1.Samuel 17 | English Standard Version

David and Goliath

1 Now the Philistines gathered their armies for battle. And they were gathered at Socoh, which belongs to Judah, and encamped between Socoh and Azekah, in Ephes-dammim. 2 And Saul and the men of Israel were gathered, and encamped in the Valley of Elah, and drew up in line of battle against the Philistines. 3 And the Philistines stood on the mountain on the one side, and Israel stood on the mountain on the other side, with a valley between them. 4 And there came out from the camp of the Philistines a champion named Goliath of Gath, whose height was six* cubits* and a span. 5 He had a helmet of bronze on his head, and he was armed with a coat of mail, and the weight of the coat was five thousand shekels* of bronze. 6 And he had bronze armor on his legs, and a javelin of bronze slung between his shoulders. 7 The shaft of his spear was like a weaver’s beam, and his spear’s head weighed six hundred shekels of iron. And his shield-bearer went before him. 8 He stood and shouted to the ranks of Israel, “Why have you come out to draw up for battle? Am I not a Philistine, and are you not servants of Saul? Choose a man for yourselves, and let him come down to me. 9 If he is able to fight with me and kill me, then we will be your servants. But if I prevail against him and kill him, then you shall be our servants and serve us.” 10 And the Philistine said, “I defy the ranks of Israel this day. Give me a man, that we may fight together.” 11 When Saul and all Israel heard these words of the Philistine, they were dismayed and greatly afraid. 12 Now David was the son of an Ephrathite of Bethlehem in Judah, named Jesse, who had eight sons. In the days of Saul the man was already old and advanced in years.* 13 The three oldest sons of Jesse had followed Saul to the battle. And the names of his three sons who went to the battle were Eliab the firstborn, and next to him Abinadab, and the third Shammah. 14 David was the youngest. The three eldest followed Saul, 15 but David went back and forth from Saul to feed his father’s sheep at Bethlehem. 16 For forty days the Philistine came forward and took his stand, morning and evening. 17 And Jesse said to David his son, “Take for your brothers an ephah* of this parched grain, and these ten loaves, and carry them quickly to the camp to your brothers. 18 Also take these ten cheeses to the commander of their thousand. See if your brothers are well, and bring some token from them.” 19 Now Saul and they and all the men of Israel were in the Valley of Elah, fighting with the Philistines. 20 And David rose early in the morning and left the sheep with a keeper and took the provisions and went, as Jesse had commanded him. And he came to the encampment as the host was going out to the battle line, shouting the war cry. 21 And Israel and the Philistines drew up for battle, army against army. 22 And David left the things in charge of the keeper of the baggage and ran to the ranks and went and greeted his brothers. 23 As he talked with them, behold, the champion, the Philistine of Gath, Goliath by name, came up out of the ranks of the Philistines and spoke the same words as before. And David heard him. 24 All the men of Israel, when they saw the man, fled from him and were much afraid. 25 And the men of Israel said, “Have you seen this man who has come up? Surely he has come up to defy Israel. And the king will enrich the man who kills him with great riches and will give him his daughter and make his father’s house free in Israel.” 26 And David said to the men who stood by him, “What shall be done for the man who kills this Philistine and takes away the reproach from Israel? For who is this uncircumcised Philistine, that he should defy the armies of the living God?” 27 And the people answered him in the same way, “So shall it be done to the man who kills him.” 28 Now Eliab his eldest brother heard when he spoke to the men. And Eliab’s anger was kindled against David, and he said, “Why have you come down? And with whom have you left those few sheep in the wilderness? I know your presumption and the evil of your heart, for you have come down to see the battle.” 29 And David said, “What have I done now? Was it not but a word?” 30 And he turned away from him toward another, and spoke in the same way, and the people answered him again as before. 31 When the words that David spoke were heard, they repeated them before Saul, and he sent for him. 32 And David said to Saul, “Let no man’s heart fail because of him. Your servant will go and fight with this Philistine.” 33 And Saul said to David, “You are not able to go against this Philistine to fight with him, for you are but a youth, and he has been a man of war from his youth.” 34 But David said to Saul, “Your servant used to keep sheep for his father. And when there came a lion, or a bear, and took a lamb from the flock, 35 I went after him and struck him and delivered it out of his mouth. And if he arose against me, I caught him by his beard and struck him and killed him. 36 Your servant has struck down both lions and bears, and this uncircumcised Philistine shall be like one of them, for he has defied the armies of the living God.” 37 And David said, “The Lord who delivered me from the paw of the lion and from the paw of the bear will deliver me from the hand of this Philistine.” And Saul said to David, “Go, and the Lord be with you!” 38 Then Saul clothed David with his armor. He put a helmet of bronze on his head and clothed him with a coat of mail, 39 and David strapped his sword over his armor. And he tried in vain to go, for he had not tested them. Then David said to Saul, “I cannot go with these, for I have not tested them.” So David put them off. 40 Then he took his staff in his hand and chose five smooth stones from the brook and put them in his shepherd’s pouch. His sling was in his hand, and he approached the Philistine. 41 And the Philistine moved forward and came near to David, with his shield-bearer in front of him. 42 And when the Philistine looked and saw David, he disdained him, for he was but a youth, ruddy and handsome in appearance. 43 And the Philistine said to David, “Am I a dog, that you come to me with sticks?” And the Philistine cursed David by his gods. 44 The Philistine said to David, “Come to me, and I will give your flesh to the birds of the air and to the beasts of the field.” 45 Then David said to the Philistine, “You come to me with a sword and with a spear and with a javelin, but I come to you in the name of the Lord of hosts, the God of the armies of Israel, whom you have defied. 46 This day the Lord will deliver you into my hand, and I will strike you down and cut off your head. And I will give the dead bodies of the host of the Philistines this day to the birds of the air and to the wild beasts of the earth, that all the earth may know that there is a God in Israel, 47 and that all this assembly may know that the Lord saves not with sword and spear. For the battle is the Lord’s, and he will give you into our hand.” 48 When the Philistine arose and came and drew near to meet David, David ran quickly toward the battle line to meet the Philistine. 49 And David put his hand in his bag and took out a stone and slung it and struck the Philistine on his forehead. The stone sank into his forehead, and he fell on his face to the ground. 50 So David prevailed over the Philistine with a sling and with a stone, and struck the Philistine and killed him. There was no sword in the hand of David. 51 Then David ran and stood over the Philistine and took his sword and drew it out of its sheath and killed him and cut off his head with it. When the Philistines saw that their champion was dead, they fled. 52 And the men of Israel and Judah rose with a shout and pursued the Philistines as far as Gath* and the gates of Ekron, so that the wounded Philistines fell on the way from Shaaraim as far as Gath and Ekron. 53 And the people of Israel came back from chasing the Philistines, and they plundered their camp. 54 And David took the head of the Philistine and brought it to Jerusalem, but he put his armor in his tent. 55 As soon as Saul saw David go out against the Philistine, he said to Abner, the commander of the army, “Abner, whose son is this youth?” And Abner said, “As your soul lives, O king, I do not know.” 56 And the king said, “Inquire whose son the boy is.” 57 And as soon as David returned from the striking down of the Philistine, Abner took him, and brought him before Saul with the head of the Philistine in his hand. 58 And Saul said to him, “Whose son are you, young man?” And David answered, “I am the son of your servant Jesse the Bethlehemite.”

Библия, ревизирано издание

Победата на Давид над Голиат

1 След това филистимците свикаха войските си за война, събраха се в Сокхот Юдин и разположиха стан в Ехес-дамим, между Сокхот и Азика. 2 А Саул и Израилевите мъже се събраха и разположиха стан в долината Ила, и се приготвиха за бой против филистимците. 3 Филистимците стояха на хълма от едната страна, а Израил стоеше на хълма от другата страна и долината беше между тях. 4 И от филистимския стан излезе юнак на име Голиат, от Гет, шест лакътя и една педя висок. 5 Той имаше меден шлем на главата си и беше облечен с люспеста броня. Тежестта на бронята беше пет хиляди сикъла мед. 6 Имаше медни наколенки на пищялите си и медно щитче на раменете си. 7 Дръжката на копието му беше като кросно на тъкач; и острието на копието му тежеше шестстотин сикъла желязо. Щитоносецът му вървеше пред него. 8 И той застана и извика към Израилевите редици: Защо излязохте да се биете? Не съм ли аз филистимец и вие Саулови слуги? Изберете си един мъж и нека слезе при мен. 9 Ако може да се бие с мен и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги. Но ако аз го надвия и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате. 10 Филистимецът каза още: Аз хвърлям презрение днес върху Израилевите редици. Дайте ми мъж да се бием двамата. 11 А Саул и целият Израил, когато чуха думите на филистимеца, се смаяха и се уплашиха много. 12 А Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем Юдейски, чието име беше Есей и който имаше осем сина. В Сауловите дни този човек имаше старейшински чин между хората. 13 Тримата по-големи сина на Есей бяха последвали Саул във войната; имената на тримата му сина, които отидоха на война, бяха: на първородния – Елиав, на втория след него – Авинадав, и на третия – Сама. 14 Давид беше най-младият; а тримата по-големи следваха Саул. 15 А Давид оставяше Саул, за да пасе овцете на баща си във Витлеем, и после пак се връщаше. 16 И филистимецът се приближаваше сутрин и вечер и се представяше четиридесет дни. 17 В това време Есей каза на сина си Давид: Вземи сега за братята си една ефа пържено жито и тези десет хляба и им ги занеси бързо в стана. 18 А тези десет пити сирене занеси на хилядника им. Виж здрави ли са братята ти и ми донеси вест от тях. 19 Саул и братята ти, и всички Израилеви мъже са в долината Ила, където се бият с филистимците. 20 И така, на сутринта Давид стана рано, остави овцете на пазач, взе нещата и отиде, както Есей му беше заповядал. Той отиде при оградата от коли, когато войската бе подредена за битката и с викове се готвеше за бой. 21 И Израил и филистимците се опълчиха войска срещу войска. 22 А Давид остави товара си при пазача на колите и като се завтече към войската, дойде и попита братята си за здравето им. 23 Докато разговаряше с тях, ето, юнакът, филистимецът от Гет на име Голиат, излезе от филистимските редици и повтори същите думи; и Давид го чу. 24 А всички Израилеви мъже, като видяха този мъж, побегнаха от него и много се уплашиха. 25 Израилевите мъже казваха: Видяхте ли този мъж, който излиза? Настина той излезе да хвърли презрение върху Израил; който обаче го убие, него царят ще надари с голямо богатство и ще му даде дъщеря си, и ще направи бащиния му дом свободен в Израил. 26 И Давид проговори на стоящите при него мъже: Какво ще стане с онзи, който порази този филистимец и премахне укора от Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, за да хвърли презрение върху войските на живия Бог? 27 И народът му отговори според казаните думи: Това ще бъде дадено на мъжа, който би го поразил. 28 А като чу Елиав, най-големият му брат, как Давид говореше на мъжете, Елиав се разгневи на Давид и каза: Защо си слязъл тук? И на кого си оставил малкото овце в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавството на сърцето ти. Ти си дошъл, за да видиш битката. 29 Давид отговори: Какво съм сторил сега? Няма ли причина? 30 И се обърна към друг и говори по същия начин; и народът пак му отговори, както преди това. 31 А когато се разчуха думите, които Давид казваше, ги известиха на Саул; и той го повика при себе си. 32 Давид каза на Саул: Да не отпада сърцето на никого заради този филистимец. Слугата ти ще иде и ще се бие с него. 33 Но Саул отвърна на Давид: Ти не можеш да идеш против този филистимец и да се биеш с него. Ти си дете, а той е войнствен мъж още от младостта си. 34 А Давид каза на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си; и когато връхлетеше лъв или мечка и грабнеше агне от стадото, 35 аз го подгонвах и го нападах, и отървавах грабнатото от устата му. А когато се нахвърляше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го и го убивах. 36 Слугата ти е убивал и лъв, и мечка. Този необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог. 37 Давид каза още: ГОСПОД, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, ще ме отърве и от ръката на този филистимец. И Саул каза на Давид: Върви; и ГОСПОД да бъде с тебе. 38 Тогава Саул облече Давид с облеклото си и сложи меден шлем на главата му, и го облече с броня. 39 Давид препаса неговия меч над облеклото му и се опита да походи, защото не беше свикнал с тях. И Давид каза на Саул: Не мога да ходя с тези оръжия, защото не съм свикнал. И Давид ги съблече. 40 Той взе тоягата си в ръка и като избра пет гладки камъка от потока, ги сложи в овчарската си торба. Тогава Давид започна да се приближава към филистимеца с прашката си в ръка. 41 И филистимецът идваше и се приближаваше към Давид; а щитоносецът му вървеше пред него. 42 И когато филистимецът се огледа и видя Давид, изгледа го с презрение, защото беше дете, беше рус и красив. 43 Филистимецът каза на Давид: Куче ли съм аз, че идваш против мене с тояга? И филистимецът прокле Давид с боговете си. 44 Филистимецът каза също на Давид: Ела при мен и ще дам месата ти на летящите птици и на земните зверове. 45 А Давид отвърна на филистимеца: Ти идваш против мене с меч, копие и сулица; а аз идвам против тебе в името на ГОСПОДА на Силите, Бога на Израилевите войски, върху които ти хвърли презрение. 46 Днес ГОСПОД ще те предаде в ръката ми. Като те убия, ще ти отнема главата и днес ще предам труповете на филистимското множество на летящите птици и на земните зверове; за да познае целият свят, че има Бог в Израил. 47 Да познаят всички хора, събрани тук, че ГОСПОД не избавя с меч и копие; защото боят е на ГОСПОДА и Той ще ви предаде в нашите ръце. 48 И когато филистимецът се изправи, идваше и се приближаваше срещу Давид, Давид побърза и се затича към редиците да посрещне филистимеца. 49 Давид бръкна в торбата си, взе оттам един камък и като го хвърли с прашката си, удари филистимеца в челото му, така че камъкът се заби в главата му. И филистимецът падна по лице на земята. 50 Така Давид победи филистимеца с прашка и камък, удари го и го уби. Но в ръката на Давид нямаше меч; 51 затова той се затича и застана над филистимеца, хвана меча му, изтръгна го от ножницата му и като го уби, отсече главата му с меча. А филистимците, като видяха, че юнакът им умря, побегнаха. 52 Тогава Израилевите и Юдовите мъже скочиха, нададоха вик и подгониха филистимците до прохода на Гая и до портите на Акарон. И ранените филистимци падаха по пътя за Саараим до Гет и до Акарон. 53 А израилтяните, като се върнаха от преследването на филистимците, разграбиха стана им. 54 И Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Йерусалим, а оръжията му сложи в шатъра си. 55 А Саул, когато видя, че Давид излизаше против филистимеца, каза на военачалника си Авенир: Авенире, чий син е този момък? А Авенир отвърна: Заклевам се в живота на душата ти, царю, не зная. 56 Царят каза: Попитай чий син е този момък. 57 И когато Давид се връщаше от поражението на филистимеца, Авенир го извика и го доведе пред Саул. А главата на филистимеца беше в ръката му. 58 Саул го попита: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Аз съм син на слугата ти, витлеемеца Есей.

1.Samuel 17 | English Standard Version Библия, ревизирано издание

David and Goliath

Победата на Давид над Голиат