дойдоха те до разорение, изчезнаха, загинаха от ужаси! 20 Както сън изчезва след събуждане, тъй и Ти, Господи, като ги събудиш, ще унищожиш техните блянове. 21 Когато кипеше сърцето ми и се терзаеше вътрешността ми, 22 аз бях невежа и не разбирах; като добиче бях пред Тебе. 23 Но аз съм винаги с Тебе; Ти ме държиш за десницата; 24 Ти ме ръководиш с Твоя съвет и после ще ме приемеш в слава. 25 Кого имам на небето? а с Тебе ли съм, на земята нищо не искам. 26 Изнемогва плътта и сърцето ми; Бог е твърдиня на сърцето ми и мой дял вовеки. 27 Защото ето ония, които се отдалечават от Тебе, загиват; Ти изтребяш всекиго, който отстъпва от Тебе. 28 А мене е добре да се приближавам към Бога! На Господа Бога възложих упованието си, за да разгласям всички Твои дела (при портите на дъщерята Сионова).

Psalm 72 | Hoffnung für alle Библия, синодално издание

Der Friedenskönig

Псалом Асафов.