1以色列全體會眾從以琳出發，來到以琳和西奈中間的汛曠野，時值他們離開埃及後的第二個月的十五日。2以色列全體會眾在曠野向摩西和亞倫發怨言說：3「我們還不如當初在埃及就死在耶和華手中。在那裡，我們至少可以圍在肉鍋旁吃個飽。現在，你把我們帶到曠野來，是要叫全體會眾餓死在這裡嗎？」4耶和華對摩西說：「我要從天上降下食物給你們。百姓可以每天出去拾取他們當天所需的分量，這樣我就可以試驗他們是否遵行我的訓誨。5到第六天，他們要比平時多拾取一倍，好夠兩天的分量。」6摩西和亞倫對以色列百姓說：「今天晚上你們就知道把你們從埃及領出來的是耶和華。7明天早上，你們會看見祂的榮耀，因為祂聽見了你們向祂所發的怨言。我們算什麼，你們何必埋怨我們？8耶和華聽見你們發的怨言了，晚上祂必給你們肉吃，早晨再給你們餅吃。我們算什麼？你們埋怨的其實不是我們，而是耶和華。」9摩西對亞倫說：「你去叫以色列全體會眾到耶和華面前來，因為祂已聽見他們的怨言。」10亞倫對以色列全體會眾說話的時候，他們向曠野遠望，果然看見耶和華的榮光在雲彩中顯現。11耶和華對摩西說：12「我已經聽見以色列人的怨言。你告訴他們，『到了黃昏，你們就會有肉吃，早晨就會有餅可以吃飽，這樣你們就知道我是你們的上帝耶和華。』」13到了黃昏，果然有許多鵪鶉飛來，把營地都遮蓋了。到了早晨，營區四周的地上佈滿露水，14露水蒸發以後，曠野便出現一層薄薄的、像白霜的東西。15以色列人見了，不知道是何物，便彼此議論說：「這是什麼？」摩西對他們說：「這就是耶和華給你們的食物。16耶和華吩咐你們要按自己和家人的食量來拾取，每人約拾取兩升。」17於是，以色列人遵命而行，有些拾的多，有些拾的少。18後來，他們用俄梅珥*量的時候，就發現多拾的沒有剩餘，少拾的也沒有缺乏，剛好是每人所需要的量。19摩西又吩咐他們說：「你們所拾取的，不可留到早晨！」20可是，有的人不聽，留了一些。到第二天早上，食物已腐爛生蟲，發出惡臭，摩西就向他們發怒。21於是，百姓每天早晨出營拾取食物，各人按著所需分量拾取，到太陽升起後，食物就融化了。22到第六天，他們就拾取雙倍的分量，也就是每人四升。會眾的首領來稟告摩西，23摩西對他們說：「耶和華說，『明天是安息日，是向耶和華守的聖安息日。你們要把一切食物預備好，或烤或煮，吃剩的可以留到明天。』」24百姓就照摩西的吩咐，把吃剩的食物留到第二天早晨，食物沒有發臭生蟲。25摩西對他們說：「你們今天就吃這些吧，因為今天是耶和華的安息日，地上不會有食物讓你們拾取。26你們有六天可以拾取食物，但第七天是安息日，沒有食物可以拾取。」27到了第七天早晨，有些人仍然出去要拾取食物，結果什麼也找不到。28耶和華對摩西說：「你們到什麼時候才肯遵行我的誡命和吩咐呢？29要知道，耶和華已將安息日賜給你們，所以第六天我會賜你們雙倍的食物。第七天，人人都要留在營中，不許外出。」30於是，百姓在第七天休息。31以色列人稱這種食物為嗎哪，它形狀像芫荽的種子，白色，味道像用蜜糖製成的薄餅。32摩西說：「以下是耶和華的吩咐，『把兩升的嗎哪存留起來，直到世世代代，以便你們的子子孫孫可以看見上帝帶你們離開埃及時在曠野賜給你們的食物。』」33於是，摩西吩咐亞倫：「拿個罐子盛滿兩升的嗎哪，放在耶和華面前，留到世世代代。」34亞倫便照耶和華給摩西的吩咐，把嗎哪放在約櫃前保存起來。35以色列百姓就在曠野吃了四十年的嗎哪，直到他們到達有人煙的迦南為止。36一俄梅珥等於十分之一伊法。
Библия, ревизирано издание
Манната и пъдпъдъците
1Като се вдигнаха от Елим, цялото общество израилтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откакто излязоха от Египетската земя.2А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисей и Аарон.3Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от ГОСПОДНЯТА ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тази пустиня, за да изморите цялото това множество от глад.4Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Ето, ще ви изпратя хляб от небето; и ще излиза народът всеки ден да събира колкото им трябва за деня, за да ги изпитам – ще ходят ли по закона Ми, или не.5А на шестия ден нека сготвят внесеното, което ще бъде два пъти, колкото събират всеки ден.6И така, Моисей и Аарон казаха на всички израилтяни: Довечера ще познаете, че ГОСПОД ви е извел от Египетската земя;7а на сутринта ще видите славата на ГОСПОДА, понеже Той чу ропота ви против ГОСПОДА. Защото какво сме ние, че да роптаете против нас?8Моисей каза още: Това ще стане, когато ГОСПОД ви даде довечера месо да ядете и на сутринта хляб до ситост; понеже ГОСПОД чу ропота ви против Него. Защото какво сме ние? Ропотът ви не е против нас, а против ГОСПОДА.9Моисей каза на Аарон: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред ГОСПОДА, защото Той чу ропота ви.10А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята и, ето, ГОСПОДНЯТА слава се яви в облака.11И ГОСПОД каза на Моисей:12Чух ропота на израилтяните. Говори им така: Довечера ще ядете месо и на сутринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм ГОСПОД, вашият Бог.13И така, вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на сутринта навсякъде около стана беше паднала роса.14След като се изпари падналата роса, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята.15Когато израилтяните го видяха, си казаха един на друг: Какво е това? Защото не знаеха какво беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който ГОСПОД ви дава да ядете.16Ето какво заповядва ГОСПОД: Съберете от него – всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор* на глава според броя на хората ви; всеки да вземе за онези, които са под шатрата му.17И израилтяните направиха така и събраха, кой повече, кой по-малко.18А когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много, нямаше излишък, и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.19Моисей им каза още: Никой да не оставя от него до сутринта.20Обаче те не послушаха Моисей и някои оставиха от него до сутринта; но храната червяса и се вмириса; и Моисей се разгневи на израилтяните.21Те го събираха всяка сутрин, кой колкото му трябваше за ядене; а когато напечеше слънцето, се стопяваше.22А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всеки, всички началници на обществото дойдоха и известиха на Моисей.23А той им каза: Това е, както каза ГОСПОД. Утре е събота, свята почивка на ГОСПОДА; опечете колкото искате да опечете и сварете колкото искате да сварите; и сложете настрана каквото остане за утре.24И така, сложиха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се развали, нито червяса.25Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота на ГОСПОДА; днес няма да го намерите на полето.26Шест дни ще го събирате; но седмият ден е събота, тогава няма да го има.27Обаче някои от народа излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха.28Тогава ГОСПОД попита Моисей: Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?29Вижте, понеже ГОСПОД ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дни. Останете по местата си; на седмия ден никой да не излиза от мястото си.30И така, на седмия ден народът си отпочиваше.31А Израилевият дом нарече тази храна манна*; тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът и беше като на пита, смесена с мед.32Тогава Моисей каза: Ето какво е заповядал ГОСПОД: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя.33Моисей каза на Аарон: Вземи една стомна и я напълни с един гомор манна, постави я пред ГОСПОДА, за да се пази за бъдещите ви поколения.34И така, Аарон я постави пред плочите на свидетелството, за да се пази, както ГОСПОД заповяда на Моисей.35И израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обещаната земя; ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя.36А гоморът е една десета от ефата.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.