2.Könige 19 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Божието избавление на Йерусалим от асирийската опасност

1 Когато цар Езекия чу думите, раздра дрехите си, надяна вретище* и влезе в Господния храм. 2 След това той изпрати управителя Елиаким, писаря Севна заедно с по-старите свещеници, наденали вретища*, при пророк Исаия, син на Амоц. 3 Те му казаха: „Така говори Езекия: ‘Това е ден на притеснение, на наказание и посрама, защото децата тъкмо се раждат, но сила няма да се родят. 4 Може би Господ, твоят Бог, чу всичките думи на Рабсак, когото неговият господар, царят на Асирия, изпрати, за да излива презрение срещу живия Бог, и може би Той ще укори думите, които Господ, твоят Бог е чул. Затова помоли се за остатъка, който е оцелял’.“ 5 Така казаха служителите на цар Езекия, които дойдоха при Исаия, 6 и Исаия им отвърна: „Така кажете на вашия господар: ‘Така говори Господ: «Не се бой от думите, които чу и с които служителите на асирийския цар Ме хулеха. 7 Ето Аз ще поставя в него дух и той ще чуе мълва, и ще се завърне в своята страна. И Аз ще го погубя с меч в неговата земя»’.“ 8 Междувременно Рабсак се завърна и намери асирийския цар, сражаващ се против Ливна, защото беше чул, че царят е потеглил от Лахис. 9 Когато асирийският цар чу донесението за етиопския цар Тирхака: „Ето той излезе да воюва с тебе“ тогава отново изпрати пратеници при Езекия да кажат: 10 „Така кажете на юдейския цар Езекия: ‘Нека не те лъже твоят Бог, на Когото се уповаваш, като мислиш, че Йерусалим няма да бъде предаден в ръцете на асирийския цар. 11 Ето ти си чул какво асирийските царе са направили с всички страни, изцяло опустошавайки ги, така че ти как ще се избавиш? 12 Избавиха ли ги боговете на народите, които предците ми съсипаха, като Гозан, Харан, Рецеф и еденците, които бяха в Таласар? 13 Къде са царят на Емат или царят на Арпад, или царят на града Сепарваим, на Ена или Ива’?“ 14 Езекия получи писмата от пратениците и гласно ги прочете. Тогава отиде в Господния храм и ги разгъна пред лицето на Господа. 15 Езекия се молеше пред Господа и казваше: „О, Господи, Боже Израилев, Който седиш на херувими, Ти наистина си Бог над всички земни царства. Ти си сътворил небето и земята. 16 Наклони ухото Си и чуй, Господи. Отвори очите Си и виж, Господи. Чуй думите на Сенахирим, които той изпрати, за да похули живия Бог! 17 Наистина, Господи, асирийските царе опустошиха народи и земите им. 18 И хвърлиха боговете им в огън, въпреки че те не са богове, а само произведение на човешки ръце, парчета от дърво и камък. Затова ги унищожиха. 19 И сега, Господи, Боже наш, избави ни от неговата ръка. Нека всички земни царства узнаят, че Ти, Господи, единствен си Бог.“ 20 Тогава Амоцовият син Исаия изпрати да кажат на Езекия: „Така говори Господ, Бог Израилев, Онзи, Когото ти призова срещу асирийския цар Сенахирим: ‘Чух те’.“ 21 Това е словото, което Господ обяви за него: „Тя те презря, тя ти се присмя, Девицата, дъщерята на Сион, зад тебе ще поклати главата си дъщерята на Йерусалим. 22 Кого си укорил и похулил? Против кого си надигнал глас или си вдигнал очите си в присмех? Против Светия Израилев! 23 Чрез твоите пратеници ти укоряваше Господа и казваше: ‘С моята колеснична мощ аз се изкачих на планинските височини, по склоновете на Ливан. Изсякох високите му кедри, най-хубавите му кипариси. И стигнах до крайния му подслон сред най-добрите насаждения в градината му. 24 Аз изкопах кладенци и пих чужда вода, и ще пресуша със стъпалата на нозете си всички египетски реки. 25 Не сте ли чули? Аз отдавна съм подготвил това, в древни времена Аз измислих това, което сега правя да се случи – че ти ще превърнеш укрепените градове в купища развалини, 26 така че техните жители, лишени от сила, да треперят и да са смутени, и да станат като полска трева, като зелено пасище, като краткотрайна зеленина по покривите, попарена преди да изкласи. 27 Аз зная твоето седене, твоето излизане, твоето влизане и твоето дръзко говорене против Мене. 28 Поради твоето дръзко говорене против Мене и твоето високомерие, което дойде до ушите Ми, Аз поставих Моята кука в ноздрите ти, Моята юзда на устните ти и ще те върна по пътя, по който си дошъл. 29 И това ще бъде знамението за тебе. Тази година ще ядете от израсналото без обработване. Следващата година – самораслото. А на третата година сейте и жънете, садете лозя и яжте плодове. 30 И спасеният в Юдиния дом остатък пак ще пусне корен и ще даде много плод, 31 защото от Йерусалим ще излезе остатъкът, а от хълма Сион – оцелялото. Ревността на Господ Бог ще направи това. 32 Затова така говори Господ относно асирийския цар: той няма да влезе в този град, нито ще изстреля стрела по него, нито ще се изправи пред него с щит, нито ще издигне обсаден вал против него. 33 Ще се върне по същия път, по който е дошъл. Той няма да влезе в този град – говори Господ. 34 Аз ще защитя този град и ще го спася, но заради Себе Си и заради Своя служител Давид.’“ 35 И ето какво се случи същата нощ: ангел Господен ангел излезе и погуби сто осемдесет и пет хиляди мъже в асирийския стан. На сутринта, когато трябваше да станат, всички те бяха мъртви. 36 Тогава асирийският цар Сенахирим стана, потегли, върна се и живееше в Ниневия. 37 И когато се покланяше в капището на своя бог Нисрох, синовете му Адрамелех и Шарецер го убиха с меч и избягаха в араратската страна. Тогава неговият син Асардан се възцари вместо него.