Lukas 13 | English Standard Version

Repent or Perish

1 There were some present at that very time who told him about the Galileans whose blood Pilate had mingled with their sacrifices. 2 And he answered them, “Do you think that these Galileans were worse sinners than all the other Galileans, because they suffered in this way? 3 No, I tell you; but unless you repent, you will all likewise perish. 4 Or those eighteen on whom the tower in Siloam fell and killed them: do you think that they were worse offenders than all the others who lived in Jerusalem? 5 No, I tell you; but unless you repent, you will all likewise perish.”

The Parable of the Barren Fig Tree

6 And he told this parable: “A man had a fig tree planted in his vineyard, and he came seeking fruit on it and found none. 7 And he said to the vinedresser, ‘Look, for three years now I have come seeking fruit on this fig tree, and I find none. Cut it down. Why should it use up the ground?’ 8 And he answered him, ‘Sir, let it alone this year also, until I dig around it and put on manure. 9 Then if it should bear fruit next year, well and good; but if not, you can cut it down.’”

A Woman with a Disabling Spirit

10 Now he was teaching in one of the synagogues on the Sabbath. 11 And behold, there was a woman who had had a disabling spirit for eighteen years. She was bent over and could not fully straighten herself. 12 When Jesus saw her, he called her over and said to her, “Woman, you are freed from your disability.” 13 And he laid his hands on her, and immediately she was made straight, and she glorified God. 14 But the ruler of the synagogue, indignant because Jesus had healed on the Sabbath, said to the people, “There are six days in which work ought to be done. Come on those days and be healed, and not on the Sabbath day.” 15 Then the Lord answered him, “You hypocrites! Does not each of you on the Sabbath untie his ox or his donkey from the manger and lead it away to water it? 16 And ought not this woman, a daughter of Abraham whom Satan bound for eighteen years, be loosed from this bond on the Sabbath day?” 17 As he said these things, all his adversaries were put to shame, and all the people rejoiced at all the glorious things that were done by him.

The Mustard Seed and the Leaven

18 He said therefore, “What is the kingdom of God like? And to what shall I compare it? 19 It is like a grain of mustard seed that a man took and sowed in his garden, and it grew and became a tree, and the birds of the air made nests in its branches.” 20 And again he said, “To what shall I compare the kingdom of God? 21 It is like leaven that a woman took and hid in three measures of flour, until it was all leavened.”

The Narrow Door

22 He went on his way through towns and villages, teaching and journeying toward Jerusalem. 23 And someone said to him, “Lord, will those who are saved be few?” And he said to them, 24 “Strive to enter through the narrow door. For many, I tell you, will seek to enter and will not be able. 25 When once the master of the house has risen and shut the door, and you begin to stand outside and to knock at the door, saying, ‘Lord, open to us,’ then he will answer you, ‘I do not know where you come from.’ 26 Then you will begin to say, ‘We ate and drank in your presence, and you taught in our streets.’ 27 But he will say, ‘I tell you, I do not know where you come from. Depart from me, all you workers of evil!’ 28 In that place there will be weeping and gnashing of teeth, when you see Abraham and Isaac and Jacob and all the prophets in the kingdom of God but you yourselves cast out. 29 And people will come from east and west, and from north and south, and recline at table in the kingdom of God. 30 And behold, some are last who will be first, and some are first who will be last.”

Lament over Jerusalem

31 At that very hour some Pharisees came and said to him, “Get away from here, for Herod wants to kill you.” 32 And he said to them, “Go and tell that fox, ‘Behold, I cast out demons and perform cures today and tomorrow, and the third day I finish my course. 33 Nevertheless, I must go on my way today and tomorrow and the day following, for it cannot be that a prophet should perish away from Jerusalem.’ 34 O Jerusalem, Jerusalem, the city that kills the prophets and stones those who are sent to it! How often would I have gathered your children together as a hen gathers her brood under her wings, and you were not willing! 35 Behold, your house is forsaken. And I tell you, you will not see me until you say, ‘Blessed is he who comes in the name of the Lord!’”

Библия, ревизирано издание

Призив за покаяние

1 В същото време присъстваха някои, които известиха на Исус за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им. 2 И Той им отговори: Мислите ли, че тези галилеяни са били най-грешни измежду всички галилеяни, понеже са пострадали така? 3 Казвам ви: Не; но ако не се покаете, всички така ще загинете. 4 Или мислите ли, че онези осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги уби, бяха по-големи престъпници от всички човеци, които живеят в Йерусалим? 5 Казвам ви: Не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.

Притча за безплодната смокиня

6 Каза и тази притча: Някой си имаше в лозето си посадена смокиня; и дойде да търси плод на нея, но не намери. 7 И каза на лозаря: Ето, три години вече идвам да търся плод на тази смокиня, но не намирам. Отсечи я, защо да изтощава земята? 8 А той му отговори: Господарю, остави я и това лято, докато разкопая около нея и насипя тор; 9 и ако след това даде плод, добре, но ако не даде, ще я отсечеш. 10 И една събота Той поучаваше в една от синагогите; 11 и, ето, една жена, която имаше дух, който беше причинявал немощ за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи. 12 А Исус, като я видя, повика я и каза: Жено, освободена си от твоята немощ. 13 И положи ръце на нея; и начаса тя се изправи и славеше Бога. 14 А началникът на синагогата, като негодуваше, че Исус я изцели в събота, заговори на множеството: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях идвайте и се изцелявайте, а не в съботен ден. 15 Но Господ му каза: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и не го ли завежда да го напои? 16 А тази Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тази връзка в съботен ден? 17 И като каза това, всичките Му противници бяха посрамени и цялото множество се радваше за всички славни дела, които се вършеха от Него.

Притча за синаповото зърно и кваса

18 Тогава каза: На какво прилича Божието царство и на какво да го уподобя? 19 Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици гнездяха по клоните му. 20 И пак каза: На какво да уподобя Божието царство? 21 Прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото.

Тясната врата

22 И по пътя Си за Йерусалим минаваше през градовете и селата и поучаваше. 23 И някой Му каза: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А той им каза: 24 Подвизавайте се да влезете през тясната врата; защото ви казвам, мнозина ще се стремят да влязат и няма да могат. 25 След като стане домакинът и затвори вратата, и вие, като останете навън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи, отвори; а Той в отговор ще ви каже: Не ви познавам откъде сте. 26 Тогава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Теб; и по нашите улици си поучавал. 27 А Той ще отговори: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда. 28 Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраам, Исак, Яков и всички пророци в Божието царство, а себе си – изпъдени навън. 29 И ще дойдат от изток и запад, от север и юг и ще седнат на празничната трапеза в Божието царство. 30 И, ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.

Христос плаче за Йерусалим

31 В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и си иди оттук, защото Ирод иска да Те убие. 32 Исус им каза: Идете, кажете на тази лисица: Ето, изгонвам бесове и изцелявам днес и утре, и на третия ден ще свърша. 33 Обаче днес и утре, и други ден трябва да пътувам; защото не е възможно пророк да загине извън Йерусалим. 34 Йерусалиме! Йерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите деца, както кокошка прибира пилците си под крилата си, но не искахте! 35 Ето, вашият дом ви се оставя пуст; и ви казвам, няма да Ме видите, докато не кажете: Благословен, Който иде в Господнето име.

Lukas 13 | English Standard Version Библия, ревизирано издание