Psalm 10 | Einheitsübersetzung 2016

1 HERR, warum bleibst du so fern, verbirgst dich in Zeiten der Not? 2 Voller Hochmut verfolgt der Frevler den Elenden. Sie sollen sich fangen in den Ränken, die sie selbst ersonnen. 3 Denn der Frevler hat sich gerühmt nach Herzenslust, der Gierige hat gelästert und den HERRN verachtet. 4 Überheblich sagt der Frevler: Gott ahndet nicht. Es gibt keinen Gott. So ist sein ganzes Denken. 5 Zu jeder Zeit glücken ihm seine Wege. / Hoch droben und fern von sich wähnt er deine Gerichte. Alle seine Gegner faucht er an. 6 Er sagt in seinem Herzen: Ich werde niemals wanken. Von Geschlecht zu Geschlecht trifft mich kein Unglück.* 7 Sein Mund ist voll Fluch und Trug und Gewalttat, auf seiner Zunge sind Verderben und Unheil. 8 Er liegt auf der Lauer in den Gehöften / und will den Schuldlosen heimlich ermorden; seine Augen spähen aus nach dem Schwachen. 9 Er lauert im Versteck wie ein Löwe im Dickicht, / er lauert darauf, den Elenden zu fangen; er fängt den Elenden und zieht ihn in sein Netz. 10 Er duckt sich und kauert sich nieder, seine Übermacht bringt die Schwachen zu Fall.* 11 Er sagt in seinem Herzen: Gott hat vergessen, hat sein Angesicht verborgen, niemals sieht er. 12 HERR, steh auf, Gott, erheb deine Hand, vergiss die Elenden nicht! 13 Warum darf der Frevler Gott verachten und in seinem Herzen sagen: Du ahndest nicht? 14 Du, ja du, hast Mühsal und Kummer gesehen! Schau hin und nimm es in deine Hand! Dir überlässt es der Schwache, der Waise bist du ein Helfer geworden. 15 Zerbrich den Arm des Frevlers und des Bösen, / ahnde seinen Frevel, sodass man von ihm nichts mehr findet. 16 Der HERR ist König für immer und ewig, verschwunden sind Nationen aus seinem Land. 17 Die Sehnsucht der Elenden hast du gehört, HERR, du stärkst ihr Herz, dein Ohr nimmt wahr, 18 Recht zu verschaffen der Waise und dem Bedrückten. Kein Mensch mehr verbreite Schrecken im Land.

Библия, ревизирано издание

Молитва за справедливост и надежда в Божията помощ

1 (По славянски, част от 9-и.) Защо, ГОСПОДИ, стоиш надалеч? Защо се криеш по време на неволя? 2 Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; те се хващат в лукавствата, които онези измислят. 3 Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; и сребролюбецът се отрича от ГОСПОДА, даже Го презира. 4 Нечестивият от гордостта на лицето си казва: ГОСПОД няма да издири. Всичките му помисли са, че няма Бог. 5 Неговите пътища са винаги упорити; Твоите справедливи отсъждания са твърде високо от очите му; той презира* всичките си противници. 6 Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, от род в род няма да изпадна в злощастие. 7 Устата му е пълна с проклинане, угнетяване и насилие; под езика му има злоба и беззаконие. 8 Седи в засада в селата, в скришни места, за да убие невинния; очите му са насочени тайно против безпомощния. 9 Причаква скришно като лъв в рова си, причаква, за да грабне сиромаха; сграбчва сиромаха, като го влачи в мрежата си. 10 Навежда се, снишава се; и безпомощните падат в ноктите му*. 11 Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види. 12 Стани, ГОСПОДИ; Боже, издигни ръката Си; да не забравяш кротките. 13 Защо нечестивият презира Бога и казва в сърцето си: Ти няма да го издирваш? 14 Ти си го видял; защото гледаш неправдата и притеснението, за да ги хващаш в ръката Си; на Тебе се поверява безпомощният; Ти си помощник на сирачето. 15 Строши мишцата на нечестивия; издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него. 16 ГОСПОД е цар до вечни векове; народите са изчезнали от земята Му. 17 ГОСПОДИ, послушал си желанието на кротките; ще утвърдиш сърцето им; ще направиш внимателно ухото Си, 18 за да отсъдиш в полза на сирачето и угнетения, така че човекът, който е от земята, да не застрашава вече.

Psalm 10 | Einheitsübersetzung 2016 Библия, ревизирано издание

Молитва за справедливост и надежда в Божията помощ