Markus 14 | English Standard Version

The Plot to Kill Jesus

1 It was now two days before the Passover and the Feast of Unleavened Bread. And the chief priests and the scribes were seeking how to arrest him by stealth and kill him, 2 for they said, “Not during the feast, lest there be an uproar from the people.”

Jesus Anointed at Bethany

3 And while he was at Bethany in the house of Simon the leper,* as he was reclining at table, a woman came with an alabaster flask of ointment of pure nard, very costly, and she broke the flask and poured it over his head. 4 There were some who said to themselves indignantly, “Why was the ointment wasted like that? 5 For this ointment could have been sold for more than three hundred denarii* and given to the poor.” And they scolded her. 6 But Jesus said, “Leave her alone. Why do you trouble her? She has done a beautiful thing to me. 7 For you always have the poor with you, and whenever you want, you can do good for them. But you will not always have me. 8 She has done what she could; she has anointed my body beforehand for burial. 9 And truly, I say to you, wherever the gospel is proclaimed in the whole world, what she has done will be told in memory of her.”

Judas to Betray Jesus

10 Then Judas Iscariot, who was one of the twelve, went to the chief priests in order to betray him to them. 11 And when they heard it, they were glad and promised to give him money. And he sought an opportunity to betray him.

The Passover with the Disciples

12 And on the first day of Unleavened Bread, when they sacrificed the Passover lamb, his disciples said to him, “Where will you have us go and prepare for you to eat the Passover?” 13 And he sent two of his disciples and said to them, “Go into the city, and a man carrying a jar of water will meet you. Follow him, 14 and wherever he enters, say to the master of the house, ‘The Teacher says, Where is my guest room, where I may eat the Passover with my disciples?’ 15 And he will show you a large upper room furnished and ready; there prepare for us.” 16 And the disciples set out and went to the city and found it just as he had told them, and they prepared the Passover. 17 And when it was evening, he came with the twelve. 18 And as they were reclining at table and eating, Jesus said, “Truly, I say to you, one of you will betray me, one who is eating with me.” 19 They began to be sorrowful and to say to him one after another, “Is it I?” 20 He said to them, “It is one of the twelve, one who is dipping bread into the dish with me. 21 For the Son of Man goes as it is written of him, but woe to that man by whom the Son of Man is betrayed! It would have been better for that man if he had not been born.”

Institution of the Lord’s Supper

22 And as they were eating, he took bread, and after blessing it broke it and gave it to them, and said, “Take; this is my body.” 23 And he took a cup, and when he had given thanks he gave it to them, and they all drank of it. 24 And he said to them, “This is my blood of the* covenant, which is poured out for many. 25 Truly, I say to you, I will not drink again of the fruit of the vine until that day when I drink it new in the kingdom of God.”

Jesus Foretells Peter’s Denial

26 And when they had sung a hymn, they went out to the Mount of Olives. 27 And Jesus said to them, “You will all fall away, for it is written, ‘I will strike the shepherd, and the sheep will be scattered.’ 28 But after I am raised up, I will go before you to Galilee.” 29 Peter said to him, “Even though they all fall away, I will not.” 30 And Jesus said to him, “Truly, I tell you, this very night, before the rooster crows twice, you will deny me three times.” 31 But he said emphatically, “If I must die with you, I will not deny you.” And they all said the same.

Jesus Prays in Gethsemane

32 And they went to a place called Gethsemane. And he said to his disciples, “Sit here while I pray.” 33 And he took with him Peter and James and John, and began to be greatly distressed and troubled. 34 And he said to them, “My soul is very sorrowful, even to death. Remain here and watch.”* 35 And going a little farther, he fell on the ground and prayed that, if it were possible, the hour might pass from him. 36 And he said, “Abba, Father, all things are possible for you. Remove this cup from me. Yet not what I will, but what you will.” 37 And he came and found them sleeping, and he said to Peter, “Simon, are you asleep? Could you not watch one hour? 38 Watch and pray that you may not enter into temptation. The spirit indeed is willing, but the flesh is weak.” 39 And again he went away and prayed, saying the same words. 40 And again he came and found them sleeping, for their eyes were very heavy, and they did not know what to answer him. 41 And he came the third time and said to them, “Are you still sleeping and taking your rest? It is enough; the hour has come. The Son of Man is betrayed into the hands of sinners. 42 Rise, let us be going; see, my betrayer is at hand.”

Betrayal and Arrest of Jesus

43 And immediately, while he was still speaking, Judas came, one of the twelve, and with him a crowd with swords and clubs, from the chief priests and the scribes and the elders. 44 Now the betrayer had given them a sign, saying, “The one I will kiss is the man. Seize him and lead him away under guard.” 45 And when he came, he went up to him at once and said, “Rabbi!” And he kissed him. 46 And they laid hands on him and seized him. 47 But one of those who stood by drew his sword and struck the servant* of the high priest and cut off his ear. 48 And Jesus said to them, “Have you come out as against a robber, with swords and clubs to capture me? 49 Day after day I was with you in the temple teaching, and you did not seize me. But let the Scriptures be fulfilled.” 50 And they all left him and fled.

A Young Man Flees

51 And a young man followed him, with nothing but a linen cloth about his body. And they seized him, 52 but he left the linen cloth and ran away naked.

Jesus Before the Council

53 And they led Jesus to the high priest. And all the chief priests and the elders and the scribes came together. 54 And Peter had followed him at a distance, right into the courtyard of the high priest. And he was sitting with the guards and warming himself at the fire. 55 Now the chief priests and the whole council* were seeking testimony against Jesus to put him to death, but they found none. 56 For many bore false witness against him, but their testimony did not agree. 57 And some stood up and bore false witness against him, saying, 58 “We heard him say, ‘I will destroy this temple that is made with hands, and in three days I will build another, not made with hands.’” 59 Yet even about this their testimony did not agree. 60 And the high priest stood up in the midst and asked Jesus, “Have you no answer to make? What is it that these men testify against you?”* 61 But he remained silent and made no answer. Again the high priest asked him, “Are you the Christ, the Son of the Blessed?” 62 And Jesus said, “I am, and you will see the Son of Man seated at the right hand of Power, and coming with the clouds of heaven.” 63 And the high priest tore his garments and said, “What further witnesses do we need? 64 You have heard his blasphemy. What is your decision?” And they all condemned him as deserving death. 65 And some began to spit on him and to cover his face and to strike him, saying to him, “Prophesy!” And the guards received him with blows.

Peter Denies Jesus

66 And as Peter was below in the courtyard, one of the servant girls of the high priest came, 67 and seeing Peter warming himself, she looked at him and said, “You also were with the Nazarene, Jesus.” 68 But he denied it, saying, “I neither know nor understand what you mean.” And he went out into the gateway* and the rooster crowed.* 69 And the servant girl saw him and began again to say to the bystanders, “This man is one of them.” 70 But again he denied it. And after a little while the bystanders again said to Peter, “Certainly you are one of them, for you are a Galilean.” 71 But he began to invoke a curse on himself and to swear, “I do not know this man of whom you speak.” 72 And immediately the rooster crowed a second time. And Peter remembered how Jesus had said to him, “Before the rooster crows twice, you will deny me three times.” And he broke down and wept.*

Библия, ревизирано издание

Заговорът за убийството на Исус Христос

1 А след два дни щеше да бъде Пасхата и празникът на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжниците търсеха случай да Го уловят с хитрост и да Го погубят. 2 Защото си казваха: Да не стане на празника, за да не се надигне вълнение между народа. 3 И когато Той беше във Витания и седеше на трапезата в къщата на Симон Прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му. 4 А имаше някои, които негодуваха и говореха помежду си: Защо така се прахоса мирото? 5 Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста динария и парите да се раздадат на сиромасите. И негодуваха против нея. 6 Но Исус каза: Оставете я. Защо и досаждате? Тя извърши добро дело за Мене. 7 Защото сиромасите всякога са между вас и когато искате, можете да им направите добро; но Аз не винаги съм между вас. 8 Тя извърши това, което можеше; предварително помаза тялото Ми за погребение. 9 Истина ви казвам: Където и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя направи.

Предателството на Юда

10 Тогава Юда Искариотски, онзи, който беше един от дванадесетте, отиде при главните свещеници, за да им Го предаде. 11 Те, като чуха, се зарадваха и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.

Тайната вечеря

12 А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за Пасхата, учениците Му казаха: Къде искаш да отидем и приготвим, за да ядеш Пасхата? 13 И Той изпрати двама от учениците Си и им каза: Идете в града и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете след него. 14 И където влезе, кажете на стопанина на тази къща: Учителят каза: Къде е приготвената за Мене гостна стая, където ще ям Пасхата с учениците Си? 15 И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе. 16 И така, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както беше им казал; и приготвиха Пасхата. 17 След като се свечери, Той дойде с дванадесетте. 18 И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус каза: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. 19 Те започнаха да скърбят и да Му казват един след друг: Да не съм аз? 20 А Той им каза: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото. 21 Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син бива предаден! Добре би било за този човек, ако не бе се родил. 22 И когато ядяха, Исус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им и каза: Вземете яжте; това е Моето тяло. 23 Взе и чашата, благослови и им даде; и те всички пиха от нея. 24 И им каза: Това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина. 25 Истина ви казвам, че вече няма да пия от плода на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов в Божието царство. 26 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. 27 И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните поради Мене тази нощ; защото е писано: „Ще поразя пастира и овцете ще се разпръснат.“ 28 А след възкресението Си ще отида преди вас в Галилея. 29 А Петър Му каза: Дори и всички да се съблазнят, аз обаче няма.

Предсказанието на Исус Христос за отричането на ап. Петър

30 Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тази нощ, преди петелът да изпее два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мен. 31 А той още по-разпалено говореше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите.

Молитва в Гетсиманската градина

32 Отидоха на едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Стойте тук, докато се помоля. 33 И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан; и започна да се ужасява и измъчва. 34 И им каза: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете. 35 И като отиде малко напред, падна на земята; и се молеше, ако е възможно, да Го отмине този час, като казваше: 36 Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тази чаша; не обаче както Аз искам, но както Тиискаш. 37 И дойде, намери ги заспали; и каза на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш? 38 Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно. 39 И пак отиде и се помоли, като каза същите думи. 40 И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натежали; и не знаеха какво да Му отговорят. 41 И дойде трети път и им каза: Още ли спите и почивате? Достатъчно! Дойде часът! Ето, Човешкият Син бива предаден в ръцете на грешниците. 42 Станете да вървим; ето, приближи се онзи, който Ме предава.

Залавянето на Исус Христос

43 И веднага, докато Той говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с мечове и сопи, изпратени от главните свещеници, книжниците и старейшините. 44 А онзи, който Го предаваше, беше им дал знак, като каза: Когото целуна за поздрав – Той е; хванете Го и Го заведете, като Го пазите здраво. 45 И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! И Го целуна. 46 И те сложиха ръце на Него и Го хванаха. 47 А един от стоящите там измъкна меча си, удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото. 48 Исус заговори и им каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи да Ме уловите? 49 Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но това стана, за да се сбъднат Писанията. 50 Тогава всички Го оставиха и се разбягаха. 51 И един младеж Го следваше, обвит с плащеница на голо; и те го хванаха. 52 А той, като остави плащеницата, избяга гол.

Исус Христос на съд пред Синедриона

53 И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събраха и всички главни свещеници, и старейшините, и книжниците. 54 А Петър Го беше следвал отдалеч до вътре в двора на първосвещеника и седеше заедно със слугите, и се грееше на огъня. 55 И главните свещеници и целият Синедрион търсеха свидетелство против Исус, за да Го предадат на смърт, но не намериха. 56 Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им се различаваха. 57 После някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него, като казаха: 58 Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен. 59 Но и в това свидетелствата им се различаваха. 60 Тогава първосвещеникът се изправи насред Синедриона и попита Исус: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб? 61 А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита: Ти ли си Христос, Син на Благословения? 62 А Исус каза: Аз съм; и ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Всесилния* и идещ с небесните облаци. 63 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели? 64 Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание. 65 И някои започнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай! И служителите, като Го хванаха, Му удряха плесници.

Отричането на ап. Петър

66 И когато Петър беше долу, на двора, дойде една от слугините на първосвещеника; 67 и като видя Петър, че се грее, вгледа се в него и каза: И ти беше с Исус Назарянина. 68 А той се отрече и каза: Нито зная, нито разбирам какво говориш. И излезе вън в преддверието и петелът пропя. 69 Но слугинята го видя и пак започна да казва на стоящите там: Този е от тях. 70 А той пак се отрече. След малко стоящите там пак казаха на Петър: Наистина си от тях, защото си галилеянин и говорът те издава. 71 А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек, за Когото говорите. 72 И начаса петелът пропя втори път. И Петър си спомни думите, които Исус му беше казал: Преди петелът да пропее два пъти, три пъти ще се отречеш от Мен. И като се замисли за това, заплака.

Markus 14 | English Standard Version Библия, ревизирано издание