Psalm 22 | 中文和合本(简体) Библия, ревизирано издание

Psalm 22 | 中文和合本(简体)
1 ( 大 卫 的 诗 , 交 与 伶 长 。 调 用 朝 鹿 。 ) 我 的 神 , 我 的 神 ! 为 甚 麽 离 弃 我 ? 为 甚 麽 远 离 不 救 我 ? 不 听 我 唉 哼 的 言 语 ? 2 我 的   神 啊 , 我 白 日 呼 求 , 你 不 应 允 , 夜 间 呼 求 , 并 不 住 声 。 3 但 你 是 圣 洁 的 , 是 用 以 色 列 的 赞 美 为 宝 座 ( 或 译 : 居 所 ) 的 。 4 我 们 的 祖 宗 倚 靠 你 ; 他 们 倚 靠 你 , 你 便 解 救 他 们 。 5 他 们 哀 求 你 , 便 蒙 解 救 ; 他 们 倚 靠 你 , 就 不 羞 愧 。 6 但 我 是 虫 , 不 是 人 , 被 众 人 羞 辱 , 被 百 姓 藐 视 。 7 凡 看 见 我 的 都 嗤 笑 我 ; 他 们 撇 嘴 摇 头 , 说 : 8 他 把 自 己 交 托 耶 和 华 , 耶 和 华 可 以 救 他 罢 ! 耶 和 华 既 喜 悦 他 , 可 以 搭 救 他 罢 ! 9 但 你 是 叫 我 出 母 腹 的 ; 我 在 母 怀 里 , 你 就 使 我 有 倚 靠 的 心 。 10 我 自 出 母 胎 就 被 交 在 你 手 里 ; 从 我 母 亲 生 我 , 你 就 是 我 的 神 。 11 求 你 不 要 远 离 我 ! 因 为 急 难 临 近 了 , 没 有 人 帮 助 我 。 12 有 许 多 公 牛 围 绕 我 , 巴 珊 大 力 的 公 牛 四 面 困 住 我 。 13 他 们 向 我 张 口 , 好 像 抓 撕 吼 叫 的 狮 子 。 14 我 如 水 被 倒 出 来 ; 我 的 骨 头 都 脱 了 节 ; 我 心 在 我 里 面 如 蜡 ? 化 。 15 我 的 精 力 枯 乾 , 如 同 瓦 片 ; 我 的 舌 头 贴 在 我 牙 床 上 。 你 将 我 安 置 在 死 地 的 尘 土 中 。 16 犬 类 围 着 我 , 恶 党 环 绕 我 ; 他 们 扎 了 我 的 手 , 我 的 脚 。 17 我 的 骨 头 , 我 都 能 数 过 ; 他 们 瞪 着 眼 看 我 。 18 他 们 分 我 的 外 衣 , 为 我 的 里 衣 拈 阄 。 19 耶 和 华 啊 , 求 你 不 要 远 离 我 ! 我 的 救 主 啊 , 求 你 快 来 帮 助 我 ! 20 求 你 救 我 的 灵 魂 脱 离 刀 剑 , 救 我 的 生 命 ( 生 命 : 原 文 是 独 一 者 ) 脱 离 犬 类 , 21 救 我 脱 离 狮 子 的 口 ; 你 已 经 应 允 我 , 使 我 脱 离 野 牛 的 角 。 22 我 要 将 你 的 名 传 与 我 的 弟 兄 , 在 会 中 我 要 赞 美 你 。 23 你 们 敬 畏 耶 和 华 的 人 要 赞 美 他 ! 雅 各 的 後 裔 都 要 荣 耀 他 ! 以 色 列 的 後 裔 都 要 惧 怕 他 ! 24 因 为 他 没 有 藐 视 憎 恶 受 苦 的 人 , 也 没 有 向 他 掩 面 ; 那 受 苦 之 人 呼 吁 的 时 候 , 他 就 垂 听 。 25 我 在 大 会 中 赞 美 你 的 话 是 从 你 而 来 的 ; 我 要 在 敬 畏 耶 和 华 的 人 面 前 还 我 的 愿 。 26 谦 卑 的 人 必 吃 得 饱 足 ; 寻 求 耶 和 华 的 人 必 赞 美 他 。 愿 你 们 的 心 永 远 活 着 ! 27 地 的 四 极 都 要 想 念 耶 和 华 , 并 且 归 顺 他 ; 列 国 的 万 族 都 要 在 你 面 前 敬 拜 。 28 因 为 国 权 是 耶 和 华 的 ; 他 是 管 理 万 国 的 。 29 地 上 一 切 丰 肥 的 人 必 吃 喝 而 敬 拜 ; 凡 下 到 尘 土 中 ─ 不 能 存 活 自 己 性 命 的 人 ─ 都 要 在 他 面 前 下 拜 。 30 他 必 有 後 裔 事 奉 他 ; 主 所 行 的 事 必 传 与 後 代 。 31 他 们 必 来 把 他 的 公 义 传 给 将 要 生 的 民 , 言 明 这 事 是 他 所 行 的 。

Public Domain

Библия, ревизирано издание

Страдание и радост

(По слав. 21.)

1 За първия певец, по „Кошутата на зората“. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, нито внимаваш в думите на охкането* ми? 2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, и нощем, но нямам отдих. 3 Но Ти си Святият, Който си възцарен между Израилевите хваления. 4 На Теб уповаваха бащите ни, уповаваха – и Ти ги избави. 5 Към Теб извикаха и бяха избавени; на Теб уповаваха и не се посрамиха. 6 А аз съм червей, а не човек, укоряван от хората и презиран от народа. 7 Всички, които ме гледат, ме ругаят, отварят устните си, кимват с глава и казват: 8 Той упова на ГОСПОДА: нека го избави; нека го избави, понеже има благоволение към него. 9 Но Ти си, Който си ме извадил от утробата; Ти си ме научил да уповавам, когато бях на майчините си гърди, 10 на Тебе бях оставен от раждането си; от утробата на майка ми Ти си мой Бог. 11 Да не се отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, понеже няма помощник. 12 Много телета ме обиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха. 13 Отвориха срещу мен устата си – като лъв, който граби и реве. 14 Разлях се като вода и се разглобиха всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопява се сред вътрешностите ми. 15 Силата ми изсъхна като черепка* и езикът ми прилепна за челюстите ми; и Ти си ме свел в пръстта на смъртта. 16 Защото кучета ме обиколиха; тълпа от злодеи ме обкръжи; прободоха ръцете ми и краката ми. 17 Мога да преброя всичките си кости, хората се взират в мен и ме гледат. 18 Разделиха си дрехите ми и за облеклото ми хвърлиха жребий. 19 Но Ти, ГОСПОДИ, не се отдалечавай; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш. 20 Избави от меч душата ми, живота* ми – от силата на кучето. 21 Избави ме от устата на лъва и от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал! 22 Ще възвестявам името Ти на братята си; сред събранието ще Те хваля. 23 Вие, които се боите от ГОСПОДА, хвалете Го; цяло Яковово потомство, славете Го; и бойте се от Него, всички вие от Израилевото потомство. 24 Защото не е презрял и не се е отвръщал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; а послуша, когато той извика към Него. 25 От Теб е, че принасям хваление в голямото събрание; ще изпълня оброците си пред онези, които се боят от Него. 26 Смирените ще ядат и ще се наситят; ще хвалят ГОСПОДА онези, които Го търсят; сърцето ви нека живее вечно. 27 Ще си спомнят и ще се обърнат към ГОСПОДА всички земни краища и ще се поклонят пред Тебе всички племена на народите; 28 защото царството е на ГОСПОДА и Той владее над народите. 29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; и онзи, който не може да запази живота си, 30 неговото потомство ще Му слугува; ще се приказва за Господа на бъдещото поколение. 31 Ще дойдат и ще известят правдата Му на хората, които ще се родят, като кажат, че Той е сторил това.