1後來，有人來通知約瑟，說他父親病了，約瑟就帶著兩個兒子瑪拿西和以法蓮去探望父親。2雅各聽說約瑟來了，就強撐著從床上坐起來，3對約瑟說：「全能的上帝曾經在迦南的路斯向我顯現，賜福給我。4祂對我說，『我必使你生養眾多，子孫興旺，並把迦南賜給你和你的後裔永遠作產業。』5「我來之前，你在埃及生的兩個兒子以法蓮和瑪拿西都算我的，他們可以像呂便和西緬一樣承受我的產業。6除了他們以外，你其他子女仍然歸你，這些子女可以在他們弟兄的名下繼承產業。7我從巴旦回來的路上，拉結死在了迦南，那地方離以法他還有一段路程，我把她葬在通往以法他的路旁。」以法他就是伯利恆。8以色列看見約瑟的兩個兒子，就問：「這是誰？」9約瑟說：「是上帝在這裡賜給我的兒子。」以色列說：「把他們帶過來，我要祝福他們。」10以色列因為年老眼睛已經昏花。約瑟把兒子帶到他面前，他就親吻他們、擁抱他們。11以色列對約瑟說：「我以為再也見不到你了，上帝竟然還讓我見到了你的兒子！」12約瑟把兩個兒子從以色列的膝旁領開，自己向父親俯伏下拜，13隨後左手牽著瑪拿西，右手牽著以法蓮，把他們分別領到以色列的右邊和左邊。14但以色列卻兩手交叉，把右手放在約瑟次子以法蓮的頭上，左手放在約瑟長子瑪拿西的頭上。15他祝福約瑟說：「願我祖先亞伯拉罕和以撒敬拜的上帝，牧養我一生直到今天的上帝，16救我脫離一切患難的天使，賜福這兩個孩子。願我和我祖先亞伯拉罕及以撒的名字藉著他們流傳。願他們在地上子孫興旺。」17約瑟見父親把右手放在以法蓮的頭上，感到不悅，就把父親的右手從以法蓮的頭上挪到瑪拿西頭上，18對父親說：「父親，你弄錯了，這才是長子，你應該把右手按在他的頭上。」19他父親卻不同意，說：「我兒啊，我知道，我知道。他必發展成一個強大的民族，但他弟弟將比他更強大，他弟弟的後裔必成為多個民族。」20雅各那天祝福他們，說：「以色列人必引用你們的名祝福人，說，『願上帝使你們像以法蓮和瑪拿西一樣！』」他把以法蓮排在瑪拿西前面。21以色列對約瑟說：「我快死了，但上帝必與你們同在，帶你們回到你們祖先的土地。22我要把我用刀和弓從亞摩利人手上奪來的那塊地留給你，讓你比其他弟兄多得一份。」
Библия, ревизирано издание
Яков благославя двамата синове на Йосиф
1След това известиха на Йосиф: Ето, баща ти е болен. И той поведе със себе си двамата си сина, Манасия и Ефрем, да отидат при него.2И известиха на Яков: Ето, синът ти Йосиф идва при тебе. Тогава Израил събра силите си и седна на леглото.3Яков каза на Йосиф: Бог Всемогъщий ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, и ме благослови, като ми каза:4Ето, Аз ще те наплодя, ще те размножа и ще направя да произлязат много народи от теб; и ще дам тази земя на потомството ти след тебе за вечно притежание.5И сега, двамата ти сина, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда аз при тебе в Египет, са мои; Ефрем и Манасия ще бъдат мои, също както Рувим и Симеон.6А децата, които родиш след тях, ще бъдат твои; а колкото до наследството си, ще се наричат с името на тези свои братя.7А когато се връщах от Падан, Рахил умря пред мене на пътя в Ханаанската земя, като оставаше малко разстояние да стигнем до Ефрат; погребах я там, край пътя за Ефрат (който е Витлеем).8И като съгледа Йосифовите синове, Израил каза: Кои са тези?9А Йосиф отговори на баща си: Тези са синовете, които Бог ми даде тук. А той каза: Моля, доведи ги при мене, за да ги благословя.10А очите на Израил бяха помрачени от старост и не можеше да вижда. И така, Йосиф ги приближи при него, а той ги целуна и ги прегърна.11И Израил каза на Йосиф: Не се надявах да видя лицето ти, но, ето, Бог ми показа и потомството ти.12А Йосиф, като ги махна отмежду коленете си, поклони се с лицето до земята.13После Йосиф ги взе двамата, Ефрем с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, и ги доведе при него.14А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрем, който беше по-младият, а лявата ръка – на Манасиевата глава, като нарочно кръстоса ръцете си (защото Манасия беше първородният).15И като благослови Йосиф, каза: Бог, пред Когото ходиха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пазил през целия ми живот до този ден;16ангелът, който ме избавя от всяко зло, нека благослови момчетата; и нека се наричат с моето име и с името на бащите ми Авраам и Исаак; и нека се умножат в земята.17Но Йосиф, като видя, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри това; и вдигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата на Манасиевата глава,18и Йосиф каза на баща си: Не така, татко, защото ето първородния, възложи дясната си ръка на неговата глава.19Но баща му отказа с думите: Зная, синко, зная; и той ще стане племе; и той ще бъде велик; но по-младият му брат ще бъде по-голям от него и потомството му ще стане множество народи.20И така, в същия ден ги благослови: С твоето име Израил ще благославя, като казва: Бог да те направи като Ефрем и Манасия! – като постави Ефрем пред Манасия.21След това Израил каза на Йосиф: Ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас и ще ви върне пак в отечеството ви.22Впрочем аз на тебе давам един дял повече, отколкото на братята ти, който дял взех от ръцете на аморейците с меча си и с лъка си.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.