Lukas 9 | English Standard Version

Jesus Sends Out the Twelve Apostles

1 And he called the twelve together and gave them power and authority over all demons and to cure diseases, 2 and he sent them out to proclaim the kingdom of God and to heal. 3 And he said to them, “Take nothing for your journey, no staff, nor bag, nor bread, nor money; and do not have two tunics.* 4 And whatever house you enter, stay there, and from there depart. 5 And wherever they do not receive you, when you leave that town shake off the dust from your feet as a testimony against them.” 6 And they departed and went through the villages, preaching the gospel and healing everywhere.

Herod Is Perplexed by Jesus

7 Now Herod the tetrarch heard about all that was happening, and he was perplexed, because it was said by some that John had been raised from the dead, 8 by some that Elijah had appeared, and by others that one of the prophets of old had risen. 9 Herod said, “John I beheaded, but who is this about whom I hear such things?” And he sought to see him.

Jesus Feeds the Five Thousand

10 On their return the apostles told him all that they had done. And he took them and withdrew apart to a town called Bethsaida. 11 When the crowds learned it, they followed him, and he welcomed them and spoke to them of the kingdom of God and cured those who had need of healing. 12 Now the day began to wear away, and the twelve came and said to him, “Send the crowd away to go into the surrounding villages and countryside to find lodging and get provisions, for we are here in a desolate place.” 13 But he said to them, “You give them something to eat.” They said, “We have no more than five loaves and two fish—unless we are to go and buy food for all these people.” 14 For there were about five thousand men. And he said to his disciples, “Have them sit down in groups of about fifty each.” 15 And they did so, and had them all sit down. 16 And taking the five loaves and the two fish, he looked up to heaven and said a blessing over them. Then he broke the loaves and gave them to the disciples to set before the crowd. 17 And they all ate and were satisfied. And what was left over was picked up, twelve baskets of broken pieces.

Peter Confesses Jesus as the Christ

18 Now it happened that as he was praying alone, the disciples were with him. And he asked them, “Who do the crowds say that I am?” 19 And they answered, “John the Baptist. But others say, Elijah, and others, that one of the prophets of old has risen.” 20 Then he said to them, “But who do you say that I am?” And Peter answered, “The Christ of God.”

Jesus Foretells His Death

21 And he strictly charged and commanded them to tell this to no one, 22 saying, “The Son of Man must suffer many things and be rejected by the elders and chief priests and scribes, and be killed, and on the third day be raised.”

Take Up Your Cross and Follow Jesus

23 And he said to all, “If anyone would come after me, let him deny himself and take up his cross daily and follow me. 24 For whoever would save his life will lose it, but whoever loses his life for my sake will save it. 25 For what does it profit a man if he gains the whole world and loses or forfeits himself? 26 For whoever is ashamed of me and of my words, of him will the Son of Man be ashamed when he comes in his glory and the glory of the Father and of the holy angels. 27 But I tell you truly, there are some standing here who will not taste death until they see the kingdom of God.”

The Transfiguration

28 Now about eight days after these sayings he took with him Peter and John and James and went up on the mountain to pray. 29 And as he was praying, the appearance of his face was altered, and his clothing became dazzling white. 30 And behold, two men were talking with him, Moses and Elijah, 31 who appeared in glory and spoke of his departure,* which he was about to accomplish at Jerusalem. 32 Now Peter and those who were with him were heavy with sleep, but when they became fully awake they saw his glory and the two men who stood with him. 33 And as the men were parting from him, Peter said to Jesus, “Master, it is good that we are here. Let us make three tents, one for you and one for Moses and one for Elijah”—not knowing what he said. 34 As he was saying these things, a cloud came and overshadowed them, and they were afraid as they entered the cloud. 35 And a voice came out of the cloud, saying, “This is my Son, my Chosen One;* listen to him!” 36 And when the voice had spoken, Jesus was found alone. And they kept silent and told no one in those days anything of what they had seen.

Jesus Heals a Boy with an Unclean Spirit

37 On the next day, when they had come down from the mountain, a great crowd met him. 38 And behold, a man from the crowd cried out, “Teacher, I beg you to look at my son, for he is my only child. 39 And behold, a spirit seizes him, and he suddenly cries out. It convulses him so that he foams at the mouth, and shatters him, and will hardly leave him. 40 And I begged your disciples to cast it out, but they could not.” 41 Jesus answered, “O faithless and twisted generation, how long am I to be with you and bear with you? Bring your son here.” 42 While he was coming, the demon threw him to the ground and convulsed him. But Jesus rebuked the unclean spirit and healed the boy, and gave him back to his father.

Jesus Again Foretells His Death

43 And all were astonished at the majesty of God. But while they were all marveling at everything he was doing, Jesus* said to his disciples, 44 “Let these words sink into your ears: The Son of Man is about to be delivered into the hands of men.” 45 But they did not understand this saying, and it was concealed from them, so that they might not perceive it. And they were afraid to ask him about this saying.

Who Is the Greatest?

46 An argument arose among them as to which of them was the greatest. 47 But Jesus, knowing the reasoning of their hearts, took a child and put him by his side 48 and said to them, “Whoever receives this child in my name receives me, and whoever receives me receives him who sent me. For he who is least among you all is the one who is great.”

Anyone Not Against Us Is For Us

49 John answered, “Master, we saw someone casting out demons in your name, and we tried to stop him, because he does not follow with us.” 50 But Jesus said to him, “Do not stop him, for the one who is not against you is for you.”

A Samaritan Village Rejects Jesus

51 When the days drew near for him to be taken up, he set his face to go to Jerusalem. 52 And he sent messengers ahead of him, who went and entered a village of the Samaritans, to make preparations for him. 53 But the people did not receive him, because his face was set toward Jerusalem. 54 And when his disciples James and John saw it, they said, “Lord, do you want us to tell fire to come down from heaven and consume them?”* 55 But he turned and rebuked them.* 56 And they went on to another village.

The Cost of Following Jesus

57 As they were going along the road, someone said to him, “I will follow you wherever you go.” 58 And Jesus said to him, “Foxes have holes, and birds of the air have nests, but the Son of Man has nowhere to lay his head.” 59 To another he said, “Follow me.” But he said, “Lord, let me first go and bury my father.” 60 And Jesus* said to him, “Leave the dead to bury their own dead. But as for you, go and proclaim the kingdom of God.” 61 Yet another said, “I will follow you, Lord, but let me first say farewell to those at my home.” 62 Jesus said to him, “No one who puts his hand to the plow and looks back is fit for the kingdom of God.”

Библия, ревизирано издание

Изпращането на дванадесетте апостоли

1 И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове и да изцеляват болести. 2 И ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болните. 3 Исус им каза: Не вземайте нищо за път – нито тояга, нито торба, нито хляб, нито пари, нито да имате по две ризи. 4 И в която къща влезете, там отсядайте и оттам тръгвайте на път. 5 И ако някои не ви приемат, когато излизате от онзи град, отърсете и праха от краката си за свидетелство против тях. 6 И те тръгнаха и отиваха по селата, и проповядваха благовестието, и изцеляваха навсякъде. 7 А четвъртовластникът Ирод чу за всичко, което ставало, и беше в недоумение; защото някои казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите; 8 други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал. 9 И Ирод каза: Йоан аз обезглавих; но Кой е Този, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.

Нахранването на пет хиляди души

10 И като се върнаха апостолите, разказаха на Исус всичко, което бяха извършили; и Той ги отведе и се оттегли насаме в уединено място близо до един град, наречен Витсаида. 11 А множествата, като разбраха това, отидоха след Него; и Той ги посрещна с готовност и им говореше за Божието царство, и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление. 12 И когато денят започна да преваля, дванадесетте се приближиха и Му казаха: Разпусни множеството, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тук сме в уединено място. 13 Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те отвърнаха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен да отидем и да купим храна за всички тези хора? 14 (Защото имаше около пет хиляди мъже.) И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души. 15 Те направиха така и накараха всички да насядат. 16 А Той взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа. 17 И ядоха, и всички се наситиха; и вдигнаха останалите им къшеи – дванадесет коша.

Петър изповядва кой е Исус

18 И когато Той се молеше насаме и учениците бяха с Него, ги попита: Според както говорят хората, Кой съм Аз? 19 А те отговориха: Едни казват, че си Йоан Кръстител; а други – Илия; трети пък – че един от старовременните пророци е възкръснал. 20 Тогава им каза: А вие какво казвате: Кой съм Аз? Петър Му отговори: Ти си Божият Помазаник*. 21 А Той им заръча и заповяда да не говорят с никого за това, като каза: 22 Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен.

Следване на Исус Христос

23 Каза още и на всички: Ако някой иска да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва. 24 Защото, който иска да спаси живота си*, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси. 25 Понеже каква полза за човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си? 26 Защото ако се срамува някой от Мен и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отца и на Своите ангели. 27 А ви казвам наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство.

Преображение

28 И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се качи на планината да се моли. 29 И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и блестящо. 30 И, ето, двама мъже говореха с Него; те бяха Моисей и Илия, 31 които се явиха в слава и говориха за смъртта* Му, с която Му предстоеше да завърши*живота Си в Йерусалим. 32 А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. 33 И когато те се разделиха с Него, Петър каза на Исус: Наставнико, добре е да сме тук; и нека направим три шатри: за Теб една, за Моисей една и една за Илия, без да знае какво казва. 34 А докато казваше това, дойде облак и ги засени; и учениците се изплашиха, като влязоха в облака. 35 И от облака дойде глас, който каза: Този е Моят Син, Моят Избраник; Него слушайте. 36 И когато престана гласът, Исус остана сам. И те замълчаха и през онези дни не казваха на никого нищо от това, което бяха видели.

Изцелението на бесноватия младеж

37 А на следващия ден, когато слязоха от планината, посрещна Го голямо множество. 38 И, ето, един човек от множеството извика: Учителю, моля Ти се, погледни милостиво на сина ми, защото ми е единствено дете. 39 И, ето, прихваща го някакъв дух и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го разтерзава, едва го напуска. 40 Помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха. 41 Исус отговори: Роде невярващ и развратен, докога ще съм с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук. 42 И още докато се приближаваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето и го върна на баща му. 43 И всички се удивляваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на това, което правеше, Той каза на учениците Си:

Предсказание за съда

44 Вложете в ушите си тези думи: Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце. 45 Но те не разбраха смисъла на тези думи; те бяха скрити от тях, за да не ги разберат; а се бояха да Го попитат за тези думи.

Спорът между учениците за първенство

46 И между тях възникна пререкание кой от тях ще бъде най-големият. 47 А Исус, като прозря мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си и им каза: 48 Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този, Който Ме е изпратил; защото, който е най-малък между всички вас, той е най-голям.

„Който не е против вас, е на ваша страна“

49 А Йоан се обърна към Него и каза: Наставнико, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му забранихме, защото не върви с нас. 50 А Исус му каза: Не му забранявайте; защото, който не е против вас, е на ваша страна.

На път за Йерусалим. Негостоприемството на самаряните

51 И когато се навършваха дните да бъде взет от света, Той тръгна по пътя към Йерусалим. 52 И изпрати пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят стая за Него. 53 Но там не Го приеха, защото имаше вид на пътник за* Йерусалим. 54 Като видяха това учениците Му Яков и Йоан, казаха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби както направи и Илия? 55 А Той се обърна и ги смъмра и каза: „Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси“. 56 И отидоха в друго село.

Какви трябва да са последователите на Исус Христос

57 А като вървяха по пътя, един човек Му каза: Ще Те следвам, където и да идеш. 58 Исус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици гнезда, а Човешкият Син няма къде глава да подслони. 59 А на друг каза: Върви след Мен. А той отвърна: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си. 60 Но Той му каза: Остави мъртвите да погребат своите мъртъвци, а ти иди и прогласявай Божието царство. 61 А друг каза: Ще дойда след Тебе, Господи, но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си. 62 А Исус му каза: Никой, който е сложил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.

Lukas 9 | English Standard Version Библия, ревизирано издание