1.Könige 1 | English Standard Version

David in His Old Age

1 Now King David was old and advanced in years. And although they covered him with clothes, he could not get warm. 2 Therefore his servants said to him, “Let a young woman be sought for my lord the king, and let her wait on the king and be in his service. Let her lie in your arms,* that my lord the king may be warm.” 3 So they sought for a beautiful young woman throughout all the territory of Israel, and found Abishag the Shunammite, and brought her to the king. 4 The young woman was very beautiful, and she was of service to the king and attended to him, but the king knew her not.

Adonijah Sets Himself Up as King

5 Now Adonijah the son of Haggith exalted himself, saying, “I will be king.” And he prepared for himself chariots and horsemen, and fifty men to run before him. 6 His father had never at any time displeased him by asking, “Why have you done thus and so?” He was also a very handsome man, and he was born next after Absalom. 7 He conferred with Joab the son of Zeruiah and with Abiathar the priest. And they followed Adonijah and helped him. 8 But Zadok the priest and Benaiah the son of Jehoiada and Nathan the prophet and Shimei and Rei and David’s mighty men were not with Adonijah. 9 Adonijah sacrificed sheep, oxen, and fattened cattle by the Serpent’s Stone, which is beside En-rogel, and he invited all his brothers, the king’s sons, and all the royal officials of Judah, 10 but he did not invite Nathan the prophet or Benaiah or the mighty men or Solomon his brother.

Nathan and Bathsheba Before David

11 Then Nathan said to Bathsheba the mother of Solomon, “Have you not heard that Adonijah the son of Haggith has become king and David our lord does not know it? 12 Now therefore come, let me give you advice, that you may save your own life and the life of your son Solomon. 13 Go in at once to King David, and say to him, ‘Did you not, my lord the king, swear to your servant, saying, “Solomon your son shall reign after me, and he shall sit on my throne”? Why then is Adonijah king?’ 14 Then while you are still speaking with the king, I also will come in after you and confirm* your words.” 15 So Bathsheba went to the king in his chamber (now the king was very old, and Abishag the Shunammite was attending to the king). 16 Bathsheba bowed and paid homage to the king, and the king said, “What do you desire?” 17 She said to him, “My lord, you swore to your servant by the Lord your God, saying, ‘Solomon your son shall reign after me, and he shall sit on my throne.’ 18 And now, behold, Adonijah is king, although you, my lord the king, do not know it. 19 He has sacrificed oxen, fattened cattle, and sheep in abundance, and has invited all the sons of the king, Abiathar the priest, and Joab the commander of the army, but Solomon your servant he has not invited. 20 And now, my lord the king, the eyes of all Israel are on you, to tell them who shall sit on the throne of my lord the king after him. 21 Otherwise it will come to pass, when my lord the king sleeps with his fathers, that I and my son Solomon will be counted offenders.” 22 While she was still speaking with the king, Nathan the prophet came in. 23 And they told the king, “Here is Nathan the prophet.” And when he came in before the king, he bowed before the king, with his face to the ground. 24 And Nathan said, “My lord the king, have you said, ‘Adonijah shall reign after me, and he shall sit on my throne’? 25 For he has gone down this day and has sacrificed oxen, fattened cattle, and sheep in abundance, and has invited all the king’s sons, the commanders* of the army, and Abiathar the priest. And behold, they are eating and drinking before him, and saying, ‘Long live King Adonijah!’ 26 But me, your servant, and Zadok the priest, and Benaiah the son of Jehoiada, and your servant Solomon he has not invited. 27 Has this thing been brought about by my lord the king and you have not told your servants who should sit on the throne of my lord the king after him?”

Solomon Anointed King

28 Then King David answered, “Call Bathsheba to me.” So she came into the king’s presence and stood before the king. 29 And the king swore, saying, “As the Lord lives, who has redeemed my soul out of every adversity, 30 as I swore to you by the Lord, the God of Israel, saying, ‘Solomon your son shall reign after me, and he shall sit on my throne in my place,’ even so will I do this day.” 31 Then Bathsheba bowed with her face to the ground and paid homage to the king and said, “May my lord King David live forever!” 32 King David said, “Call to me Zadok the priest, Nathan the prophet, and Benaiah the son of Jehoiada.” So they came before the king. 33 And the king said to them, “Take with you the servants of your lord and have Solomon my son ride on my own mule, and bring him down to Gihon. 34 And let Zadok the priest and Nathan the prophet there anoint him king over Israel. Then blow the trumpet and say, ‘Long live King Solomon!’ 35 You shall then come up after him, and he shall come and sit on my throne, for he shall be king in my place. And I have appointed him to be ruler over Israel and over Judah.” 36 And Benaiah the son of Jehoiada answered the king, “Amen! May the Lord, the God of my lord the king, say so. 37 As the Lord has been with my lord the king, even so may he be with Solomon, and make his throne greater than the throne of my lord King David.” 38 So Zadok the priest, Nathan the prophet, and Benaiah the son of Jehoiada, and the Cherethites and the Pelethites went down and had Solomon ride on King David’s mule and brought him to Gihon. 39 There Zadok the priest took the horn of oil from the tent and anointed Solomon. Then they blew the trumpet, and all the people said, “Long live King Solomon!” 40 And all the people went up after him, playing on pipes, and rejoicing with great joy, so that the earth was split by their noise. 41 Adonijah and all the guests who were with him heard it as they finished feasting. And when Joab heard the sound of the trumpet, he said, “What does this uproar in the city mean?” 42 While he was still speaking, behold, Jonathan the son of Abiathar the priest came. And Adonijah said, “Come in, for you are a worthy man and bring good news.” 43 Jonathan answered Adonijah, “No, for our lord King David has made Solomon king, 44 and the king has sent with him Zadok the priest, Nathan the prophet, and Benaiah the son of Jehoiada, and the Cherethites and the Pelethites. And they had him ride on the king’s mule. 45 And Zadok the priest and Nathan the prophet have anointed him king at Gihon, and they have gone up from there rejoicing, so that the city is in an uproar. This is the noise that you have heard. 46 Solomon sits on the royal throne. 47 Moreover, the king’s servants came to congratulate our lord King David, saying, ‘May your God make the name of Solomon more famous than yours, and make his throne greater than your throne.’ And the king bowed himself on the bed. 48 And the king also said, ‘Blessed be the Lord, the God of Israel, who has granted someone* to sit on my throne this day, my own eyes seeing it.’” 49 Then all the guests of Adonijah trembled and rose, and each went his own way. 50 And Adonijah feared Solomon. So he arose and went and took hold of the horns of the altar. 51 Then it was told Solomon, “Behold, Adonijah fears King Solomon, for behold, he has laid hold of the horns of the altar, saying, ‘Let King Solomon swear to me first that he will not put his servant to death with the sword.’” 52 And Solomon said, “If he will show himself a worthy man, not one of his hairs shall fall to the earth, but if wickedness is found in him, he shall die.” 53 So King Solomon sent, and they brought him down from the altar. And he came and paid homage to King Solomon, and Solomon said to him, “Go to your house.”

Библия, ревизирано издание

Борби за наследяване на царството

1 А когато Давид остаря в напреднала възраст, при все че го завиваха с дрехи, не се стопляше. 2 Затова слугите му казаха: Нека потърсят за господаря ни, царя, млада девица, за да стои при него и да се грижи за него, и да спи на пазвата му, за да се топли господарят ни, царят. 3 И така, потърсиха по всички Израилеви предели красива девица и намериха сунамката Ависага и я доведоха при царя. 4 Девицата беше много красива и се грижеше за царя, и му слугуваше; но царят не я позна. 5 Тогава Адония, Агитиният син, надменно си каза: Аз ще царувам. И си приготви колесници и конници и петдесет мъже, които да тичат пред него. 6 А баща му никога не му досаждаше с думите: Ти защо правиш това? А той беше и много красив наглед. Той се беше родил на Давид след Авесалом. 7 Той се сговори с Йоав, Саруиния син, и със свещеника Авиатар и те последваха Адония и му помагаха. 8 Но свещеникът Садок, Ванайя, Йодаевият син, пророк Натан, Семей и Реий, и Давидовите силни мъже не бяха с Адония. 9 И Адония закла овце, говеда и угоени телета при скалата на Зоелет, която е при извора Рогих, и покани всичките си братя, царските синове, и всичките Юдови мъже, царските служители. 10 Обаче пророка Натан, Ванайя, силните мъже и брат си Соломон не покани. 11 Тогава Натан каза на Соломоновата майка Витсавее: Не си ли чула, че се е възцарил Адония, Агитиният син, а господарят ни Давид не знае това? 12 Ела сега да те посъветвам, за да избавиш своя живот и живота на сина си Соломон. 13 Иди, влез при цар Давид и му кажи: ГОСПОДАРЮ мой, царю, ти не се ли закле на слугинята си, като каза: Синът ти Соломон непременно ще царува след мен и той ще седи на престола ми? И така, защо се е възцарил Адония? 14 Докато ти още говориш там с царя, ще вляза и аз след теб и ще потвърдя думите ти. 15 И така, Витсавее влезе при царя в спалнята, а царят беше много стар и сунамката Ависага му прислужваше. 16 Витсавее се наведе и се поклони на царя. Царят я попита: Какво искаш? 17 А тя му отговори: ГОСПОДАРЮ мой, ти се закле в ГОСПОДА, твоя Бог, на слугинята си и каза: Твоят син Соломон непременно ще царува след мен и той ще седи на престола ми. 18 Но сега Адония се е възцарил. А ти, господарю мой, царю, не знаеш за това. 19 Той е заклал говеда, угоени телета и овце в изобилие и е поканил всички царски синове и свещеника Авиатар, и военачалника Йоав. Слугата ти Соломон обаче не е поканил. 20 Но към тебе, господарю мой, царю, към тебе са обърнати очите на целия Израил, за да им известиш кой ще седне на престола на господаря ми, царя, след него. 21 Иначе, когато господарят ми, царят, заспи с бащите си, аз и синът ми Соломон ще бъдем смятани за престъпници. 22 А докато тя още говореше с царя, влезе и пророк Натан. 23 И известиха на царя: Пророк Натан идва. И той, като влезе пред царя, му се поклони с лице до земята. 24 Натан каза: ГОСПОДАРЮ мой, царю, казал ли си ти: Адония ще царува след мен и той ще седи на престола ми? 25 Защото той слезе днес и закла говеда, угоени телета и овце в изобилие и покани всички царски синове и военачалниците, и свещеника Авиатар. И те ядат и пият пред него и казват: Да живее цар Адония! 26 А мене, мене, слугата ти, свещеника Садок, Ванайя, Йодаевия син, и слугата ти Соломон той не покани. 27 От господаря ми, царя, ли е заповядано това, без да си разкрил намерението на слугите си кой ще седне на престола на господаря ми, царя, след него?

Помазване на Соломон за цар

28 Тогава цар Давид отговори: Повикайте ми Витсавее. И тя влезе при царя и застана пред него. 29 И царят се закле: В името на живия ГОСПОД, Който е избавил душата ми от всяко бедствие, 30 както ти се заклех в ГОСПОДА, Израилевия Бог, като казах, че синът ти Соломон ще царува след мен и че той ще седи вместо мене на престола ми, непременно така ще направя днес. 31 Тогава Витсавее се наведе с лице до земята, поклони се на царя и каза: Да живее господарят ми, цар Давид, довека! 32 Тогава цар Давид каза: Повикайте ми свещеника Садок, пророк Натан и Ванайя, Йодаевия син. И те дойдоха пред царя. 33 Царят им нареди: Вземете със себе си слугите на вашия господар, качете сина ми Соломон на моето муле и го заведете долу в Гион. 34 И свещеникът Садок и пророк Натан нека го помажат там за цар над Израил. Засвирете с тръба и извикайте: Да живее цар Соломон! 35 Тогава се качете тук след него и нека дойде и седне на престола ми, защото той ще царува вместо мен и аз го поставих да бъде вожд на Израил и Юда. 36 А Ванайя, Йодаевият син, отговори на царя: Амин! Така да каже и ГОСПОД Бог на господаря ми, царя! 37 Както ГОСПОД е бил с господаря ми, царя, така да бъде и със Соломон и да направи престола му още по-велик от престола на господаря ми, цар Давид. 38 И така, свещеникът Садок, пророк Натан и Ванайя, Йодаевият син, с херетците и фелетците излязоха и качиха Соломон на мулето на цар Давид и го доведоха в Гион. 39 Свещеникът Садок взе рога с мирото от шатъра за срещане и помаза Соломон. И засвириха с тръба и целият народ извика: Да живее цар Соломон! 40 И целият народ го последва. Народът свиреше със свирки и се веселеше твърде буйно, така че земята ехтеше от виковете им. 41 А Адония и всичките му гости чуха шума, като свършиха яденето си. И когато Йоав чу тръбния звук, каза: Защо е този шум и градът е развълнуван? 42 Докато още говореше, дойде Йонатан, син на свещеника Авиатар. И Адония каза: Влез, защото ти си достоен мъж и носиш добри известия. 43 А Йонатан отговори на Адония: Наистина господарят ни, цар Давид, направи Соломон цар. 44 Царят прати с него свещеника Садок, пророка Натан и Ванайя, Йодаевия син, с херетците и фелетците и го качиха на царското муле. 45 Свещеникът Садок и пророк Натан го помазаха за цар в Гион. И оттам отидоха нагоре с веселие, така че градът екна. Това е шумът, който сте чули. 46 При това Соломон седна на престола на царството. 47 Освен това и царските слуги влязоха да честитят на господаря ни, цар Давид, и казаха: Бог да направи името на Соломон по-светло и от твоето име и да направи престола му по-велик и от твоя престол. И царят се поклони, както беше на леглото си. 48 Царят още говори така: Благословен да бъде ГОСПОД, Израилевият Бог, Който ми даде днес син да седи на престола ми, докато очите ми го гледат. 49 Тогава всички гости на Адония се уплашиха и като станаха, отидоха всеки по пътя си. 50 А Адония, понеже се уплаши от Соломон, стана и отиде да се хване за роговете на жертвеника. 51 Тогава известиха на Соломон: Ето, Адония се бои от цар Соломон и се е хванал за роговете на жертвеника; и казва: Нека ми се закълне днес цар Соломон, че няма да убие слугата си с меч. 52 А Соломон каза: Ако се покаже достоен мъж, нито един от космите му няма да падне на земята; но ако се намери зло в него, ще бъде умъртвен. 53 И така, цар Соломон прати и свалиха Адония от жертвеника; и той дойде да се поклони на цар Соломон. А Соломон му каза: Иди у дома си.

1.Könige 1 | English Standard Version Библия, ревизирано издание