Lukas 10 | English Standard Version

Jesus Sends Out the Seventy-Two

1 After this the Lord appointed seventy-two* others and sent them on ahead of him, two by two, into every town and place where he himself was about to go. 2 And he said to them, “The harvest is plentiful, but the laborers are few. Therefore pray earnestly to the Lord of the harvest to send out laborers into his harvest. 3 Go your way; behold, I am sending you out as lambs in the midst of wolves. 4 Carry no moneybag, no knapsack, no sandals, and greet no one on the road. 5 Whatever house you enter, first say, ‘Peace be to this house!’ 6 And if a son of peace is there, your peace will rest upon him. But if not, it will return to you. 7 And remain in the same house, eating and drinking what they provide, for the laborer deserves his wages. Do not go from house to house. 8 Whenever you enter a town and they receive you, eat what is set before you. 9 Heal the sick in it and say to them, ‘The kingdom of God has come near to you.’ 10 But whenever you enter a town and they do not receive you, go into its streets and say, 11 ‘Even the dust of your town that clings to our feet we wipe off against you. Nevertheless know this, that the kingdom of God has come near.’ 12 I tell you, it will be more bearable on that day for Sodom than for that town.

Woe to Unrepentant Cities

13 “Woe to you, Chorazin! Woe to you, Bethsaida! For if the mighty works done in you had been done in Tyre and Sidon, they would have repented long ago, sitting in sackcloth and ashes. 14 But it will be more bearable in the judgment for Tyre and Sidon than for you. 15 And you, Capernaum, will you be exalted to heaven? You shall be brought down to Hades. 16 “The one who hears you hears me, and the one who rejects you rejects me, and the one who rejects me rejects him who sent me.”

The Return of the Seventy-Two

17 The seventy-two returned with joy, saying, “Lord, even the demons are subject to us in your name!” 18 And he said to them, “I saw Satan fall like lightning from heaven. 19 Behold, I have given you authority to tread on serpents and scorpions, and over all the power of the enemy, and nothing shall hurt you. 20 Nevertheless, do not rejoice in this, that the spirits are subject to you, but rejoice that your names are written in heaven.”

Jesus Rejoices in the Father’s Will

21 In that same hour he rejoiced in the Holy Spirit and said, “I thank you, Father, Lord of heaven and earth, that you have hidden these things from the wise and understanding and revealed them to little children; yes, Father, for such was your gracious will.* 22 All things have been handed over to me by my Father, and no one knows who the Son is except the Father, or who the Father is except the Son and anyone to whom the Son chooses to reveal him.” 23 Then turning to the disciples he said privately, “Blessed are the eyes that see what you see! 24 For I tell you that many prophets and kings desired to see what you see, and did not see it, and to hear what you hear, and did not hear it.”

The Parable of the Good Samaritan

25 And behold, a lawyer stood up to put him to the test, saying, “Teacher, what shall I do to inherit eternal life?” 26 He said to him, “What is written in the Law? How do you read it?” 27 And he answered, “You shall love the Lord your God with all your heart and with all your soul and with all your strength and with all your mind, and your neighbor as yourself.” 28 And he said to him, “You have answered correctly; do this, and you will live.” 29 But he, desiring to justify himself, said to Jesus, “And who is my neighbor?” 30 Jesus replied, “A man was going down from Jerusalem to Jericho, and he fell among robbers, who stripped him and beat him and departed, leaving him half dead. 31 Now by chance a priest was going down that road, and when he saw him he passed by on the other side. 32 So likewise a Levite, when he came to the place and saw him, passed by on the other side. 33 But a Samaritan, as he journeyed, came to where he was, and when he saw him, he had compassion. 34 He went to him and bound up his wounds, pouring on oil and wine. Then he set him on his own animal and brought him to an inn and took care of him. 35 And the next day he took out two denarii* and gave them to the innkeeper, saying, ‘Take care of him, and whatever more you spend, I will repay you when I come back.’ 36 Which of these three, do you think, proved to be a neighbor to the man who fell among the robbers?” 37 He said, “The one who showed him mercy.” And Jesus said to him, “You go, and do likewise.”

Martha and Mary

38 Now as they went on their way, Jesus* entered a village. And a woman named Martha welcomed him into her house. 39 And she had a sister called Mary, who sat at the Lord’s feet and listened to his teaching. 40 But Martha was distracted with much serving. And she went up to him and said, “Lord, do you not care that my sister has left me to serve alone? Tell her then to help me.” 41 But the Lord answered her, “Martha, Martha, you are anxious and troubled about many things, 42 but one thing is necessary.* Mary has chosen the good portion, which will not be taken away from her.”

Библия, ревизирано издание

Изпращането на седемдесет ученици

1 След това Господ определи други седемдесет души и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, където сам Той щеше да отиде. 2 И им каза: Жътвата е изобилна, а работниците малко; затова се молете на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си. 3 Идете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци. 4 Не носете нито кесия, нито торба, нито обувки и никого по пътя не поздравявайте. 5 И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на този дом! 6 И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне към вас. 7 И в същата къща отсядайте и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща. 8 Когато влизате в някой град и те ви приемат, яжте каквото ви сложат 9 и изцелявайте болните в него, и им казвайте: Божието царство е наближило до вас. 10 А като влезете в някой град и те не ви приемат, излезте на улиците му и кажете: 11 И праха, който е полепнал по краката ни от вашия град, отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило. 12 Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в онзи ден, отколкото на този град.

Упреци към непокаялите се градове

13 Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седнали във вретище и пепел. 14 Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас. 15 И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще се провалиш! 16 Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мен отхвърля; а който отхвърля Мен, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.

Завръщането на седемдесетте ученици

17 И седемдесетте се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете ни се покоряват. 18 А Той им каза: Видях Сатана да пада от небето като светкавица. 19 Ето, дадох ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви навреди. 20 Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а се радвайте, че имената ви са написани на небесата. 21 В същия час Исус се възрадва в Духа и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, затова, че си укрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно. 22 Всичко Ми е предадено от Моя Отец; и освен Отец никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец освен Сина и онзи, на когото Синът би благоволил да Го открие. 23 И като се обърна към учениците, каза им насаме: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. 24 Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, и не чуха.

Най-голямата заповед

25 И, ето, някой законник се изправи и Го изпитваше, като каза: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот? 26 А Той му каза: Какво е писано в закона, какво четеш? 27 А той отговори: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и всичкия си ум и ближния си както себе си.“ 28 Исус му каза: Правилно отговори; това прави и ще живееш.

Притча за добрия самарянин

29 Но той, понеже искаше да оправдае себе си, каза на Исус: А кой е моят ближен? 30 Исус отговори: Някой си човек слизаше от Йерусалим в Йерихон; и се натъкна на разбойници, които го съблякоха и нараниха, и си отидоха, като го оставиха полумъртъв. 31 А случайно един свещеник слизаше по онзи път и като го видя, отмина на отсрещната страна. 32 Също и един левит, като стигна до това място и го видя, отмина на отсрещната страна. 33 Но един самарянин, като пътуваше, дойде на мястото, където беше той, и като го видя, смили се, 34 приближи се и превърза раните му, като изля на тях елей и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него. 35 И на следващия ден извади два динария, даде ги на гостилничаря и каза: Погрижи се за него; и каквото повече похарчиш, на връщане аз ще ти заплатя. 36 Кой от тези трима ти се вижда да се е показал ближен на нападнатия от разбойниците? 37 Той отговори: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави така.

При Марта и Мария

38 И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си. 39 Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му. 40 А Марта, понеже се улисваше в голямо шетане, пристъпи и каза: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи да ми помогне. 41 Но Господ отговори: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща; 42 но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея.

Lukas 10 | English Standard Version Библия, ревизирано издание