1One Sabbath, when he went to dine at the house of a ruler of the Pharisees, they were watching him carefully.2And behold, there was a man before him who had dropsy.3And Jesus responded to the lawyers and Pharisees, saying, “Is it lawful to heal on the Sabbath, or not?”4But they remained silent. Then he took him and healed him and sent him away.5And he said to them, “Which of you, having a son* or an ox that has fallen into a well on a Sabbath day, will not immediately pull him out?”6And they could not reply to these things.
The Parable of the Wedding Feast
7Now he told a parable to those who were invited, when he noticed how they chose the places of honor, saying to them,8“When you are invited by someone to a wedding feast, do not sit down in a place of honor, lest someone more distinguished than you be invited by him,9and he who invited you both will come and say to you, ‘Give your place to this person,’ and then you will begin with shame to take the lowest place.10But when you are invited, go and sit in the lowest place, so that when your host comes he may say to you, ‘Friend, move up higher.’ Then you will be honored in the presence of all who sit at table with you.11For everyone who exalts himself will be humbled, and he who humbles himself will be exalted.”
The Parable of the Great Banquet
12He said also to the man who had invited him, “When you give a dinner or a banquet, do not invite your friends or your brothers* or your relatives or rich neighbors, lest they also invite you in return and you be repaid.13But when you give a feast, invite the poor, the crippled, the lame, the blind,14and you will be blessed, because they cannot repay you. For you will be repaid at the resurrection of the just.”15When one of those who reclined at table with him heard these things, he said to him, “Blessed is everyone who will eat bread in the kingdom of God!”16But he said to him, “A man once gave a great banquet and invited many.17And at the time for the banquet he sent his servant* to say to those who had been invited, ‘Come, for everything is now ready.’18But they all alike began to make excuses. The first said to him, ‘I have bought a field, and I must go out and see it. Please have me excused.’19And another said, ‘I have bought five yoke of oxen, and I go to examine them. Please have me excused.’20And another said, ‘I have married a wife, and therefore I cannot come.’21So the servant came and reported these things to his master. Then the master of the house became angry and said to his servant, ‘Go out quickly to the streets and lanes of the city, and bring in the poor and crippled and blind and lame.’22And the servant said, ‘Sir, what you commanded has been done, and still there is room.’23And the master said to the servant, ‘Go out to the highways and hedges and compel people to come in, that my house may be filled.24For I tell you,* none of those men who were invited shall taste my banquet.’”
The Cost of Discipleship
25Now great crowds accompanied him, and he turned and said to them,26“If anyone comes to me and does not hate his own father and mother and wife and children and brothers and sisters, yes, and even his own life, he cannot be my disciple.27Whoever does not bear his own cross and come after me cannot be my disciple.28For which of you, desiring to build a tower, does not first sit down and count the cost, whether he has enough to complete it?29Otherwise, when he has laid a foundation and is not able to finish, all who see it begin to mock him,30saying, ‘This man began to build and was not able to finish.’31Or what king, going out to encounter another king in war, will not sit down first and deliberate whether he is able with ten thousand to meet him who comes against him with twenty thousand?32And if not, while the other is yet a great way off, he sends a delegation and asks for terms of peace.33So therefore, any one of you who does not renounce all that he has cannot be my disciple.
Salt Without Taste Is Worthless
34“Salt is good, but if salt has lost its taste, how shall its saltiness be restored?35It is of no use either for the soil or for the manure pile. It is thrown away. He who has ears to hear, let him hear.”
Библия, ревизирано издание
Христос изцелява в събота
1Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските водачи, те Го наблюдаваха.2И, ето, пред Него имаше един човек, страдащ от воднянка.3И Исус заговори на законниците и фарисеите: Позволено ли е да лекува някой в събота или не?4А те мълчаха. И Той, като хвана човека, изцели го и го пусна.5И им каза: Ако падне оселът или волът на някого от вас в кладенец, няма ли той в същия час да го извлече и в съботен ден?6И не можаха да отговорят на това.
За гостите и домакините
7А като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им една притча:8Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от теб9и да дойде този, който е поканил и теб, и него, и да ти каже: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще започнеш със срам да заемаш последното място.10Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти каже: Приятелю, мини по-напред. Тогава ще имаш почит пред всички тези, които седят с тебе на трапезата.11Защото всеки, който възвисява себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.12Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, недей да каниш приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде отплатено.13А когато даваш угощение, покани сиромаси, недъгави, куци, слепи;14и ще бъдеш блажен, понеже те нямат с какво да ти се отплатят, защото ще ти бъде отплатено при възкресението на праведните.
Притча за поканените на голямата вечеря
15И като чу това един от седящите с Него, Му каза: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.16А Той му каза: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.17И в часа на вечерята изпрати слугата си да каже на поканените: Елате, понеже всичко вече е готово.18А те всички започнаха единодушно да се извиняват. Първият му каза: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.19Друг каза: Купих си пет впряга волове и отивам да ги опитам; моля ти се, извини ме.20А друг каза: Ожених се и затова не мога да дойда.21И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен каза на слугата си: Излез бързо на градските улици и пътеки и доведи тук сиромасите, недъгавите, слепите и куците.22Слугата отвърна: Господарю, каквото си заповядал, стана; и още място има.23И господарят каза на слугата: Излез по пътищата и по оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;24защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.
Изисквания към учениците
25А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им каза:26Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си, децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот*, не може да бъде Мой ученик.27Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.28Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я довърши?29Да не би, като положи основа, а не може да довърши, всички, които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:30Този човек почна да гради, но не можа да довърши.31Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, няма да седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да устои против този, който идва срещу него с двадесет хиляди?32Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.33И така, ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик.34Наистина добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?35Тя не струва нито за земята, нито за тор; а я изхвърлят навън. Който има уши да слуша, нека слуша.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.