1那时以色列没有王。但支派的人正在寻找可以居住的地方,因为他们在以色列各支派中还没有得到属于自己的土地。2但支派的人从琐拉和以实陶派本族的五名勇士去打探、察看那个地方。他们吩咐说:“你们去察看那个地方。”他们到了以法莲山区,在米迦家里借宿。3他们听出那利未青年的口音,就问他:“谁带你来这里的?你在这里做什么?你为什么在这里?”4那青年便把米迦聘他做祭司的事告诉了他们。5他们说:“请你求问上帝,看看我们是否一路顺利。”6祭司说:“你们安心去吧,耶和华会一路眷顾你们。”7五人启程来到拉亿,发现当地人像西顿人一样无忧无虑,生活安宁,毫无防范,繁荣富足。他们离西顿很远,与外界没有来往。8五人回到琐拉和以实陶后,族人问他们:“你们有什么发现吗?”9他们回答说:“我们前去攻取那地方吧!我们已经打探清楚了,那地方非常好。你们还等什么?要赶快去占领那地方。10你们到了那里,会看见当地的居民毫无防范,那里地大物博,一无所缺。上帝已经把那地方赐给我们了。”11但支派便从琐拉和以实陶派出六百个全副武装的人。12他们来到犹大 基列·耶琳的西边安营。因此,那地方至今仍叫玛哈尼·但*。13然后,他们去以法莲山区,来到米迦的家。14侦察过拉亿的五个人对其余的人说:“你们知道吗?这家有以弗得、一些家庭神像、一个雕刻的偶像和一个金属铸像。想一想我们该怎么办。”15那五个人就进入米迦的家里,到年轻的利未人房间向他问安,16随行的六百人带着兵器留在门口。17当时祭司也和那六百个全副武装的人站在门口。那五个人进去拿走了雕刻的偶像、以弗得、家庭神像及金属铸像。18祭司见那五人进入米迦家拿走雕刻的偶像、以弗得、家庭神像及金属铸像,就问他们:“你们在做什么?”19他们说:“安静,别作声,跟我们来做我们的师父和祭司吧。做以色列一个支派、一个宗族的祭司难道不比做一家人的祭司更好吗?”20祭司听了非常高兴,就带着以弗得、家庭神像及雕刻的偶像跟随了他们。21他们转身离去,儿女、牲畜和财物在队伍的前面。22他们离开米迦的家一段路后,米迦召集邻居赶了上来,23向他们大喊。但支派的人转身问米迦:“你们召集这么多人来做什么?”24米迦说:“你们带走了我的神像和祭司,把我洗劫一空,还问我想做什么!”25但支派的人说:“别再多说了,不然我们当中性情暴躁的人会攻击你们,使你全家丧命。”26但支派的人继续赶路。米迦见对方人多势众,就回家去了。27但支派的人带着米迦的神像和他的祭司来到拉亿,那里的人生活安宁,毫无防范。他们杀掉当地的居民,放火烧了城。28拉亿离西顿很远,当地的居民与外界没有来往,以致孤立无援。这城位于伯·利合附近的山谷中,但支派的人重建该城,住在那里。29这座城原来叫拉亿,他们用祖先以色列的儿子但的名字为该城重新命名。30但支派的人把神像竖立起来,又指派摩西的孙子、革舜的儿子约拿单及其子孙做但支派的祭司,直到该城的人被敌人掳走为止。31上帝的会幕设立在示罗期间,米迦的神像一直竖立在但。
Библия, ревизирано издание
1По онова време в Израил нямаше цар; в онези дни Дановото племе си търсеше дял от наследство, където да се засели, защото до този момент не им се беше паднало наследство сред Израилевите племена.2И Дановите потомци изпратиха от рода си петима мъже от племето, храбри мъже, от Сарая и от Естаол, за да съгледат земята и да я изучат, като им заръчаха: Идете, изучете земята. И те стигнаха до Михеевата къща, в Ефремовата хълмиста земя, и там пренощуваха.3Когато се приближиха до Михеевата къща, познаха гласа на младия левит, отбиха се там и го попитаха: Кой те доведе тук? Какво правиш на това място? И защо си тук?4А той им обясни какво беше направил Михей за него и им каза: Той ме нае и аз му станах свещеник.5Те му казаха: Допитай се тогава до Бога, за да узнаем дали ще бъде благополучно пътуването, което сме предприели.6А свещеникът им отговори: Вървете с мир; пътуването, което сте предприели, е пред ГОСПОДА.7Тогава петимата мъже тръгнаха. Когато стигнаха в Лаис, видяха, че народът в него живееше спокойно, както сидонците, без грижи и без страх, защото в земята нямаше властелин, който да ги притеснява с нещо. Те бяха далеч от сидонците и нямаха отношения с никого.8И така, мъжете се върнаха при братята си в Сарая и Естаол. Братята им ги попитаха: Какво е предложението ви?9А те отговориха: Станете, нека да отидем против тях. Видяхме – земята е много добра. Няма ли да предприемете нещо? Не се двоумете, вървете, влезте в земята и я завладейте.10Като стигнете там, ще намерите народ, който живее безгрижно и в обширна територия, в която няма оскъдност от нищо, каквото ражда земята (защото Бог я даде в ръката ни).11И така, тръгнаха оттам, шестстотин мъже от Дановия род, от Сарая и Естаол, препасани с оръжия за бой.12По пътя те разположиха стан в Кириат-иарим, в Юда; затова нарекоха онова място Маханедан*, както се казва и до днес. То се намира зад Кириат-иарим.13И оттам преминаха в Ефремовата хълмиста земя и стигнаха до Михеевата къща.14Тогава петимата мъже, които бяха ходили да съгледат местността Лаис, казаха на братята си: Знаете ли, че в този дом има ефод и домашни идоли, изваян идол и леян кумир? Затова помислете какво трябва да направите.15И така, те се отбиха там и отидоха в къщата на младия левит в Михеевата къща, и го поздравиха.16А шестстотинте мъже, които бяха от Дановите синове, останаха препасани с оръжията за бой при входа на вратата.17Тогава петимата мъже, които бяха отишли да съгледат земята, отидоха, влязоха там и взеха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир; а свещеникът стоеше при входа на вратата с шестстотинте мъже, които бяха препасани с оръжията за бой.18И когато те влязоха в Михеевата къща и изнесоха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир, свещеникът им каза: Какво правите?19А те му отговориха: Мълчи! Сложи ръка на устата си, ела с нас и ни бъди отец и свещеник. По-добре ли ти е да бъдеш свещеник на дома на един човек или да бъдеш свещеник на едно племе и на един род в Израил?20Тогава свещеникът се зарадва и като взе ефода, домашните идоли и изваяния идол, отиде сред народа.21Те се обърнаха и тръгнаха, като поставиха пред себе си децата, добитъка и по-скъпите си вещи.22Когато се бяха отдалечили от Михеевата къща, хората от къщите, съседни на Михеевия дом, се събраха и настигнаха Дановите синове.23И като извикаха към Дановите синове, те се обърнаха и казаха на Михей: Какво ти е, че си събрал при себе си такава тълпа?24А той отговори: Взехте ми боговете, които си направих, и свещеника и тръгнахте. За мене нищо не остана! А сега ми казвате: Какво ти е?25А Дановите синове му казаха: Да не чуваме гласа ти между нас, да не би да ви нападнат разгневени мъже и да изгубиш живота си и живота на близките си.26И Дановите синове продължиха по пътя си; а Михей, като видя, че са по-силни от него, се върна и се прибра у дома си.27И така, те взеха това, което беше направил Михей, и свещеника, когото имаше, и дойдоха в Лаис при народ, който беше спокоен и живееше без страх. И ги поразиха с острието на меча и изгориха града с огън.28И нямаше кой да ги избави, защото бяха далеч от Сидон и нямаха връзка с никого. Градът беше в долината до Вет-реов. Те го съградиха отново и се заселиха в него.29И нарекоха града Дан по името на баща си Дан, който се беше родил на Израил; а преди това името на града беше Лаис.30Тогава Дановите синове поставиха пред себе си изваяния идол. А Йонатан, син на Гирсон, син на Моисей – той и потомците му бяха свещеници на Дановото племе до времето, когато земята* беше превзета.31Така те поставиха изваяния идол, който Михей беше направил и който остана там през цялото време, докато Божият дом беше в Сило.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.