1大卫召集军队，设立了千夫长和百夫长率领他们。2他兵分三队，一队由约押率领，一队由洗鲁雅的儿子、约押的兄弟亚比筛率领，一队由迦特人以太率领。大卫对部下说：“我必与你们一同出战”。3他们却说：“请我王不要出战。因为如果我们败逃，敌方不会放在心上；即使我们一半人阵亡，敌方也不会放在心上。你一人比我们一万人更宝贵。你还是留在城中支援我们吧。”4王说：“你们认为怎样好，我就怎样做。”于是，大卫王站在城门旁边，军兵百人一队、千人一队地按次序出城了。5大卫王吩咐约押、亚比筛和以太说：“你们要看在我的份上对年轻的押沙龙手下留情。”全体的军兵都听见了大卫吩咐众将领的话。6大卫的军队在以法莲的树林里跟以色列人交战。7以色列人被大卫的部下打败，伤亡惨重，有两万人阵亡。8战事蔓延到整个郊野，那天死在树林里的人比死在刀下的人还多。9押沙龙碰巧遇见大卫的部下。他骑着骡子逃走，骡子从一棵大橡树的茂密枝条下经过，押沙龙的头发被树枝缠住，整个人吊在半空中，胯下的骡子也跑了。10大卫的一个部下看见，就向约押禀告说：“我看见押沙龙正吊在橡树上。”11约押对那报信的说：“什么！你看见他吊在树上，为什么不把他杀掉呢？要是你把他杀了，我会赏你十块银子和一条腰带。”12他却答道：“就是你赏我一千块银子，我也不敢加害王的儿子啊！我们曾听见王吩咐你、亚比筛和以太不可伤害年轻的押沙龙。13如果我胆敢杀死押沙龙，王迟早会查出真相，到时你就撒手不管了。”14约押说：“我不跟你浪费时间。”趁着押沙龙还吊在橡树上，他拿起三杆矛枪剌入了他的心脏。15十个为约押拿兵器的年轻人围上去将押沙龙杀死。16随后，约押吹起收兵的号角，部下便停止追赶以色列人。17他们把押沙龙的尸体丢在林中的一个坑里，在上面堆了一大堆石头。以色列人都各自逃回家去了。18押沙龙生前没有儿子为他留名，所以他曾在王谷立了一根石柱，以自己的名字命名，称为“押沙龙柱”，沿用至今。19撒督的儿子亚希玛斯对约押说：“请让我跑回去向王禀告，让王知道耶和华已从仇敌手中救了他。”20但约押对他说：“你今天不要去报信，改天再报吧。你不要今天去，因为王的儿子死了。”21约押吩咐一个古示人：“你去把所看见的禀报给王。”那人就拜别了约押，马上跑回去报信。22撒督的儿子亚希玛斯再次对约押说：“求你让我与古示人一同去吧！”约押说：“我的孩子，你何必要去呢？你报这个消息是不会得到赏赐的。”23他说：“无论怎样，我想跑去报信。”约押答应了。亚希玛斯沿平原的路跑，跑到了古示人的前面。24那时，大卫王正坐在内城门和外城门中间。有一个守卫爬上城门楼顶观望，看见一个人独自跑来。25守卫就大声向大卫禀告。王说：“如果他是单独一个人，他带来的一定是好消息。”那人越来越近了。26这时候，守卫又看见另一个人跑来，就大声对守城门的说：“又有一个人独自跑来了！”王说：“他也一定是传好消息的。”27守卫又说：“从跑的姿势看，那跑在前面的人好像撒督的儿子亚希玛斯。”王说：“他是个好人，他一定带来了好消息。”28亚希玛斯高声对王说：“一切都好！”他在王面前俯伏叩拜，说：“你的上帝耶和华当受称颂，祂已经消灭了那些攻击我主我王的敌人。”29王问道：“年轻的押沙龙平安吗？”亚希玛斯答道：“约押派仆人来的时候，仆人看见一阵大骚动，但不知道是什么事。”30王说：“你先退到一边去。”亚希玛斯就退下，站在一边。31这时，古示人也到了，他说：“我有好消息向我主我王禀告，今日耶和华已经从一切反叛之人手中救了我主我王。”32王问古示人：“年轻的押沙龙平安吗？”古示人答道：“愿我主我王的仇敌和一切要加害我王的人，下场都与那青年一样。”33王听了十分难过，就走上城门楼去痛哭，边走边说：“我儿押沙龙啊！我儿，我儿押沙龙啊！我恨不得可以替你死！押沙龙，我儿啊！我儿！”
Библия, ревизирано издание
1След това Давид събра хората, които бяха с него, и постави над тях хилядници и стотници.2И Давид изпрати народ – една трета под началството на Йоав, една трета под началството на Ависей, Саруиния син, Йоавовия брат, и една трета под началството на гетеца Итай. Царят каза на хората: И аз ще изляза с вас.3Народът обаче отговори: Не излизай! Защото, ако ние побегнем, няма да ги е грижа за нас; дори да умрат и половината от нас, пак няма да ги е грижа за нас; а ти си като десет хиляди от нас*, затова е по-добре ти да си готов да ни помагаш от града.4Царят им каза: Каквото ви се вижда за добре, ще направя. И така, царят застана до едната страна на портата, а целият народ излезе по стотици и хиляди.5Тогава царят заповяда на Йоав, Ависей и Итай следното: Пощадете ми младежа Авесалом. И целият народ чу, когато царят заповядваше на всички военачалници за Авесалом.6И така, народът излезе на полето против Израил; и сражението стана в Ефремовата гора.7Там Израилевият народ беше разбит от Давидовите слуги и в онзи ден там стана голямо клане на двадесет хиляди души.8Сражението в тази местност се разпростря по лицето на цялата околност и в онзи ден гората погълна повече народ, отколкото погълна мечът.
Смъртта на Авесалом и плачът на Давид за него
9И се случи така, че Авесалом се срещна с Давидовите слуги. А Авесалом яздеше на муле. Когато мулето влезе под гъстите клони на един голям дъб, косата му се заплете в дъба и той увисна между небето и земята; а мулето избяга изпод него.10Един човек го видя и извести на Йоав: Видях Авесалом увиснал на един дъб.11А Йоав каза на човека, който му извести: Като си го видял, защо не го порази там до земята? Аз щях да ти дам десет сребърника и един пояс.12А човекът отговори на Йоав: И хиляда сребърника да бяха претеглени в шепата ми, не бих вдигнал ръката си против царския син; защото ние чухме как царят заповяда на теб, Ависей и Итай: Внимавайте всички, никой да не се докосне до младежа Авесалом.13Иначе, ако бях постъпил невярно против живота му, нищо не се укрива от царя и тогава сам ти би се обърнал против мене.14Тогава Йоав каза: Не трябва да си губя времето с такъв като теб. И като взе три стрели, прониза с тях сърцето на Авесалом, който беше още жив сред дъба.15И десет момъка, Йоавови оръженосци, заобиколиха Авесалом, удариха го и го умъртвиха.16Тогава Йоав засвири с тръбата и хората се върнаха от преследването на Израил. Така Йоав спря народа.17Те взеха Авесалом и го хвърлиха в един голям ров, вътре в гората, и натрупаха върху него голям куп камъни. И целият Израил побегна, всеки в шатъра си.18А Авесалом, когато беше още жив, беше взел и издигнал за себе си стълб, който е в царската долина; защото си каза: Нямам син, който да опази паметта на името ми; затова нарече стълба на своето име; и той се нарича и до днес Авесаломов паметник.19Тогава Ахимаас, Садоковият син, каза: Да побързам ли сега да занеса на царя известие, че ГОСПОД въздаде за него на неприятелите му?20А Йоав му отвърна: Няма да носиш днес известия. Друг ден ще бъдеш вестоносец; а днес няма да носиш известия, понеже царският син умря.21Тогава Йоав каза на Хусина: Иди, извести на царя, каквото си видял. И Хусина се поклони на Йоав и се завтече.22Тогава Ахимаас, Садоковият син, каза пак на Йоав: Каквото и да стане, нека тичам и аз, моля те, след Хусина. А Йоав му отговори: Защо искаш да тичаш, синко, като няма да има възнаграждение за известията?23Но той пак настоя: Каквото и да стане, нека изтичам. Тогава Йоав му каза: Тичай. И така, Ахимаас се затича през полския път и изпревари Хусина.24А Давид седеше между двете порти. И един страж се изкачи на покрива на портата към стената и като погледна, видя, че един човек тичаше сам.25Стражът извика и извести на царя. А царят каза: Щом е сам, носи известия. И той притичваше и се приближаваше.26После стражът видя друг човек, който тичаше. И стражът извика към вратаря: Виждам още един човек, който тича сам. Царят каза: И той носи известия.27Тогава стражът каза: Струва ми се, че тичането на първия прилича на тичането на Ахимаас, Садоковия син. А царят отговори: Добър човек е той и идва с добри известия.28Ахимаас извика на царя: Радвай се! Поклони се на царя с лице до земята и каза: Благословен да бъде ГОСПОД, твоят Бог, Който предаде хората, които повдигнаха ръка против господаря ми, царя.29И царят попита: Здрав ли е младежът Авесалом? А Ахимаас отговори: Когато Йоав изпрати вестоносец до царя – мене, слугата ти, видях само голямо смущение, но не знаех какво беше.30Царят каза: Обърни се и застани тук. И той се обърна и застана.31След това дойде Хусина. Той каза: Известия, господарю мой, царю! Защото днес ГОСПОД въздаде за тебе на всички, които се повдигнаха против тебе.32Царят запита Хусина: Здрав ли е младежът Авесалом? А Хусина отговори: Неприятелите на господаря ми, царя, и всички, които се повдигат против тебе за зло, дано станат като онзи младеж!33И царят се смути много, качи се в стаята над портата и плака. И като вървеше, говореше така: Сине мой Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! Да бях умрял аз вместо теб, Авесаломе, сине мой, сине мой!
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.