1雅各住在他父亲寄居的迦南，2以下是有关雅各一家的记载。 十七岁的少年约瑟跟哥哥们，就是雅各的妾辟拉和悉帕生的儿子们一同放羊。他向父亲报告哥哥们做的坏事。3约瑟是以色列年老时生的，以色列特别宠爱他，为他做了一件彩衣。4约瑟的哥哥们见父亲偏爱他，就怀恨在心，对他恶言相向。5约瑟做了一个梦，并告诉了哥哥们，他们更恨他了。6约瑟对哥哥们说：“你们听听我做的梦——7我们在田里捆庄稼，我捆的庄稼站起来，你们捆的庄稼都围着我捆的庄稼下拜。”8他的哥哥们回答说：“难道你真想做我们的王统治我们吗？”他们因约瑟的梦和他说的话而更恨他。9后来，约瑟又做了一个梦，他又去对哥哥们说：“你们听听我做的另一个梦，我梦见太阳、月亮和十一颗星星都向我下拜。”10约瑟把梦告诉了父亲和哥哥们，他父亲就责备他说：“你做的是什么梦！难道你的父母弟兄都要来向你俯伏下拜吗？”11约瑟的哥哥们嫉恨他，他父亲却把这些话记在心里。12约瑟的哥哥们到示剑放父亲的羊。13以色列把约瑟叫来，对他说：“你哥哥们在示剑放羊，我要派你去他们那里。”约瑟说：“好的。”14以色列说：“你去看看你哥哥们以及羊群是否平安，然后回来告诉我。”于是，约瑟就从希伯仑谷出发去示剑。15有人见他在田野走迷了路，就问他：“你在找什么？”16约瑟回答说：“我在找我哥哥们，你知道他们在哪里放羊吗？”17那人说：“他们已经走了，我听他们说要到多坍去。”约瑟就赶往多坍，在那里找到了他们。18约瑟的哥哥们远远看见他走来，趁他还没有到跟前，就合谋要害死他。19他们彼此商量说：“看！做梦的来了。20来吧！我们杀了他，把他扔在井里，就说有野兽把他吃掉了，看他的梦怎么实现。”21吕便听后想救约瑟的性命，就说：“我们不要害他性命。”22他又说：“不要杀人流血，把他扔在这口井里吧，不要下手害他。”吕便想救约瑟，把他交回给父亲。23这时候，约瑟来了，他们就脱去他身上的彩衣，24把他扔到井里。当时，那口井是干的，没有水。25他们坐下来吃饭的时候，看见一队从基列来的以实玛利商人用骆驼驮着香料、乳香、没药去埃及。26犹大对他的众弟兄说：“我们杀死弟弟、掩盖罪行有什么益处呢？27不如把他卖给以实玛利人，不要下手害他，他毕竟是我们的弟弟，我们的骨肉啊！”其他弟兄都赞成他的意见。28于是，那些米甸商人经过的时候，他们就把约瑟从井里拉上来，以二百二十克银子的价钱把他卖给了以实玛利人。这些商人把他带到埃及去了。29吕便回到井边发现约瑟不见了，就伤心地撕裂了身上的衣服，30回到弟兄们那里说：“那少年不见了，我现在怎么办？”31他们宰了一只公山羊，把血染在约瑟的彩衣上，32拿去给父亲，说：“我们捡到这件衣服，你看看是不是你儿子的？”33雅各认出那件彩衣，说：“这是我儿子的衣服，一定是野兽把他吃了，约瑟一定被撕碎了！”34雅各撕裂自己的衣服，束上麻布，为约瑟哀伤了好几天。35他的儿女都来安慰他，他却不肯接受他们的安慰，说：“我一定会凄凄惨惨地下到阴间，去我儿子那里。”约瑟的父亲为他哀哭。36那些米甸人把约瑟带到埃及后，把他卖给了法老的内臣——护卫长波提乏。
Библия, ревизирано издание
Сънят на Йосиф и омразата на братята му
1А Яков живееше в Ханаанската земя – земята, в която баща му беше пришълец.2Ето словото за Якововото потомство. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Йосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.3А Израил обичаше Йосиф повече от всичките си деца, защото беше син на старостта му, и му беше направил шарена дрешка.4Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всички тях, го намразиха и не можеха да му говорят спокойно.5А Йосиф видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха още повече.6Той им каза: Чуйте, моля, този сън, който видях:7Ето, ние вързвахме снопи на полето и моят сноп стана и се изправи, и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.8А братята му попитаха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И го намразиха още повече заради сънищата му и заради думите му.9А той видя и друг сън и го разказа на братята си: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.10Но когато разказа това на баща си и на братята си, баща му го смъмра: Какъв е този сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?11И братята му му завидяха, а баща му запомни тези думи.
Йосиф продаден от братята си
12А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,13Израил каза на Йосиф: Нали братята ти пасат стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му отвърна: Ето ме.14И му каза: Иди, виж добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И така, изпрати го от Хевронската долина и той дойде в Сихем.15И един човек го намери, като се луташе из полето; и човекът го попита: Какво търсиш?16А Йосиф отговори: Търся братята си; кажи ми, моля, къде пасат стадото.17И човекът каза: Заминаха оттук, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И така, Йосиф отиде след братята си и ги намери в Дотан.18А те, като го видяха отдалеч, докато още не беше се приближил при тях, се сговориха против него да го убият.19Казаха си един на друг: Ето, идва този съновидец.20Елате сега да го убием и да го хвърлим в един от тези ровове; и ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.21Но Рувим, като чу това, го избави от ръката им и каза: Да не го убиваме.22Рувим им каза още: Не проливайте кръв, хвърлете го в този ров, който е в пустинята, но ръка да не вдигнете срещу него. Каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.23И когато Йосиф дойде при братята си, те съблякоха от Йосиф дрешката му, шарената дрешка, която носеше.24Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.25После, като бяха седнали да ядат хляб, повдигнаха очи и видяха, че един керван исмаиляни идваше от Галаад с камилите си, натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.26Тогава Юда каза на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му?27Елате да го продадем на исмаиляните; да не слагаме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.28Когато мадиамските търговци минаваха, братята извлякоха и извадиха Йосиф от рова и го продадоха на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Йосиф в Египет.29А Рувим се върна при рова и разбра, че Йосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.30Върна се при братята си и каза: Детето го няма; а аз, аз къде да се дяна?31Тогава взеха Йосифовата дрешка, заклаха козел и като натопиха дрешката в кръвта,32изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като казаха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.33И той я позна, и каза: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял, несъмнено Йосиф е разкъсан.34И Яков раздра дрехите си, сложи вретище около кръста си и оплаква сина си дълго време.35Тогава всичките му синове и дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.36А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Петефрий, фараонов придворен, началник на телохранителите.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.