1西弗人到基比亞見掃羅，說：「大衛正躲在曠野附近的哈基拉山中。」2掃羅就帶領三千以色列精兵到西弗的曠野去追捕大衛。3他們在曠野附近路邊的哈基拉山上紮營。大衛在曠野聽說掃羅追來了，4就派人去打探消息，得知掃羅的追兵果然已到。5大衛來到掃羅的營地，看見了他和他的元帥——尼珥的兒子押尼珥睡覺的地方，他睡在軍營中間，其他人圍繞著他紮營。6大衛問赫人亞希米勒和洗魯雅的兒子約押的兄弟亞比篩：「誰願意跟我到掃羅的營裡？」亞比篩答道：「我願意。」7大衛和亞比篩就趁夜間走進掃羅的軍營，發現掃羅正在熟睡，他的矛插在地上，靠近他的頭，押尼珥和其他人睡在他周圍。8亞比篩對大衛說：「現在上帝把你的敵人交在你手中了，讓我一矛把他釘在地上，決不用刺第二下。」9大衛卻說：「不要殺他，誰殺害耶和華所膏立的王，都難逃罪責。10我憑永活的耶和華起誓，耶和華必親手擊殺他。他要麼壽終而死，要麼命喪沙場。11我在耶和華面前絕不敢出手傷害祂所膏立的王。我們拿走他旁邊的矛和水瓶吧。」12大衛拿上掃羅的矛和水瓶同亞比篩離開了，沒有人看見，沒有人知道，他們都在沉睡，沒有人醒來，因為耶和華使他們都熟睡了。13大衛爬上營地對面的山坡，遠遠地站在山頂上，與他們相距很遠。14他呼喊掃羅的士兵和尼珥的兒子押尼珥：「押尼珥，你回答我！」押尼珥問道：「你是誰，竟敢在王面前喊叫？」15大衛說：「你不是勇士嗎？在以色列有誰比得上你呢？有人來刺殺你的王，你的主，你為何沒有保護他呢？16你失職了。我憑永活的耶和華起誓，你們都該死。因為你們沒有保護你們的主——耶和華所膏立的王。你看看王身邊的矛和水瓶在哪裡？」17掃羅聽出是大衛的聲音，就說：「我兒大衛！是你嗎？」大衛答道：「我主我王啊，是我。18我主為什麼又要追殺僕人呢？我做錯了什麼，犯了什麼罪？19我主我王，請聽僕人說，如果是耶和華使你與我作對，願祂悅納我獻上的祭物；如果這是出於人的主意，願他們在耶和華面前受咒詛。因為他們趕我離開耶和華所賜的產業，叫我去服侍外族人的神明。20求你不要讓我死在遠離耶和華的異鄉！以色列王為何要像在山上獵殺鷓鴣一樣追捕一隻跳蚤呢？」21掃羅說：「我犯罪了。我兒大衛，你回來吧，我不會再傷害你，因為你今日保存了我的性命。我真是糊塗，犯了大錯。」22大衛答道：「王的矛在這裡，請派一個人來拿回去吧。23耶和華賜福給公義、信實的人。今天耶和華把你交在我手中，但我不願下手傷害耶和華所膏立的王。24我今天保存了你的性命，願耶和華也保存我的性命，救我脫離一切患難。」25掃羅對大衛說：「我兒大衛，願你蒙福。你一定能建功立業，戰勝仇敵。」於是，大衛起身離開，掃羅也回家去了。
Библия, ревизирано издание
Давид отново пощадява Саул
1Тогава при Саул в Гавая дойдоха зифците и казаха: Давид се крие при хълма Ехела срещу Есимон.2И така, Саул стана и слезе в зифската пустиня, като водеше със себе си три хиляди мъже, избрани от Израил. И търси Давид в зифската пустиня.3Саул разположи стана си на върха Ехела, който е срещу Есимон, край пътя. А Давид се намираше в пустинята. И като научи, че Саул идва да го преследва в пустинята,4Давид изпрати хора да разузнаят и разбра, че Саул настина беше дошъл.5Тогава Давид стана и дойде до мястото, където Саул беше разположил стана си, и Давид разузна мястото, където лежаха Саул и Авенир, Нировият син, военачалникът му. А Саул лежеше в ограждението от коли и народът беше разположен около него.6Тогава Давид каза на хета Ахимелех и на Ависей, Саруиния син, Йоавовия брат: Кой ще дойде с мене при Саул в стана? И Ависей отговори: Аз ще дойда с теб.7И така, Давид и Ависей се приближиха през нощта при народа и видяха, че Саул лежеше заспал в ограждението от коли и копието му беше забито в земята при главата му. А Авенир и народът лежаха около него.8Тогава Ависей каза на Давид: Бог предаде днес врага ти в ръката ти. Нека го пронижа с копието до земята с един удар и няма да повторя.9А Давид отвърна на Ависей: Не го погубвай; защото кой може да вдигне ръка против ГОСПОДНИЯ помазаник и да бъде невинен?10Давид каза още: Бъди уверен, както си уверен в живота на ГОСПОДА, че ГОСПОД ще го порази. Или денят му ще дойде и ще умре, или ще влезе в сражение и ще загине.11Да не ми даде ГОСПОД да вдигна ръка против ГОСПОДНИЯ помазаник! Вземи обаче копието, което е при главата му, и стомната с водата и да си вървим.12И така, Давид взе копието и стомната с водата, които бяха при Сауловата глава, и си отидоха. Никой не видя, никой не усети и никой не се събуди; защото всички спяха, понеже дълбок сън от ГОСПОДА беше паднал на тях.13Тогава Давид мина на срещуположната страна и застана на върха на хълма отдалеч, като между тях имаше голямо разстояние.14И Давид извика към народа и към Авенир, Нировия син, следното: Авенире, обади се! И Авенир отговори: Кой си ти, който викаш към царя?15А Давид каза на Авенир: Ти си доблестен мъж. Кой е подобен на тебе в Израил? Защо не пазиш господаря си, царя, понеже един човек влезе да погуби господаря ти?16Не е добро това, което ти стори. В името на живия ГОСПОД, вие заслужавате смърт, понеже не опазихте господаря си, ГОСПОДНИЯ помазаник. Вижте сега къде е копието на царя и стомната с водата, която беше при главата му.17А Саул позна Давидовия глас и извика: Твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Давид отговори: Моят глас е, господарю мой, царю.18Каза още: Защо господарят ми преследва така слугата си? Какво съм сторил или какво зло има в ръката ми?19И сега, моля, нека чуе господарят ми, царят, думите на слугата си. Ако ГОСПОД те е повдигнал против мене, нека приеме жертва; но ако това са хора, човешки синове, те нека бъдат проклети пред ГОСПОДА, защото са ме пропъдили, така че днес нямам участие в даденото от ГОСПОДА наследство, като ми казват: Иди, служи на други богове.20И така, сега нека изтече кръвта ми на земята далеч от ГОСПОДНЕТО присъствие; защото Израилевият цар е излязъл да търси една бълха все едно гони яребица в горите.21Тогава Саул каза: Съгреших; върни се, сине мой, Давиде, няма вече да ти сторя зло, понеже животът ми днес беше скъпоценен в очите ти. Безумие извърших и направих голяма грешка.22А Давид му отговори: Ето царското копие. Нека дойде един момък да го вземе.23А ГОСПОД да въздаде на всеки според правдата му и верността му; защото ГОСПОД те предаде днес в ръката ми, но аз отказах да вдигна ръката си срещу ГОСПОДНИЯ помазаник.24И така, както твоят живот беше много ценен днес в моите очи, така и моят живот нека бъде много ценен в очите на ГОСПОДА и Той да ме избави от всякакви беди.25Тогава Саул каза на Давид: Бъди благословен, сине мой, Давиде! Ти със сигурност ще извършиш велики дела и непременно ще победиш. И така, Давид отиде по пътя си; а Саул се върна на мястото си.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.