2.Samuel 14 | 圣经当代译本修订版

押沙龙回耶路撒冷

1 洗鲁雅的儿子约押知道王想念押沙龙， 2 就派人到提哥亚去召来一个聪明的妇人，对她说：“你假扮哀悼的人，穿上丧服，不要用油抹身，要装成哀悼很久的妇人， 3 然后到王那里，对他这样这样说。”约押把应该说的话都告诉妇人。 4 提哥亚妇人来到王面前，俯伏在地上说：“王啊，求你救救我吧！” 5 王问她：“你有什么事？”妇人说：“婢女是个寡妇，丈夫死了。 6 我本来有两个儿子，有一次他们在田间发生争执，当时没有人劝解，其中一个儿子被打死了。 7 现在整个家族都起来反对婢女，说，‘把那打死亲兄弟的凶手交出来，我们要他以命偿命，除掉这个继承人。’他们要断了我家的香火，使婢女的丈夫既不能留名，也不能留后。” 8 王说：“你回家去吧！我会为你作主。” 9 提哥亚妇人说：“我主我王，愿罪过*都落在婢女和婢女家族，一切都与我王和王的王位无关。” 10 王说：“若有人为难你，你就把他带来，他必不敢再找你的麻烦。” 11 妇人说：“求王凭你的上帝耶和华起誓，不许报仇者杀人，留我儿一命。”王说：“我凭永活的耶和华起誓，你的儿子必毫发无损。” 12 妇人说：“求我主我王再容婢女说一句。”王说：“说吧！” 13 妇人说：“为什么王蓄意对上帝的子民行这样的事呢？王刚才所说的话正表明王的不是了，因为王不让被流放的儿子回来。 14 人都难免一死，就像覆水难收。然而，上帝不是要夺取人的性命，而是要设法使流亡的人重新回来。 15 我向我主我王说出这番话，是因为人们恐吓我。我想，不如向王请命，也许王会成全婢女的心愿。 16 有人要害我和我儿子的性命，叫我们不得承受上帝所赐的产业，也许王能从这人手中救我们。 17 婢女想，我主我王的话必能安慰我，因为我主我王就像上帝的天使一样能明辨是非。愿王的上帝耶和华常与王同在！” 18 王对妇人说：“我有一件事要问你，你要实实在在地回答我。”妇人说：“我主我王请说。” 19 王说：“这是不是约押的主意？”妇人说：“我敢在我主我王面前发誓，王所说的一点不错，这些话是你臣仆约押吩咐婢女说的。 20 他这样做是希望扭转局面。我主如上帝的天使一样有智慧，洞悉天下之事。” 21 于是，王对约押说：“我答应你的请求，你去把年轻的押沙龙带回来吧。” 22 约押俯伏在地，叩谢王恩，说：“今天仆人在我主我王面前蒙了恩，因为王应允了仆人的请求。” 23 约押便到基述把押沙龙接回耶路撒冷。 24 王说：“让押沙龙回自己的家，不要让他来见我！”押沙龙便返回自己家中，没有朝见王。 25 在整个以色列，没有人像押沙龙那样因相貌英俊而为人称道，他从头到脚毫无瑕疵。 26 他的头发浓密，每年年终会很沉重，需要剪发，剪下的头发按王的重量标准约重两公斤。 27 押沙龙有三儿一女，女儿名叫她玛，长得非常美丽。 28 押沙龙在耶路撒冷住了两年，没有跟王见过面。 29 他派人去请约押来，托他去求见王，但约押不肯来。第二次再请，他还是不肯来。 30 押沙龙就吩咐仆人：“你们看，约押的田就在我的田旁边，他种了大麦，你们去放火把它烧了。”押沙龙的仆人便把麦田烧了。 31 约押便来到押沙龙家里，问他：“你为什么叫仆人放火烧我的田？” 32 押沙龙答道：“我派人请你来，希望你替我去问王，‘我为什么要从基述回来呢？倒不如仍然留在那里。’现在我要见王，如果我有什么罪过，就让他杀了我吧！” 33 约押就去见王，把押沙龙的话告诉他，王便召见押沙龙。押沙龙来到王面前俯首叩拜，王就亲吻他。

Библия, ревизирано издание

Застъпничество на Йоав за Авесалом

1 Йоав, Саруиният син, забеляза, че сърцето на царя беше привързано към Авесалом. 2 Затова Йоав прати в Текое и доведоха оттам една умна жена, и той и каза: Престори се, че си в траур, облечи траурни дрехи, не се помазвай с масло, а се престори на жена, която жалее дълго време за мъртвец. 3 И иди при царя и му говори според тези думи. И Йоав я подучи какво да говори. 4 Когато текойката дойде да говори на царя, падна с лице на земята, поклони се и каза: Помогни ми, царю. 5 И царят и каза: Какво ти е? А тя отговори: Ах! Аз съм вдовица. Мъжът ми умря. 6 Слугинята ти имаше двама сина. Те двамата се сбиха на полето. Нямаше кой да ги разтърве и единият удари другия и го уби. 7 И, ето, всички роднини застанаха против слугинята ти и казаха: Предай онзи, който удари брат си, за да го убием за живота на брат му, когото уби. Така ще изтребим и наследника. С това те ще угасят въглена, който ми е останал, и няма да оставят на мъжа ми нито име, нито потомство по лицето на земята. 8 Царят каза на жената: Иди у дома си. Аз ще се разпоредя за теб. 9 А текойката отговори на царя: ГОСПОДАРЮ мой, царю, беззаконието нека бъде върху мен и върху бащиния ми дом, а царят и престолът нека бъдат невинни. 10 И царят отвърна: Който проговори против тебе, доведи го при мен и няма вече да те докачи. 11 А тя каза: Моля, нека царят помни ГОСПОДА, своя Бог, за да не продължава отмъстителят за кръвта да изтребва и да не погуби сина ми. Той и каза: Заклевам се в живота на ГОСПОДА, нито един косъм от сина ти няма да падне на земята. 12 Тогава жената отговори: Нека каже, моля, слугинята ти още една дума на господаря си, царя. И той каза: Кажи. 13 Жената проговори: Защо си намислил такова нещо против Божия народ? Понеже царят, като казва това, излиза виновен затова, че царят не възвръща своя син изгнаник. 14 Защото е неизбежно ние да умрем и сме като вода, разляна по земята, която не се събира пак. А и Бог не отнема живот, а изнамира средства, така че изгнаникът да не остане отдалечен от Него. 15 По тази причина дойдох да кажа това на господаря си, царя. Народът ме уплаши и слугинята ти си каза: Ще говоря сега на царя. Може би царят ще изпълни молбата на слугинята си. 16 Защото царят ще послуша, за да избави слугинята си от ръката на човека, който иска да погуби и мен, и сина ми от Божието наследство. 17 И слугинята ти си каза: Думата на господаря ми нека бъде сега утешителна. Защото господарят ми, царят, е като Божий ангел, за да разсъждава за доброто и злото. А ГОСПОД, твоят Бог, да бъде с тебе. 18 Тогава царят отговори на жената: Моля, не скривай от мене това, за което ще те попитам. И жената каза: Нека проговори, моля, господарят ми, царят. 19 Царят я запита: С тебе ли е във всичко това ръката на Йоав? А жената отговори: Заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, царю, никой не може да се отклони нито надясно, нито наляво от нищо, което изрече господарят ми, царят. Слугата ти Йоав, той ми заповяда и той ме научи какво да кажа. 20 Слугата ти Йоав направи това, за да представи по този начин работата. И господарят ми е мъдър – с мъдростта на един Божий ангел, за да познава всичко, което има на света. 21 Тогава царят каза на Йоав: Ето, ще направя това. Иди и доведи младежа Авесалом. 22 Йоав падна с лице на земята, поклони се и благослови царя. И Йоав каза: Днес слугата ти позна, че придоби твоето благоволение, господарю мой, царю, защото царят изпълни желанието на слугата си. 23 И така, Йоав стана, отиде в Гесур и доведе Авесалом в Йерусалим. 24 А царят каза: Нека отиде в своята къща, а моето лице няма да види. Затова Авесалом отиде в своята си къща и не видя лицето на царя. 25 А в целия Израил нямаше човек толкова много възхваляван за красотата си, колкото Авесалом. От петата на крака му чак до върха на главата му нямаше в него недостатък. 26 И когато острижеше главата си (защото всяка година я стрижеше, понеже косата му натежаваше, затова я подстригваше), претегляше косата си и тя тежеше двеста сикъла според царската теглилка. 27 На Авесалом се родиха трима сина и една дъщеря на име Тамар, която беше красива. 28 И Авесалом остана в Йерусалим цели две години, без да види лицето на царя. 29 Тогава Авесалом повика Йоав, за да го изпрати при царя; но той отказа да дойде при него. Повика го втори път; но той пак отказа да дойде. 30 Затова Авесалом каза на слугите си: Йоавовата нива е близо до моята. Там има ечемик: идете и го запалете. И така, Авесаломовите слуги подпалиха нивата. 31 Тогава Йоав стана, отиде при Авесалом в къщата му и го попита: Защо слугите ти са запалили нивата ми? 32 А Авесалом отговори на Йоав: Пратих до тебе да ти кажат: Ела тук, за да те пратя при царя да му кажеш: Защо съм дошъл от Гесур? По-добре щеше да е за мене да бях още там. Нека сега видя лицето на царя и ако има неправда в мене, нека ме убие. 33 Тогава Йоав отиде при царя и му извести това. И царят повика Авесалом, който, като дойде при него, се поклони с лице до земята пред царя. И царят целуна Авесалом.

2.Samuel 14 | 圣经当代译本修订版 Библия, ревизирано издание

押沙龙回耶路撒冷

Застъпничество на Йоав за Авесалом