Matthäus 21 | English Standard Version

The Triumphal Entry

1 Now when they drew near to Jerusalem and came to Bethphage, to the Mount of Olives, then Jesus sent two disciples, 2 saying to them, “Go into the village in front of you, and immediately you will find a donkey tied, and a colt with her. Untie them and bring them to me. 3 If anyone says anything to you, you shall say, ‘The Lord needs them,’ and he will send them at once.” 4 This took place to fulfill what was spoken by the prophet, saying, 5 “Say to the daughter of Zion, ‘Behold, your king is coming to you, humble, and mounted on a donkey, on a colt,* the foal of a beast of burden.’” 6 The disciples went and did as Jesus had directed them. 7 They brought the donkey and the colt and put on them their cloaks, and he sat on them. 8 Most of the crowd spread their cloaks on the road, and others cut branches from the trees and spread them on the road. 9 And the crowds that went before him and that followed him were shouting, “Hosanna to the Son of David! Blessed is he who comes in the name of the Lord! Hosanna in the highest!” 10 And when he entered Jerusalem, the whole city was stirred up, saying, “Who is this?” 11 And the crowds said, “This is the prophet Jesus, from Nazareth of Galilee.”

Jesus Cleanses the Temple

12 And Jesus entered the temple* and drove out all who sold and bought in the temple, and he overturned the tables of the money-changers and the seats of those who sold pigeons. 13 He said to them, “It is written, ‘My house shall be called a house of prayer,’ but you make it a den of robbers.” 14 And the blind and the lame came to him in the temple, and he healed them. 15 But when the chief priests and the scribes saw the wonderful things that he did, and the children crying out in the temple, “Hosanna to the Son of David!” they were indignant, 16 and they said to him, “Do you hear what these are saying?” And Jesus said to them, “Yes; have you never read, “‘Out of the mouth of infants and nursing babies you have prepared praise’?” 17 And leaving them, he went out of the city to Bethany and lodged there.

Jesus Curses the Fig Tree

18 In the morning, as he was returning to the city, he became hungry. 19 And seeing a fig tree by the wayside, he went to it and found nothing on it but only leaves. And he said to it, “May no fruit ever come from you again!” And the fig tree withered at once. 20 When the disciples saw it, they marveled, saying, “How did the fig tree wither at once?” 21 And Jesus answered them, “Truly, I say to you, if you have faith and do not doubt, you will not only do what has been done to the fig tree, but even if you say to this mountain, ‘Be taken up and thrown into the sea,’ it will happen. 22 And whatever you ask in prayer, you will receive, if you have faith.”

The Authority of Jesus Challenged

23 And when he entered the temple, the chief priests and the elders of the people came up to him as he was teaching, and said, “By what authority are you doing these things, and who gave you this authority?” 24 Jesus answered them, “I also will ask you one question, and if you tell me the answer, then I also will tell you by what authority I do these things. 25 The baptism of John, from where did it come? From heaven or from man?” And they discussed it among themselves, saying, “If we say, ‘From heaven,’ he will say to us, ‘Why then did you not believe him?’ 26 But if we say, ‘From man,’ we are afraid of the crowd, for they all hold that John was a prophet.” 27 So they answered Jesus, “We do not know.” And he said to them, “Neither will I tell you by what authority I do these things.

The Parable of the Two Sons

28 “What do you think? A man had two sons. And he went to the first and said, ‘Son, go and work in the vineyard today.’ 29 And he answered, ‘I will not,’ but afterward he changed his mind and went. 30 And he went to the other son and said the same. And he answered, ‘I go, sir,’ but did not go. 31 Which of the two did the will of his father?” They said, “The first.” Jesus said to them, “Truly, I say to you, the tax collectors and the prostitutes go into the kingdom of God before you. 32 For John came to you in the way of righteousness, and you did not believe him, but the tax collectors and the prostitutes believed him. And even when you saw it, you did not afterward change your minds and believe him.

The Parable of the Tenants

33 “Hear another parable. There was a master of a house who planted a vineyard and put a fence around it and dug a winepress in it and built a tower and leased it to tenants, and went into another country. 34 When the season for fruit drew near, he sent his servants* to the tenants to get his fruit. 35 And the tenants took his servants and beat one, killed another, and stoned another. 36 Again he sent other servants, more than the first. And they did the same to them. 37 Finally he sent his son to them, saying, ‘They will respect my son.’ 38 But when the tenants saw the son, they said to themselves, ‘This is the heir. Come, let us kill him and have his inheritance.’ 39 And they took him and threw him out of the vineyard and killed him. 40 When therefore the owner of the vineyard comes, what will he do to those tenants?” 41 They said to him, “He will put those wretches to a miserable death and let out the vineyard to other tenants who will give him the fruits in their seasons.” 42 Jesus said to them, “Have you never read in the Scriptures: “‘The stone that the builders rejected has become the cornerstone;* this was the Lord’s doing, and it is marvelous in our eyes’? 43 Therefore I tell you, the kingdom of God will be taken away from you and given to a people producing its fruits. 44 And the one who falls on this stone will be broken to pieces; and when it falls on anyone, it will crush him.”* 45 When the chief priests and the Pharisees heard his parables, they perceived that he was speaking about them. 46 And although they were seeking to arrest him, they feared the crowds, because they held him to be a prophet.

Библия, ревизирано издание

Влизането на Исус Христос в Йерусалим

1 И когато се приближиха до Йерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Исус изпрати двама ученици и им каза: 2 Идете в селото, което е отсреща; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете ги и Ми ги докарайте. 3 И ако някой ви каже нещо, отговорете: На Господа трябват; и веднага ще ги изпрати. 4 А това стана, за да се сбъдне изреченото от пророка, който казва: 5 „Кажете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, кротък и възседнал на осел и на осле, рожба на ослица.“ 6 И така, учениците отидоха и направиха, както им нареди Исус; 7 докараха ослицата и ослето и намятаха на тях дрехите си; и Той седна върху тях. 8 А по-голямата част от множеството разстлаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и ги постилаха по пътя. 9 А множествата, които вървяха пред Него и които идваха след Него, викаха: Осанна* на Давидовия Син! Благословен, Който иде в Господнето име! Осанна във висините! 10 И когато влезе в Йерусалим, целият град се раздвижи; и казваха: Кой е Този? 11 А народът казваше: Той е пророкът Исус, Който е от Назарет в Галилея.

Изгонването на търговците от храма

12 И Исус влезе в Божия храм и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и преобърна масите на обменителите на пари и столовете на онези, които продаваха гълъбите, и им каза: 13 Писано е: „Домът Ми ще се нарече молитвен дом“, а вие го правите разбойнически вертеп. 14 И някои слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели. 15 А главните свещеници и книжниците, като видяха чудесата, които извърши, и децата, които викаха в храма: Осанна на Давидовия Син!, възнегодуваха и Му казаха: 16 Чуваш ли какво казват тези? А Исус им отговори: Чувам. Не сте ли чели никога тези думи: „От устата на младенци и кърмачетата приготвил си хвала“? 17 И след като ги остави, излезе вън от града до Витания, където и пренощува.

Безплодната смокиня

18 А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня. 19 И като видя една смокиня край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея освен едни листа; и каза: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смокинята веднага изсъхна. 20 И учениците, които видяха това, се удивиха и казаха: Как вднага изсъхна смокинята? 21 А Исус отговори: Истина ви казвам: Ако имате вяра и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смокинята, но даже ако кажете на този хълм: Вдигни се и се хвърли в морето!, ще стане. 22 И всичко, което поискате в молитва, като вярвате, ще получите.

За властта на Исус Христос

23 И когато дойде в храма, като поучаваше, главните свещеници и старейшините на народа дойдоха при Него и казаха: С каква власт правиш тези неща и кой Ти е дал тази власт? 24 А Исус им отговори: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който ако ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тези неща. 25 Йоановото кръщение откъде беше? От небето или от човеците? А те разискваха помежду си: Ако кажем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не му повярвахте? 26 Но ако кажем: От човеците, боим се от народа; защото всички смятат Йоан за пророк. 27 И така, в отговор на Исус казаха: Не знаем. И Той им каза: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тези неща.

Притча за двамата сина

28 А какво мислите за това? Един човек имаше двама сина; отиде при първия и му каза: Синко, иди, работи днес на лозето. 29 А той отговори: Не искам; но после се разкая и отиде. 30 Отиде и при втория и му каза същото. А той отговори: Аз ще ида, господарю! Но не отиде. 31 Кой от двамата изпълни волята на баща си? Отвърнаха Му: Първият. Исус им каза: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство. 32 Защото Йоан дойде при вас в пътя на правдата и не му повярвахте; но бирниците и блудниците му повярваха; а вие, като видяхте това, дори и впоследствие не се разкаяхте, за да му вярвате.

Притча за злите земеделци

33 Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин и построи кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина. 34 И когато наближи гроздоберът, изпрати слугите си при земеделците да приберат плода му. 35 А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха. 36 Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото. 37 Най-после изпрати при тях сина си, като мислеше: Ще се засрамят поне от сина ми. 38 Но земеделците, като видяха сина, казаха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му. 39 И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. 40 И така, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще направи на тези земеделци? 41 Казаха Му: Злодеите ще погуби зле, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им. 42 Исус им каза: Никога ли не сте чели в Писанията тези думи: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла. От Господа е това. И чудно е в нашите очи“? 43 Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му. 44 И който падне върху този камък, ще се разбие; а върху когото падне камъкът – ще го смаже. 45 И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори; 46 но когато поискаха да Го хванат, се изплашиха от народа, понеже Го смяташе за пророк.

Matthäus 21 | English Standard Version Библия, ревизирано издание