1过了两天，大卫率领部下回到洗革拉的时候，发现亚玛力人袭击了南地和洗革拉，攻破了洗革拉城，把全城烧毁，2并掳走了城内的妇女及所有老少，没有杀任何人。3大卫和部下来到洗革拉城，看到城被烧毁，妻子儿女都被掳走了，4便放声大哭，直哭得精疲力尽。5大卫的两个妻子耶斯列人亚希暖和拿八的遗孀迦密人亚比该也一起被掳走了。6跟随大卫的人因自己的儿女被掳去，心里很痛苦，商议要用石头打死大卫。大卫深陷困境，但他靠着他的上帝耶和华得到了力量。7大卫吩咐亚希米勒的儿子亚比亚他祭司把以弗得拿来，亚比亚他就拿给他。8大卫求问耶和华，说：“我该追赶敌人吗？我能追上他们吗？”耶和华答道：“追赶他们吧，你必能追上他们，救回一切。”9于是，大卫率领六百名部下前去追赶，到了比梭溪，有二百人因为太累而不能过溪，就留在那里。大卫率领其余的四百人继续追赶。11他们在田野遇见一个埃及人，就把他带到大卫那里。他们给他饼吃，给他水喝，12还给他一块无花果饼和两个葡萄饼。他吃完后，恢复了体力，因为这人已经三天三夜没吃没喝了。13大卫问他：“你是谁的仆人？你从哪里来？”他答道：“我是埃及人，是亚玛力人的奴仆。三天前，主人因为我患病把我撇弃了。14我们袭击了基利提的南方，犹大地区和迦勒南部，还烧毁了洗革拉。”15大卫又问他：“你可以领我去这些袭击者那里吗？”他答道：“你先凭上帝向我起誓，你不杀我，也不把我交给我的主人，我就带你去。”16他带着大卫找到那里，见亚玛力人正散布在田野间吃喝狂欢，因为他们从非利士和犹大抢夺了很多财物。17大卫率领部下从黎明攻打他们，直到次日黄昏。除了四百个青年骑骆驼逃脱外，亚玛力人全军覆没。18大卫夺回亚玛力人掳去的一切，包括他的两个妻子。19他尽数夺回了被掳去的男女老少和财物，20也夺了所有的牛羊。他的部下把这些牛羊赶到自己的牲畜前面，说：“这是大卫的战利品。”21大卫回到留在比梭溪的那二百名因为太疲乏而没有同去的人那里，他们出来迎接大卫和众随从，大卫也上前问候他们。22大卫随从中那些不良分子说：“他们没有跟我们一起去打仗，我们抢回来的东西不应分给他们，只让他们带走自己的妻子和儿女就好了。”23大卫说：“弟兄们，这一切是耶和华赐给我们的，我们不可不分给他们，因为是耶和华保护我们，把敌人交在了我们手里。24谁能接受你们的说法呢？上阵打仗的和看守装备的应该得到一样的待遇。”25从那天开始，大卫就把这原则定为以色列的律例和典章，沿用至今。26大卫来到洗革拉，把部分战利品送给他的朋友——犹大的长老们，说：“这些礼物是从耶和华的敌人那里夺来送给你们的。”27大卫把礼物送给住在伯特利、南地的拉末、雅提珥、28亚罗珥、息末、以实提莫、29拉哈勒、耶拉篾和基尼各城、30何珥玛、歌拉珊、亚挞、31希伯仑以及他和部下所到之处的人。
Библия, ревизирано издание
Поражението на амаличаните
1И когато на третия ден Давид и мъжете му влязоха в Сиклаг, амаличаните бяха нападнали южната страна и Сиклаг и го бяха опустошили и опожарили.2Бяха пленили и жените, които се намираха в него. Не бяха убили никого – нито малък, нито голям, но ги бяха откарали със себе си и си бяха отишли.3А когато Давид и мъжете му пристигнаха в града, видяха, че беше изгорен с огън и жените им, синовете им и дъщерите им бяха пленени.4Тогава Давид и хората, които бяха с него, плакаха със силен глас, докато не им остана вече сила да плачат.5Също и двете Давидови жени бяха пленени – езраелката Ахиноам и Авигея, бившата жена на кармилеца Навал.6И Давид се наскърби много, защото народът се наговаряше да го убият с камъни, понеже душата на всички хора беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си. А Давид се укрепи в ГОСПОДА, своя Бог.7Тогава Давид каза на свещеника Авиатар, Ахимелеховия син: Донеси ми тук ефода. И Авиатар донесе ефода при Давид.8И Давид се допита до ГОСПОДА: Да преследвам ли тази дружина? Ще ги стигна ли? А Той му отговори: Преследвай ги, защото със сигурност ще ги стигнеш и непременно ще вземеш всичко.9Тогава Давид тръгна с шестстотинте мъже, които бяха с него, и стигнаха до потока Восор, където се спряха изостаналите назад;10понеже назад останаха двеста души, които бяха дотолкова уморени, че не можеха да преминат потока Восор. А Давид и четиристотин мъже продължиха преследването11и на полето намериха един египтянин, когото доведоха при Давид; и му дадоха хляб да яде и го напоиха с вода,12дадоха му и част от наниз смокини и два грозда сухо грозде. И след като той се нахрани, духът му се върна в него, защото три дни и три нощи не беше ял хляб, нито беше пил вода.13Давид го попита: Кой си ти и от къде си? И той отвърна: Аз съм млад египтянин, слуга на един амаличанин. ГОСПОДАРЯТ ми ме остави, понеже се разболях преди три дни.14Ние нападнахме южната земя на херетците и Юдовите земи, и южната земя на Халев, и опожарихме Сиклаг.15Тогава Давид му каза: Ще ме отведеш ли при тази дружина? А той отговори: Закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш, нито ще ме предадеш в ръката на господаря ми, и ще те заведа при тях.16И когато ги заведе, те видяха, че амаличаните бяха разпръснати по цялата местност и ядяха, пиеха и се веселяха поради цялата плячка, която бяха взели от филистимската земя и от Юдовата земя.17И Давид ги поразяваше от зазоряване чак до вечерта на другия ден, така че нито един от тях не се избави, освен четиристотин момци, които се качиха на камили и побегнаха.18Така Давид си върна всичко, което бяха взели амаличаните; също и двете си жени отърва Давид.19Нищо не беше изгубено: нито малко, нито голямо, нито синове, нито дъщери, нито плячка, нито каквото и да било нещо, което бяха заграбили от тях; Давид върна всичко.20Също Давид взе всичките овце и говеда; и като караха това стадо пред него, казваха: Това е Давидовата плячка.21И когато Давид дойде при двестате мъже, които бяха толкова уморени, че не можаха да следват Давид, и които бяха останали при потока Восор, те излязоха да посрещнат Давид и хората, които бяха с него; и когато Давид се приближи към народа, го поздрави.22А всички негодници и лоши мъже между тези, които бяха ходили с Давид, казаха: Понеже тези не дойдоха с нас, няма да им дадем от плячката, която взехме, освен на всеки жена му и децата му – тях нека вземат и да си отидат.23Но Давид каза: Не бива да постъпвате така, братя мои, с онези неща, които ни даде ГОСПОД, Който ни опази и предаде в ръката ни нападателите, които бяха дошли против нас.24И кой би послушал вашите думи? Какъвто е делът на участвуващия в боя, такъв ще бъде делът и на седящия при вещите. По равно ще се дели плячката между тях.25И така ставаше от онзи ден и нататък. Давид направи това наредба и закон в Израил, както е и до днес.26А когато Давид дойде в Сиклаг, изпрати от тази плячка на Юдовите старейшини, на приятелите си, и каза: Ето ви подарък от плячката, взета от ГОСПОДНИТЕ врагове.27Изпрати на онези, които живееха във Ветил, на хората в южния Рамот, на хората в Ятир,28на хората в Ароир, на хората в Сифмот, на хората в Естемо,29на хората в Рахал, на хората в градовете на ерамеилците, на хората в градовете на кенейците,30на хората в Хорма, на хората в Хорасан, на хората в Атах,31на хората в Хеврон и на хората във всичките места, където Давид и мъжете му ходеха.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.