Nehemia 10 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Завет и договорни задължения спрямо закона

1 * Поради всичко това ние съставяме писмено задължение за вярност, а над подписите ни стои печатът на предводителите, левитите и свещениците ни.“ 2 А тези, които вписаха имената си в подпечатания лист, бяха: областният управител Неемия, Хахалиевият син, и Седекия; 3 следват: Серая, Азария, Йеремия, 4 Пашхур, Амария, Малхия, 5 Хатуш, Шевания, Мелух, 6 Харим, Меремот, Овадия, 7 Даниил, Гинетон, Варух, 8 Мешулам, Авия, Миямин, 9 Маазия, Вилгай, Шемая; това бяха свещениците. 10 Левитите: Иисус, Азаниевият син, Бинуй от потомците на Хенадад и Кадмиил; 11 техните родственици: Шевания, Ходия, Клита, Фелая, Ханан, 12 Миха, Рехов, Хашавия, 13 Закхур, Шеревия, Шевания, 14 Ходия, Ваний, Венинуй. 15 Предводителите на народа: Парош, Пахат-Моав, Елам, Зату, Вания, 16 Вуний, Азгад, Бевай, 17 Адония, Бигвай, Адин, 18 Атер, Езокия, Акур, 19 Ходия, Хашум, Бецай, 20 Хариф, Анатот, Невай, 21 Магпиаш, Мешулам, Хезир, 22 Мешезавел, Садок, Ядуй, 23 Фелатия, Ханан, Аная, 24 Осия, Ханания, Хашув, 25 Лохеш, Пилха, Шовек, 26 Рехум, Хашовна, Маасея, 27 Ахия, Ханан, Анан, 28 Малух, Харим, Ваана. 29 Към тях се присъедини и останалият народ – свещеници, левити, стражи на портите, храмови прислужници, както и всички, които се бяха отделили от чуждите племена в страната към Божия закон, заедно с жените си, синовете и дъщерите си, всички, които бяха достигнали съзнателна възраст. 30 Те се присъединиха към знатните си събратя и под клетва за проклятие се задължиха да живеят по Божия закон, даден чрез Божия служител Мойсей, както и да спазват и изпълняват всички заповеди на Господа, нашия Бог, Неговите повели и разпоредби. 31 Заклеха се още: „Да не даваме дъщерите си на чужди народи и да не вземаме дъщерите им за синовете си; 32 и ако чужди народи докарат стока и храни за продан в събота, да не купуваме от тях в събота или в някой от святите дни. На всяка седма година да не обработваме земята и да опрощаваме всички дългове. 33 Наложихме си също като наредба да предоставяме по една трета сикла на година за богослуженията в дома на нашия Бог, 34 за хлябовете на предложението, за постоянния хлебен принос, за постоянните всеизгаряния*, за стълбите, за новолунията, за празниците, за свещените вещи, за жертвите за грях, принасяни от израилтяните, и за всичко, което се извършва в храма на нашия Бог. 35 Ние – свещениците, левитите и народът, ще хвърлим жребий за доставянето на дърво от всеки род ежегодно в определеното време в дома на нашия Бог, за да горят върху жертвеника на Господа, нашия Бог, както е писано в Закона. 36 Задължихме се да принасяме всяка година първите плодове от нивите си и от всяко плодно дърво 37 и да довеждаме в дома на нашия Бог при свещениците, които служат там, първородните от синовете и добитъка си, както е писано в закона – първородните от своя едър и дребен добитък; 38 да даваме на свещениците в складовете на дома на нашия Бог първото тесто от житото ни и нашите приноси, плодове от всяко дърво, вино и елей, а на левитите – десятък от всички градове, където обработваме земята. 39 Когато левитите събират десятък, да присъства свещеник, Ааронов потомък, а левитите да откарват десятък от десятъците в дома на нашия Бог, в помещенията на съкровищницата. 40 На тези места израилтяните и левитите трябва да оставят приносите от жито, вино и елей. Там са и свещените съдове, свещениците, които служат, стражите при портите и певците. Затова ние няма да изоставим храма на нашия Бог.“