1那时候，以色列没有王。有一个利未人住在以法莲山区的偏远地带，他娶了犹大 伯利恒的一个女子为妾。2那女子不忠，离开丈夫回到犹大 伯利恒的父亲家，住了四个月。3后来，她丈夫带着一个仆人和两头驴去见她，用好话劝她回去。那女子带他去见自己的父亲。她父亲看见女婿来了，便热情地接待他，4留他在家里小住。他便在那里住了三天，一起吃住。5第四天，他清早起来准备回家，岳父对他说：“吃点东西补充体力后再走吧。”6于是，二人坐下来一起吃喝。岳父对他说：“再住一夜，高兴高兴吧。”7他不肯答应，起来要走，但岳父一再挽留，他就又住了一夜。8第五天清早起来，他准备回家，岳父对他说：“吃点东西，太阳偏西再走吧。”于是，二人一同吃饭。9他带着妾和仆人起来要走的时候，岳父对他说：“看啊，太阳偏西了，天色已晚，再住一夜高兴高兴，明天一早再走吧。”10可是，他不愿意再留一夜，就备好两头驴，带着他的妾走了，来到耶布斯附近。耶布斯就是耶路撒冷。11他们临近耶布斯时，天快黑了，仆人对主人说：“我们不如就在耶布斯人的城里住宿吧。”12主人说：“我们不可在没有以色列人住的外邦城邑住宿，不如赶到基比亚。”13他又说：“我们前往基比亚或拉玛住宿吧。”14于是，他们继续前行，到便雅悯境内的基比亚时，天已经黑了。15他们决定在那里过夜。因为没有人接待他们，他们只好在城中的广场露宿。16那时，有一个老人从田间工作回来，经过那里。他本来是以法莲山区的人，现在住在便雅悯境内的基比亚。17他看见有人在城中的广场露宿，就问：“你们从哪里来，要到哪里去？”18利未人回答说：“我们从犹大的伯利恒来，正要回家去。我住在以法莲山区的偏远地带。我现在要去耶和华的殿。这里没有人接待我。19其实我有粮草喂驴，我和我的妾及仆人也有饼和酒，什么也不缺。”20那老人说：“到我家来吧，我会供应你们的需要，千万不可在街头露宿。”21于是，那老人带他们回家，喂他们的驴。他们洗完脚后，便一起吃喝。22他们正欢快的时候，城里的一群无赖前来围住房子，连连叩门，对老人说：“把你家里的客人交出来，我们要跟他性交。”23老人出去对他们说：“弟兄们啊，不要做这种恶事！这人是我的客人，不要干这种卑鄙的事！24我有个女儿，仍是处女，还有这人的妾，我把她们交出来，任你们玩弄，只是不要对这人干这种卑鄙的事。”25他们却不肯听。利未人就把自己的妾推出去交给他们。他们强暴她，终夜凌辱她，直到天快亮才放她走。26她回到丈夫住宿的房子门前，就扑倒在地。27早晨，她丈夫起来打开房门要上路，发现她倒卧在门前，双手搭在门槛上，28就对她说：“起来，我们走吧！”她却没有反应。于是，他就把她的尸体放在驴背上启程回家。29回到家里，他用刀把尸体切成十二块，派人送往以色列全境。30看见的人都说：“自从以色列人离开埃及以来，这种事从未发生过，也从未见过。我们必须商量一下，看看该怎么办。”
Библия, ревизирано издание
Левитът и опозорената му наложница
1В онези дни, когато в Израил нямаше цар, имаше един левит, който живееше на отсрещната страна на Ефремовата хълмиста земя и който си беше взел наложница от Витлеем Юдейски.2Но наложницата му блудства против него и си отиде в бащината си къща във Витлеем Юдейски, където остана четири месеца.3Мъжът и тръгна и отиде след нея, за да и говори с добро и да я върне, като взе със себе си слугата си и два осела. И тя го въведе в бащината си къща; и когато бащата на младата жена го видя, го посрещна с радост.4Тъстът му, бащата на младата жена, го задържа и човекът преседя с него три дни; и ядеха и пиеха, и нощуваха там.5На четвъртия ден, като станаха рано, той тръгна да си върви; но бащата на младата жена каза на зетя си: Подкрепи сърцето си с малко хляб и после ще си вървиш.6И така, седнаха, ядоха и пиха двамата заедно. След това бащата на младата жена каза на мъжа: Съгласи се, моля те, да пренощуваш и нека се развесели сърцето ти.7Човекът обаче искаше да си тръгне; но понеже тъстът му настояваше пред него, той пак пренощува там.8А на петия ден стана рано да си върви; но бащата на младата жена каза: Подкрепи, моля, сърцето си. И останаха, докато превали денят, като ядоха двамата.9После, когато човекът стана да си върви – заедно с наложницата му и слугата му, тъстът му, бащата на младата жена, каза: Ето, сега денят преваля към вечер. Пренощувайте, моля ви. Ето, денят е на свършване! Пренощувай тук и нека се развесели сърцето ти; а утре тръгнете рано на път, за да отидеш у дома си.10Но човекът не се съгласи да остане, а, като стана, тръгна и стигна до Евус (който е Йерусалим), като водеше със себе си два оседлани осела; и наложницата му беше с него.11Когато се приближиха до Евус, денят беше превалил; и слугата каза на господаря си: Ела, нека се отбием в този град на евусите, за да пренощуваме там.12Но господарят му отговори: Няма да се отбиваме в град на чужденци, където няма израилтяни, а ще продължим за Гавая.13Каза още на слугата си: Ела, нека се приближим до едно от тези места и ще пренощуваме в Гавая или в Рама.14И така, те продължиха и вървяха; а залезът на слънцето ги завари близо до Гавая, която принадлежи на Вениамин.15Там се отбиха, за да влязат да пренощуват в Гавая. И когато влязоха, седнаха край градската улица, защото никой още не ги беше прибрал в къщата си, за да пренощуват.16И стана така, че един старец се прибираше вечерта от работата си на полето. Този човек беше от хълмистата земя на Ефрем и беше преселник в Гавая, а местните хора бяха Вениаминови синове.17И като погледна и видя пътника на градската улица, старецът му каза: Къде отиваш? И откъде идваш?18А той му отговори: Ние преминаваме от Витлеем Юдейски към отвъдната страна на хълмистата земя на Ефрем, откъдето съм аз. Ходих до Витлеем Юдейски и сега отивам към ГОСПОДНИЯ дом; а никой не ме прибира в къщата си.19А пък ние си имаме плява и храна за ослите си, също и хляб и вино за мен и за слугинята ти, и за момчето, което е със слугите ти. Нямаме нужда от нищо.20Тогава старецът каза: Бъди спокоен; за всичките ти нужди нека се погрижа аз; само не пренощувай на улицата.21И така, той го покани в къщата си и даде зоб на ослите; а те си измиха краката и ядоха и пиха.22Докато веселяха сърцата си, група мъже от града, развратници, наобиколиха къщата, блъскаха по вратата и викаха на стареца домакин: Изведи човека, който влезе в къщата ти, за да го обезчестим.23А домакинът излезе при тях и им каза: Недейте, братя мои! Не правете това зло; тъй като този човек е мой гост*, не вършете такова безумие!24Ето, дъщеря ми е девица и неговата наложница; тях ще изведа вън сега; опозорете ги и направете с тях каквото искате; но на този човек не правете такова безумно дело.25Но мъжете не искаха да го послушат. Затова старецът взе наложницата му и я изведе вън. И те лежаха с нея и я обезчестяваха цялата нощ чак до сутринта, а като се зазори, я пуснаха.26И така, призори жената дойде и падна при вратата на къщата на стареца, където беше отседнал господарят и, и там остана до съмване.27На сутринта господарят и стана, отвори вратата на къщата и излезе, за да продължи пътя си, и видя, че наложницата му беше паднала при вратата на къщата с ръцете си на прага.28Той и каза: Стани да вървим. Но отговор нямаше. Тя беше мъртва. Тогава човекът я вдигна на осела, тръгна и се прибра у дома си.29А като дойде вкъщи, взе меч, хвана тялото на наложницата си и го разсече част по част* на дванадесет части, и ги прати до всичките предели на Израил.30И всички, които видяха това, си казваха: Такова нещо не е ставало, нито се е виждало от деня, когато израилтяните излязоха от Египетската земя, до днес. Размислете за това, съветвайте се и дайте мнението си.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.