1有一个以法莲人名叫以利加拿，住在以法莲山区的拉玛·琐非城。他是苏弗的玄孙、托户的曾孙、以利户的孙子、耶罗罕的儿子。2他有两个妻子，一个叫哈娜，一个叫毗尼娜。毗尼娜有儿有女，哈娜却无儿无女。3以利加拿每年都从家乡到示罗去敬拜万军之耶和华，献上祭物。当时以利的两个儿子何弗尼和非尼哈在那里做耶和华的祭司。4每当献完祭后，以利加拿就会把祭肉分给毗尼娜和她的儿女。5但他会给哈娜双份祭肉，因为他爱哈娜，虽然耶和华使她不能生育。6毗尼娜见她不能生育，便常常羞辱她、气她。7每年来到耶和华的殿时，毗尼娜总是惹她伤心哭泣，以致她吃不下饭。8她的丈夫以利加拿对她说：“哈娜，你为什么哭？为什么不吃饭？为什么心里难过？有我不是比有十个儿子更好吗？”9一天，他们在示罗吃完饭后，哈娜起来祷告。当时，祭司以利正坐在耶和华殿门口的座位上。10哈娜心中愁苦，一边祷告一边伤心地哭泣。11她向上帝许愿说：“万军之耶和华啊，如果你眷顾婢女的痛苦，不忘记婢女，赐给婢女一个儿子，我必让他终生事奉你，永不剃他的头*。”12哈娜在耶和华面前祷告，以利注视着她的嘴唇。13哈娜在心中默祷，只动嘴唇，不出声音，以利以为她喝醉了，14便对她说：“你要醉到什么时候呢？醒醒酒吧！”15哈娜答道：“我主啊，我没有喝醉，我淡酒和烈酒都没有喝。我是心里非常愁苦，在耶和华面前倾诉心事。16请不要以为我是堕落的女人，我心中非常悲伤痛苦，所以一直在祷告。”17以利说：“你安心地回去吧，愿以色列的上帝答应你的祈求。”18哈娜说：“谢谢你恩待婢女。”于是，她就去吃饭，不再愁容满面了。19第二天，以利加拿一家清早起来敬拜耶和华，然后回到自己的家乡拉玛。以利加拿与哈娜同房，耶和华顾念哈娜，20使她怀孕。她后来生了一个儿子，给孩子取名叫撒母耳，因为她说：“他是我向耶和华求来的。”21第二年，以利加拿带全家人前往示罗，向耶和华献年祭并还所许的愿。22哈娜没有跟他们同去，她告诉丈夫说：“孩子断奶以后，我会把他带去献给耶和华，让他永远住在那里。”23以利加拿说：“就依你的意思吧。愿耶和华成就祂的应许。”于是，她就留在家中哺养孩子，直到孩子断奶。24孩子断奶以后，她就把他带到示罗耶和华的殿，并带去三头公牛、十公斤面粉和一袋酒。25他们宰了一头公牛后，就把孩子带到以利面前。26哈娜说：“我主啊，我敢在你面前起誓，我就是那一次站在你这里向耶和华祈求的妇人。27我求耶和华赐给我一个孩子，祂应允了我的祈求。28现在，我将他献给耶和华，让他终身事奉耶和华。” 他便在那里敬拜耶和华。
Библия, ревизирано издание
Елкана и Анна – родителите на Самуил
1Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, ефратец, син на Ероам, син на Елиу, син на Тоу, син на Суфа.2Той имаше две жени. Името на едната беше Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше.3Този човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на ГОСПОДА на Силите в Сило, където двамата Илийеви синове, Офний и Финеес, бяха свещеници пред ГОСПОДА.4И една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертвата си, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките и синове и на дъщерите и;5а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но ГОСПОД беше затворил утробата и.6А съперницата и я дразнеше много, за да я накара да тъжи, затова че ГОСПОД беше затворил утробата и.7(Така ставаше всяка година. Колкото пъти отиваше в ГОСПОДНИЯ дом, всеки път Фенина я дразнеше; а Анна плачеше и не ядеше.)8Но мъжът и Елкана и каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш и защо е натъжено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желан от десет сина?
Обещанието на Анна и раждането на Самуил
9А като се нахраниха в Сило, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо до стълба на вратата при ГОСПОДНИЯ храм.)10И така, тя, преогорчена в духа си, се молеше на ГОСПОДА и плачеше много.11И направи оброк, като каза: ГОСПОДИ на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, ако Си спомниш за мен и не забравиш слугинята Си, а дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам на ГОСПОДА за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине през главата му.12А като продължаваше да се моли пред ГОСПОДА, Илий забеляза движението на устата и.13Тъй като Анна говореше в сърцето си, само устните и мърдаха, а гласът и не се чуваше. Затова на Илий му се стори, че беше пияна.14И така, Илий и каза: Докога ще си пияна? Остави това твое вино.15А Анна му отговори: Не е така, господарю мой, аз съм жена пренаскърбена в духа си. Не съм пила нито вино, нито сикера, а излях душата си пред ГОСПОДА.16Не смятай слугинята си за лоша жена; защото от голямата си мъка и скръб съм говорила досега.17Тогава Илий и отговори: Иди си с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.18А тя каза: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава Анна си тръгна и яде, и лицето и не беше вече печално.19И като станаха рано сутринта и се поклониха пред ГОСПОДА, се върнаха в дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна и ГОСПОД си спомни за нея.20И когато се изпълни времето, откакто Анна зачена, тя роди син; и го нарече Самуил*; защото си каза: От ГОСПОДА го изпросих.
Самуил – посветен на Господа
21След това Елкана с целия си дом отиде, за да принесе на ГОСПОДА годишната жертва и оброка си.22Но Анна не отиде, като каза на мъжа си: Не искам да отида, докато не се отбие детето. След това ще го занеса, за да се яви пред ГОСПОДА и да живее там завинаги.23Мъжът и Елкана и каза: Направи каквото ти се вижда за добре; остани, докато го отбиеш; само ГОСПОД да утвърди словото Си! И така, жената остана у дома и кърмеше сина си, докато го отби.24И когато го отби, го взе със себе си заедно с едно тригодишно теле, с една ефа брашно и един мях вино и го доведе в ГОСПОДНИЯ дом в Сило. А детето беше малко.25След като заклаха телето, донесоха детето при Илий.26А Анна каза: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която беше застанала тук, близо до теб, и се молеше на ГОСПОДА.27За това дете се молех. И ГОСПОД изпълни прошението ми, което отправих към Него.28Затова и аз го дадох на ГОСПОДА. През всичките дни на живота си ще бъде посветено* на ГОСПОДА. И тя се поклони там на ГОСПОДА.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.