Jeremia 4 | 圣经当代译本修订版

1 耶和华说：“以色列啊，如果你回转归向我，回转归向我，从我眼前除掉可憎的神像，不再离开我； 2 如果你本着诚实、正直、公义，凭永活的耶和华起誓，你必成为万国的祝福，得到他们的尊敬*。” 3 耶和华对犹大人和耶路撒冷人说： “要开垦你们的荒地，不要在荆棘中撒种。 4 你们要自行割礼，除掉心中的污垢，归向耶和华。不然，我必因你们的恶行而发烈怒，如火燃烧，无人能够扑灭。 5 “你们要在犹大和耶路撒冷宣告， ‘要在全国吹起号角’，高声呼喊， ‘要集合起来，我们要逃进坚城。’ 6 你们要向锡安举起旗帜，赶快逃亡，不要迟延，因为我要从北方降下灾祸，大肆毁灭。” 7 毁灭列国者已发起攻击，如狮子冲出巢穴，要使你们的土地荒凉，城邑沦为废墟，无人居住。 8 为此，你们要腰束麻布，嚎啕大哭，因为耶和华向我们发的烈怒还没有止息。 9 耶和华说：“到那天，君王和官长必丧胆，祭司和先知必惊骇。” 10 我说：“唉！主耶和华啊，你完全欺骗了这群百姓和耶路撒冷人，因为你说，‘你们会安享太平。’其实剑锋已指着他们的咽喉了。” 11 那时，耶和华必对这群百姓和耶路撒冷人说：“一阵热风从荒野光秃的山头吹向我的子民，不是为扬场、吹净糠秕。 12 那是我发出的一阵强风。现在我要宣告我对他们的审判。” 13 看啊，仇敌必如云涌来，他的战车快如旋风，他的战马比飞鹰还快。我们有祸了！我们灭亡了！ 14 耶路撒冷啊，要洗去你内心的邪恶，这样你才能得救。你心怀恶念要到何时呢？ 15 从但传来消息，从以法莲山区报出恶讯。 16 耶和华说：“你们去通知列国，向耶路撒冷宣告， ‘围攻的人从远方来，向犹大的城邑高声喊杀， 17 像看守田园一样包围耶路撒冷，因为耶路撒冷背叛了我。’ 这是耶和华说的。 18 你的所作所为给你招致这灾祸，是你自食恶果，你会痛彻心肺！” 19 我的心啊，我的心啊！我伤心欲绝，烦躁不安。我无法保持缄默，因为我听见了号角声和呐喊声。 20 恶讯频传，山河破碎，我的帐篷忽然倒塌，幔子顷刻破裂。 21 我还要看这旌旗、听这号声到何时呢？ 22 耶和华说：“我的子民愚顽，不认识我，是蒙昧无知的儿女，只知行恶，不知行善。” 23 我俯瞰大地，一片空虚混沌；我仰望天空，毫无亮光。 24 我眺望群山，大山在颤抖，小山在摇晃。 25 我四下观看，只见杳无人烟，飞鸟绝迹。 26 我四下观看，只见良田变荒野，城邑都在耶和华的烈怒下沦为废墟。 27 耶和华说：“遍地将要荒凉，然而不会被我彻底毁灭。 28 因此，地要悲哀，天要昏暗，因为我言出必行，决不反悔。” 29 各城的人听到骑兵和弓箭手的呐喊，都纷纷逃命。有的跑入丛林，有的爬进岩洞。各城荒弃，无人居住。 30 你这荒凉的城啊！你在做什么？纵然你穿上红袍，戴上金饰，描眉画眼，又有什么用呢？你的情人藐视你，要杀害你。 31 我听见好像妇人分娩时的喊叫声，好像妇人生头胎时的痛苦呻吟。那是锡安城*的喊叫声，她在喘息，伸出双手说： “噢！我有祸了，我要死在杀戮者手上了。”

Библия, ревизирано издание

1 Ако се върнеш, Израилю, казва ГОСПОД, ако се върнеш към Мен и ако махнеш мерзостите си от лицето Ми, и не бъдеш непостоянен, 2 и ако в истина, в справедливост и в правда се закълнеш, като кажеш: Заклевам се в живота на ГОСПОДА!, тогава народите ще се благославят в Него и в Него ще се прославят. 3 Защото така казва ГОСПОД на Юдовите и йерусалимските мъже: Разорете целините си и не сейте между тръни. 4 Обрежете се на ГОСПОДА и отнемете краекожието на сърцата си, мъже Юдови и жители йерусалимски, за да не излезе яростта Ми като огън и да не пламне така, че да няма кой да я угаси, поради злото на делата ви.

Пророчество за падението на Юдея

5 Възвестете на Юдея и прогласете на Йерусалим, като кажете: Затръбете по земята; извикайте високо и кажете: Съберете се и нека влезем в укрепените градове. 6 Издигнете знаме към Сион; бягайте, не се спирайте; защото Аз ще докарам зло от север и голяма погибел. 7 Лъвът излезе от гъсталака си и изтребителят на народите тръгна, излезе от мястото си, за да запусти земята ти и за да бъдат съсипани градовете ти, за да останат без жители. 8 Затова се препашете с вретища, плачете и ридайте; защото пламенната ярост ГОСПОДНЯ не се отвърна от нас. 9 В онзи ден, казва ГОСПОД, разумът на царя ще се изгуби, както и разумът* на първенците, свещениците ще се смутят и пророците ще се ужасят. 10 Тогава казах: О, Господи ЙЕХОВА! Ти наистина съвсем си излъгал този народ и Йерусалим, като си казал: Мир ще имате; когато, напротив, мечът е стигнал до душата им. 11 В онова време ще кажат на този народ и на Йерусалим: От голите височини на пустинята духа горещ вятър към дъщерята на народа Ми – не за да отвее, нито да очисти. 12 Да! Силен вятър ще дойде от тях за Мен; и Аз сега ще произнеса присъди против тях. 13 Ето, като облак ще се издигне и колесниците му – като вихрушка; конете му са по-леки от орлите. Горко ни! Защото сме разорени. 14 Йерусалиме, измий сърцето си от зло, за да се избавиш; докога ще стоят в тебе лошите ти помисли? 15 Защото глас известява от Дан и прогласява скръб от Ефремовата планина, като казва: 16 Обявете на народите, ето, прогласете относно Йерусалим, че идат обсадители от далечна страна и издават вика си против Юдейските градове. 17 Като полски пъдари те са се наредили против него от всяка страна. 18 Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това; това е плодът на твоето нечестие; наистина – горчиво е, наистина – стигна до сърцето ти. 19 Чреслата ми! Чреслата ми! Боли ме в дълбочините на сърцето ми; сърцето ми се смущава в мене; не мога да мълча, защото си чула, душо моя, тръбен глас, тревога за бой. 20 Погибел върху погибел се прогласява, защото цялата земя се опустошава; внезапно се развалиха шатрите ми и завесите ми – в един миг. 21 Докога ще гледам знаме и ще слушам тръбен глас? 22 Защото Моят народ е безумен, не Ме познават; глупави деца са и нямат разум; мъдри са да вършат зло, но да вършат добро не умеят. 23 Погледнах към земята и, ето – тя беше пуста и празна; към небето – и нямаше светлината му. 24 Погледнах към планините и, ето – трепереха, и всички хълмове се тресяха. 25 Погледнах и, ето – нямаше човек, и всички небесни птици бяха избягали. 26 Погледнах и, ето – плодородната страна беше пуста и всичките и градове бяха съсипани от присъствието на ГОСПОДА и от Неговия пламенен гняв. 27 Защото така казва ГОСПОД: Цялата страна ще запустее; но съвършено изтребление няма да нанеса. 28 Затова земята ще жалее и небето горе ще се помрачи; защото Аз изговорих това, Аз го намислих, не съм се разкаял за него, нито ще се отвърна от него. 29 От шума на конниците и на стрелците всеки град ще побегне; ще отидат в гъсталаците и ще се изкачат по скалите; всеки град ще бъде изоставен и няма да има човек да живее в тях. 30 А ти, запустяла, какво ще правиш? Ако и с червено да се облечеш, ако и със златни накити да се украсиш, ако и с много боя да боядисаш очите си, напразно ще се украсиш; любовниците ти ще те презрат, ще търсят да отнемат живота ти. 31 Защото чух глас като на жена, когато ражда, болките като на онази, която ражда първородното си, гласа на сионовата дъщеря, която се задъхва, простира ръцете си и казва: Горко ми сега! Защото душата ми чезне поради убийците.

Jeremia 4 | 圣经当代译本修订版 Библия, ревизирано издание

Пророчество за падението на Юдея