Jeremia 4 | 聖經當代譯本修訂版

1 耶和華說：「以色列啊，如果你回轉歸向我，回轉歸向我，從我眼前除掉可憎的神像，不再離開我； 2 如果你本著誠實、正直、公義，憑永活的耶和華起誓，你必成為萬國的祝福，得到他們的尊敬*。」 3 耶和華對猶大人和耶路撒冷人說：「要開墾你們的荒地，不要在荊棘中撒種。 4 你們要自行割禮，除掉心中的污垢，歸向耶和華。不然，我必因你們的惡行而發烈怒，如火燃燒，無人能夠撲滅。 5 「你們要在猶大和耶路撒冷宣告，『要在全國吹起號角』，高聲呼喊，『要集合起來，我們要逃進堅城。』 6 你們要向錫安舉起旗幟，趕快逃亡，不要遲延，因為我要從北方降下災禍，大肆毀滅。」 7 毀滅列國者已發起攻擊，如獅子衝出巢穴，要使你們的土地荒涼，城邑淪為廢墟，無人居住。 8 為此，你們要腰束麻布，嚎啕大哭，因為耶和華向我們發的烈怒還沒有止息。 9 耶和華說：「到那天，君王和官長必喪膽，祭司和先知必驚駭。」 10 我說：「唉！主耶和華啊，你完全欺騙了這群百姓和耶路撒冷人，因為你說，『你們會安享太平。』其實劍鋒已指著他們的咽喉了。」 11 那時，耶和華必對這群百姓和耶路撒冷人說：「一陣熱風從荒野光禿的山頭吹向我的子民，不是為揚場、吹淨糠秕。 12 那是我發出的一陣強風。現在我要宣告我對他們的審判。」 13 看啊，仇敵必如雲湧來，他的戰車快如旋風，他的戰馬比飛鷹還快。我們有禍了！我們滅亡了！ 14 耶路撒冷啊，要洗去你內心的邪惡，這樣你才能得救。你心懷惡念要到何時呢？ 15 從但傳來消息，從以法蓮山區報出惡訊。 16 耶和華說：「你們去通知列國，向耶路撒冷宣告，『圍攻的人從遠方來，向猶大的城邑高聲喊殺， 17 像看守田園一樣包圍耶路撒冷，因為耶路撒冷背叛了我。』這是耶和華說的。 18 你的所作所為給你招致這災禍，是你自食惡果，你會痛徹心肺！」 19 我的心啊，我的心啊！我傷心欲絕，煩躁不安。我無法保持緘默，因為我聽見了號角聲和呐喊聲。 20 惡訊頻傳，山河破碎，我的帳篷忽然倒塌，幔子頃刻破裂。 21 我還要看這旌旗、聽這號聲到何時呢？ 22 耶和華說：「我的子民愚頑，不認識我，是蒙昧無知的兒女，只知行惡，不知行善。」 23 我俯瞰大地，一片空虛混沌；我仰望天空，毫無亮光。 24 我眺望群山，大山在顫抖，小山在搖晃。 25 我四下觀看，只見杳無人煙，飛鳥絕跡。 26 我四下觀看，只見良田變荒野，城邑都在耶和華的烈怒下淪為廢墟。 27 耶和華說：「遍地將要荒涼，然而不會被我徹底毀滅。 28 因此，地要悲哀，天要昏暗，因為我言出必行，決不反悔。」 29 各城的人聽到騎兵和弓箭手的呐喊，都紛紛逃命。有的跑入叢林，有的爬進岩洞。各城荒棄，無人居住。 30 你這荒涼的城啊！你在做什麽？縱然你穿上紅袍，戴上金飾，描眉畫眼，又有什麼用呢？你的情人藐視你，要殺害你。 31 我聽見好像婦人分娩時的喊叫聲，好像婦人生頭胎時的痛苦呻吟。那是錫安城*的喊叫聲，她在喘息，伸出雙手說：「噢！我有禍了，我要死在殺戮者手上了。」

Библия, ревизирано издание

1 Ако се върнеш, Израилю, казва ГОСПОД, ако се върнеш към Мен и ако махнеш мерзостите си от лицето Ми, и не бъдеш непостоянен, 2 и ако в истина, в справедливост и в правда се закълнеш, като кажеш: Заклевам се в живота на ГОСПОДА!, тогава народите ще се благославят в Него и в Него ще се прославят. 3 Защото така казва ГОСПОД на Юдовите и йерусалимските мъже: Разорете целините си и не сейте между тръни. 4 Обрежете се на ГОСПОДА и отнемете краекожието на сърцата си, мъже Юдови и жители йерусалимски, за да не излезе яростта Ми като огън и да не пламне така, че да няма кой да я угаси, поради злото на делата ви.

Пророчество за падението на Юдея

5 Възвестете на Юдея и прогласете на Йерусалим, като кажете: Затръбете по земята; извикайте високо и кажете: Съберете се и нека влезем в укрепените градове. 6 Издигнете знаме към Сион; бягайте, не се спирайте; защото Аз ще докарам зло от север и голяма погибел. 7 Лъвът излезе от гъсталака си и изтребителят на народите тръгна, излезе от мястото си, за да запусти земята ти и за да бъдат съсипани градовете ти, за да останат без жители. 8 Затова се препашете с вретища, плачете и ридайте; защото пламенната ярост ГОСПОДНЯ не се отвърна от нас. 9 В онзи ден, казва ГОСПОД, разумът на царя ще се изгуби, както и разумът* на първенците, свещениците ще се смутят и пророците ще се ужасят. 10 Тогава казах: О, Господи ЙЕХОВА! Ти наистина съвсем си излъгал този народ и Йерусалим, като си казал: Мир ще имате; когато, напротив, мечът е стигнал до душата им. 11 В онова време ще кажат на този народ и на Йерусалим: От голите височини на пустинята духа горещ вятър към дъщерята на народа Ми – не за да отвее, нито да очисти. 12 Да! Силен вятър ще дойде от тях за Мен; и Аз сега ще произнеса присъди против тях. 13 Ето, като облак ще се издигне и колесниците му – като вихрушка; конете му са по-леки от орлите. Горко ни! Защото сме разорени. 14 Йерусалиме, измий сърцето си от зло, за да се избавиш; докога ще стоят в тебе лошите ти помисли? 15 Защото глас известява от Дан и прогласява скръб от Ефремовата планина, като казва: 16 Обявете на народите, ето, прогласете относно Йерусалим, че идат обсадители от далечна страна и издават вика си против Юдейските градове. 17 Като полски пъдари те са се наредили против него от всяка страна. 18 Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това; това е плодът на твоето нечестие; наистина – горчиво е, наистина – стигна до сърцето ти. 19 Чреслата ми! Чреслата ми! Боли ме в дълбочините на сърцето ми; сърцето ми се смущава в мене; не мога да мълча, защото си чула, душо моя, тръбен глас, тревога за бой. 20 Погибел върху погибел се прогласява, защото цялата земя се опустошава; внезапно се развалиха шатрите ми и завесите ми – в един миг. 21 Докога ще гледам знаме и ще слушам тръбен глас? 22 Защото Моят народ е безумен, не Ме познават; глупави деца са и нямат разум; мъдри са да вършат зло, но да вършат добро не умеят. 23 Погледнах към земята и, ето – тя беше пуста и празна; към небето – и нямаше светлината му. 24 Погледнах към планините и, ето – трепереха, и всички хълмове се тресяха. 25 Погледнах и, ето – нямаше човек, и всички небесни птици бяха избягали. 26 Погледнах и, ето – плодородната страна беше пуста и всичките и градове бяха съсипани от присъствието на ГОСПОДА и от Неговия пламенен гняв. 27 Защото така казва ГОСПОД: Цялата страна ще запустее; но съвършено изтребление няма да нанеса. 28 Затова земята ще жалее и небето горе ще се помрачи; защото Аз изговорих това, Аз го намислих, не съм се разкаял за него, нито ще се отвърна от него. 29 От шума на конниците и на стрелците всеки град ще побегне; ще отидат в гъсталаците и ще се изкачат по скалите; всеки град ще бъде изоставен и няма да има човек да живее в тях. 30 А ти, запустяла, какво ще правиш? Ако и с червено да се облечеш, ако и със златни накити да се украсиш, ако и с много боя да боядисаш очите си, напразно ще се украсиш; любовниците ти ще те презрат, ще търсят да отнемат живота ти. 31 Защото чух глас като на жена, когато ражда, болките като на онази, която ражда първородното си, гласа на сионовата дъщеря, която се задъхва, простира ръцете си и казва: Горко ми сега! Защото душата ми чезне поради убийците.

Jeremia 4 | 聖經當代譯本修訂版 Библия, ревизирано издание

Пророчество за падението на Юдея